Решение № 5154 от 19.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5154 гр. Пловдив, 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20235330101289 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „ПСК Консулт Инженеринг“ ЕООД срещу Община Пловдив, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, с който се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните че ответникът дължи на ищеца сума в размер от 2 310 лв., представляваща неустойка за забавата на ответника да заплати на ищеца дължимото възнаграждение за осъществяване на дейността по Договор за обществена поръчка № ***/ ***г. и която неустойка е предвидена в чл. 22, ал. 3 от договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда / 11.11.2022г./ до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 8040/ 14.11.2022г., по ч.гр.д.№ 16359/ 2022г., по описа на Районен съд- Пловдив, XI- ти гр. с-в.

Ищецът поддържа, че между страните е сключен Договор за обществена поръчка № ***/ ***г. Съобразно цитираното правоотношение ищецът е следвало да осъществи оценка на съответствието на инвестиционния проект, упражняване на строителен надзор и инвеститорски контрол на строеж за 1 възстановяване на инженерната инфраструктура, изграждане на нов КПП, пътна връзка с комуникационно- транспортната система на кв. „***“, вътрешни пътни връзки и огради за осигуряване на нормалното функциониране на войскови район ***. Ищецът сочи, възнаграждението по договора е възлизало на сума в размер от 23 100 лв. без ДДС и е следвало да бъде заплатено на два пъти- авансово плащане в размер от 30 % след датата на уведомяването от страна на възложителя и окончателно плащане- 30 дни след въвеждане на обекта в експлоатация и представяне на фактура. Ищецът изтъква, че надлежно и в срок е осъществил всички свои задължения по договора, както и че обектът е въведен в експлоатация на ***г., за което е издадено Разрешение за ползване на съоръжението с № ***. Предвид факта, че изпълнителят е осъществил всичко дължимо по договора и то е прието без забележки от възложителя, то възниква задължение за заплащане на остатъка от дължимото възнаграждение по договора. На дати ***г., ***г. и ***г. ищецът е изпратил покани до ответника заплащане на остатъка от възнаграждението по договора, но погашение на дължимите суми не е последвало. Предвид изложеното, то налице е забава в изпълнението на основно задължение на възложителя, а именно да заплати дължимото възнаграждение. Предвид това и съобразно чл. 22, ал. 3 от сключения между страните договор, то ответникът дължи неустойка в размер от 10% от общата стойност на договора без ДДС ( тоест, дължи сума в размер от 2310 лв.).

Моли се така предявеният иск да бъде уважен. Претендират се сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран писмен отговор от ответника. Не се оспорва обстоятелството, че между страните е възникнало правоотношение по повод на сключения договор. Твърди се обаче, че ищецът не е следвало да започва работа по него, тъй като не е налице нарочно възлагателно писмо от страна на Община Пловдив, както изисква чл. 5, ал. 2 от сключения между страните договор. Възразява се, че Община Пловдив не е поканена да подпише акт- образец № 15 и № 16 във връзка с изпълнението на отделните етапи от строежа. Възразява се, че обектът не е въведен в експлоатация, а оттам и не е започнал да тече срокът за заплащане на остатъка от възнаграждението на изпълнителя. Предвид това, то неоснователна се явява претенцията за неустойка за забава. Възразява се, че вземането на ищеца е погасено по давност. Предвид изложеното, моли се предявеният иск да бъде 2 отхвърлен. Претендират се сторените разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори, а и от представените по делото доказателствени материали се установява, че между страните е възникнало възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за обществена поръчка № ***/ ***г., по силата на който ищецът е следвало да осъществи оценка на съответствието на инвестиционния проект, упражняване на строителен надзор и инвеститорски контрол на строеж за възстановяване на инженерната инфраструктура, изграждане на нов КПП, пътна връзка с комуникационно- транспортната система на кв. „***“, вътрешни пътни връзки и огради за осигуряване на нормалното функциониране на войскови район ***.

Неоснователно е възражението на ответника, касаещо липса на основание за ищеца да започне работа по сключения Договор за обществена поръчка № ***/ ***г. Съобразно чл. 5, ал. 1 от цитирания договор, същият влиза в сила на следващия работен ден след датата на неговото подписване.

Допълнително, от приетата по делото кореспонденция между страните ( писмо изх. № ***/ ***г. от Община Пловдив до ищеца относно стартиране на изпълнението по сключения договор- л. 99 от делото ), се извежда категоричното заключение, че Община Пловдив не само счита договора за сключен, но и изисква и очаква изпълнение по него.

От представените по делото Констативен акт за установяване годността за приемане на строеж от ***г. / л. 102- 105/, Протокол № *** от ***г. за установяване на годността за ползване на строежа / л. 108- 118 / и Разрешение за ползване № *** от ***г. / л. 15/ се изяснява, че стоеж „***/ КПП и елементи на инженерната инфраструктура, намиращи се в УПИ- *** за специални нужди от кв. *** по ПУП за регулация и застрояване на кв. „***“ - гр. *** и УПИ *** от кв. ***- гр. *** “ е изпълнен съобразно техническите изисквания и изискванията на възложителя, и е въведен в експлоатация.

Предвид това, изцяло неоснователно е възражението на ответника, че процесният строителен обект не е въведен в експлоатация.

Не се спори между страните, а и се установява от Констативен акт за установяване годността за приемане на строеж от ***г. и Протокол № *** от 3

***г. за установяване на годността за ползване на строежа, че при съставянето им е присъствал представител на ищцовото дружество.

