Решение № 845 от 26.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 845 гр. Пловдив, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20215330102030 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 против Х. П. К., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищецът има качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежава лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, която доставя в абонатните станции на сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Ответникът, като собственик на топлоснабден имот, находящ се в ......., с аб. № ...... имал качеството на клиент на топлинна енергия и бил длъжен да плаща месечно дължимите суми за доставянето й, съгласно чл.32/чл.33 от Общите условия. При неизпълнение в срок, дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва. С оглед сключения при общи условия договор за покупко - продажба на топлинна енергия /ТЕ/, дружеството доставило такава на стойност 6420,38 лева за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2019 г., която не била платена, като предвид забавата се дължала и сумата от 713,76 лева – лихва за периода 15.09.2017 г. – 05.12.2020 г. Дължала се и главница от 34,03 лева – за услугата дялово разпределение за периода 01.09.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно с 4,80 лева – лихва за забава върху нея за периода 31.10.2017 г. – 05.12.2019 г., според чл. 22, ал.2, чл. 32, чл. 36 ОУ и сключения по реда на чл. 139в ЗЕ договор с фирмата за дялово разпределение.

Съгласно чл. 155, ал.1, т.2 ЗЕ, сумите за ТЕ за процесния период били начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, избрана да извършва дялово 1 разпределение в сградата „ПМУ Инженеринг“ ООД, на базата на реален отчет на уредите. Процесните суми били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.

Моли за присъждане на сумите, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от постъпване на исковата молба в съда до окончателното погасяване. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете.

Оспорва да е ползвал имота за периода. Твърди от влизане в сила на Решение от 10.06.2011 г. по гр.д. № 4790/2007 г. на СРС, трети лица да оспорват правото на собственост за ап. 94, като същите го владеели за периода. През 2012 г. бил принуден да им предаде владението на ап.-та, като предявил против тях иск по чл. 108 ЗС, във връзка с който Решението влязло в сила.

От ел. справка в сайта на ищеца не се установявало за този абонатен номер да има издавани фактури, като нямало открита партида на името на ответника, нито на неговия наследодател. Липсвало облигационно правоотношение между страните.

Нямало док. за качеството и количеството на предоставяната услуга за периода. Не били представени отчети на показанията на общия топломер в абонатната станция.

Нямало и док., че ищецът е възложил на „ПМУ Инженеринг“ ООД да извършва дялово разпределение на ТЕ в сградата. Възразява за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

С Определение № 5497/25.07.2021 г. „ПМУ Инженеринг“ ООД е конституиран като трето лице - помагач на страната на ищеца. В срока за становище, счита исковете за основателни и моли за уважаването им.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Според чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди от топлопреносно предприятие на клиенти се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, нито ОУ да бъдат приемани изрично, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, клиент на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Същият е задълженото лице да заплаща продажната цена на доставената и потребена ТЕ, тъй като е встъпил в облигационни правоотношения с ищцовото дружество /Решение №35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на III ГО на ВКС/.

Исковата претенция касае доставена и начислена ТЕ за имот, находящ се в .....

2

Собствеността за ответника се установява с приетия Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот по наследство, вписан в СВ – София под акт № ..., том .... от 23.12.2011 г. /л. 116/, като от представеното Удостоверение от 05.10.2012 г. /л. 29 дело СРС/, изд. от район „Възраждане“, общ. Столична, се установява, че посоченият в КНА адрес – ...., е идентичен на настоящ административен адрес – ....

Ответникът не оспорва, че за процесния период именно той е собственик на имота. Относно ползването му за периода е представен Протокол за въвод във владение от 29.05.2012 г. /л. 32/, от който се установява, че ...., район на действие – СГС, е извършил въвод във владение в процесния имот в полза на трето за спора лице – П. Г. Д.. По делото е представено и влязло в сила на 06.12.2021 г. Решение № 261121/18.02.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 11925/2013 г. /л. 61-67/, с което е признато за установено по предявения иск по чл. 108 ЗС по отношение на П. Г. Д и М Г. Х, че Х. П.

К. е собственик на недвижим имот, представляващ ап. №.., находящ се в жилищна сграда – ....... в гр. С и, с което П. Г. Д. и М. Г. Х. са осъдени да предадат на основание чл. 108 ЗС на Х. П. К. владението върху описания имот.

От събраните писмени доказателства може да се направи извод, че в процесния период имотът е бил ползван от трети за спора лица. Принципно разпоредбата на чл.

153, ал. 1 ЗЕ визира като клиенти на ТЕ само всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, а не и други лица, които са обитавали имота или са се намирали фактически в него по някаква причина, различна от притежавано право на собственост, респ. ограничено вещно право на ползване.

Съобразно Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСГК, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди /„битов клиент“ по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ/ и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.

Настоящият случай не е такъв, тъй като по делото не се установява имотът да е бил предоставен от собственика за ползване на договорно основание и да е налице сключен договор между третото ползващо лице и топлопреносното дружество. От 3 мотивите на влязлото в сила решение на СГС по в. гр. д. № 11925/2013 г. се установява, че лицата – П. Г. Д. и М. Г. Х.са се легитимирали като собственици на процесния имот в качеството им на наследници на Г. П. Д., който приживе като купувач е сключил с Б.М. С., като продавач, договор за покупко-продажба на недвижим имот от 03.07.1986 г., обективиран в Нотариален акт № ....... като с влязло в сила на Решение № 5091/08.07.2019 г. по гр. д. № 2815/2019 г. по описа на СГС е признато за установено по предявените от Х. П. К. искове по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 2, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД срещу П. Г. Д. и М. Г. Х, че сключеният договор за покупко-продажба на недвижим имот от 03.07.1986 г. е нищожен като сключен при липса на съгласие и липса на изискуема от закона форма. С оглед изложеното, съдът приема, че именно ответникът като собственик на имота за процесния период има качеството на клиент на дружеството, съобразно чл. 153 ЗЕ. Възраженията, че същият макар и собственик, няма това качество, тъй като не е ползвал имота, не се споделят.

Налице са договорни отношения по продажба на ТЕ за битови нужди, с включените в него права и задължения, съгласно ЗЕ и ОУ. Според чл. 5, т. 1 – 3 ОУ, продавачът е длъжен да доставя на клиентите топлинна енергия за отопление и климатизация в абонатните станции на сградите в периода от 1 октомври до 30 април, в зависимост от температурата на външния въздух; да доставя на клиентите топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване целогодишно в абонатните станции на сградите; при възможност и по изрично писмено искане на собствениците или ползватели на имоти в СЕС, присъединени към една абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, продавачът може да предоставя топлинна енергия за отопление и извън периода по т. 1, а според чл. 12, т. 1 ОУ, клиентът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия и дялово разпределение в сроковете и по начина, определени в тези ОУ.

По делото са представени съобщения към фактури за начислена прогнозна топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2019 г., както и съобщения към фактури за начислено окончателно задължение за реално консумирана топлинна енергия за три периода - 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г.; 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. и 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. /л. 194-233/, съобразно които задълженията по партидата на ответника са за отопление, за подгряване на вода и за услуга разпределение.

Предвид изявлението на представителя на ответника за о.с.з. /л. 143-144/, че не се оспорва начинът на начисляване на претендираните суми, както и изрично заявеното с депозираната молба от 13.11.2023 г., че не се оспорват обстоятелствата относно ежемесечното отчитане на общия топломер в СЕС, отчитането на уредите за дялово разпределение, формираните суми за ТЕ – общо и по компоненти, отчисляването на технологичните разходи в абонатната станция, както и обстоятелството, че общият топломер, монтиран в абонатната станция, е преминал изискуемите метрологични 4 проверки, съобразно ЗИ и искането да не се назначават поисканите от ищеца СТЕ и ССЕ по поставените от него задачи, съдът приема, че за процесния период ищецът е доставил топлинна енергия за имота на ответника, като е разпределена такава за отопление и БГВ, начислена и остойностена, съобразно нормативните изисквания, като сумите за ТЕ и услугата дялово разпределение съответстват по размер на претендираните в процеса суми от ищеца за исковите периоди.

Ответникът своевременно е релевирал възражение за погасителна давност, което следва да бъде съобразено.

Задълженията за плащане на цената за доставена и потребена топлинна енергия представляват вземане за „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност – ТР № 3/18.05.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, която е прекъсната с предявяване на иска на 31.08.2020 г. /чл. 116, б.