Същевременно, от съдържанието на Протокол № *** от ***г. за установяване на годността за ползване на строежа се изяснява, че представител на Община Пловдив е бил поканен да присъства при съставянето му ( с писмо изх. № ***/ ***г. и изх. № ***/ ***г., входирани в Община Пловдив съответно на ***г. и ***г. ), но представител не е изпратен. Предвид изложеното, съдът счита за неоснователно и възражението на ответната страна, че не е била поканена да участва при съставянето на актове, съпровождащи процедурата по въвеждане в експлоатация на строителния обект.

С факта на издаване на Разрешение за ползване № ***/ ***г. на *** / л.

15/, процесният строителен обект се счита за завършен, съответно въведен в експлоатация. От възложителя в лицето на Община Пловдив и към момента не са релевирани каквито и да било възражения досежно качеството и обема на осъществената от ищеца дейност. Предвид качествено осъществената от ищеца работа и доколкото обектът е въведен в експлоатация, то за ответната страна е възникнало корелативното задължение да заплати предвиденото в чл. 3 от Договора възнаграждение. В изпълнение на задължението си по чл. 3, ал. 1, т. 2 от Договора, ищцовото дружество е издало Фактура № ***/ ***г. за сума в общ размер от 27 720 лв. с вкл. ДДС / л. 10 /. Фактурата е изпратена до Община Пловдив, ведно със съпроводителни писма, които са входирани при ответника на дати ***г., ***г. и ***г. ( видно от писма на л. 11- 13 от делото ). Заплащане на дължимото възнаграждение от страна на Община Пловдив не е извършено. В тази връзка, изцяло неоснователно е възражението на ответната страна, че ищецът не е отправил нужната покана ( ведно с фактура) за заплащане на дължимото по Договора възнаграждение, а оттам и че ответникът не е в забава досежно задължението си да го заплати. Както вече бе посочено, ищецът е изпратил три покани до Община Пловдив за заплащане на изискуемото съобразно чл. 3 от Договора възнаграждение, представил е и посочената по- горе фактура в оригинал, но плащане не е постъпило.

Съобразно чл. 22, ал. 3 от сключения между страните Договор, при неизпълнение на други задължения по договора, неизправната страна дължи на изправната неустойка в размер на 10% от общата стойност на договора без ДДС. Доколкото ищецът установи при условията на пълно и главно доказване възникването на правоотношение между страните, точно изпълнение на 4 задълженията си по договора и наличието на договорена между страните клауза за неустойка, то в негова полза възниква парично вземане за неустойка. Същевременно, ответната страна не установи да е изправна страна по договора. Предвид разписаната в чл. 22, ал. 3 от Договора методика за формиране на задължението за неустойка, то ответникът дължи на ищеца сума в размер от 2 310 лв. ( общо дължимата по договора сума без вкл. ДДС е в размер от 23 100 лв., като 10 % от тази сума възлиза на 2 310 лв. ).

Възражението на ответника за погасяване по давност на вземането на ищеца за неустойка е неоснователно. Съобразно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността се отброява от деня, в който вземането е станало изискуемо.

Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Договора , окончателното заплащане на възнаграждението на изпълнителя по договора се осъществява в срок до 30 дни след въвеждане на обекта в експлоатация и представяне на фактураоригинал, изготвена съгласно изискванията на Закона за счетоводството.

Процесният обект е въведен в експлоатация на ***г. ( съобразно Разрешение за ползване № ***/ ***г. ), като ищецът е изпратил на ответника оригинал на фактура № ***/ ***г. с писмо изх. № ***/ ***г., входирано в Община Пловдив на ***г. Тоест, от дата ***г. следва да се отброява и тридесетдневния срок, в който ответникът е следвало да заплати дължимото възнаграждение. Предвид изложеното, то тригодишният давностен срок следва да отброява от ***г. Считано от тази дата, до датата на входиране в съда на заявлението по чл. 410 ГПК /11.11.2022г. / не е изтекъл разписаният в чл. 111, б. „б“ ЗЗД тригодишен давностен срок.

Съобразно гореизложеното, то предявеният иск с правно чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло. Върху сумата в размер от 2 310 лв. се дължи и законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда / 11.11.2022г. / до окончателното й погашение.

По отношение на разноските:

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се поражда право на разноски в полза на ищеца. В рамките на заповедното производство по ч.гр.д. № 16359/ 22г., по описа на РС- Пловдив, XI- ти гр. с-в се дължат разноски за държавна такса в размер от 46, 20 лв. и адвокатско възнаграждение в размер от 450 лв. За исковия процес се дължат разноски за 5 държавна такса в размер от 92, 40 лв. и адвокатско възнаграждение в размер от 750 лв.

Съобразно изложеното, то ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в общ размер от 1338, 60 лв.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Община Пловдив, ЕИК 000471504, дължи на „ПСК Консулт Инженеринг“ ЕООД, ЕИК 130084902, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД , сума в размер от 2 310 лв., представляваща неустойка за забавата на ответника да заплати на ищеца дължимото възнаграждение за осъществяване на дейността по Договор за обществена поръчка № ***/ ***г. и която неустойка е предвидена в чл. 22, ал. 3 от договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда / 11.11.2022г./ до окончателното й изплащане , за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 8040/ 14.11.2022г., по ч.гр.д.№ 16359/ 2022г., по описа на Районен съдПловдив, XI- ти гр. с-в.