Решение № 107 от 04.03.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. София, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румен Петров

Членове:

Светла Букова

Виолета Магдалинчева при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова в присъствието на прокурора А. В. Г. като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200026 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по касационен протест на прокурор от Апелативна прокуратура – Велико Търново против решение № 142 от 03.12.2024 г., постановено по в.н.о.х.д. № 264/2024 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново.

В касационния протест се излагат доводи за нарушение на материалния закон и за съществено нарушение на процесуалните правила. В подкрепа на втория касационен повод се твърди, че въззивният съд не е оценил обективно, всестранно и пълно, съгласно императивните предписания на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, всички релевантни за главния факт обстоятелства.

Според прокурора чрез неоснователното игнориране на обвинителните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите В. Н. и С. Т., в записите от камерите на Агенция „Пътна инфраструктура“, в писмените справки за регистриране на сим – карти към мобилните мрежи, както и във ВДС от експлоатираните СРС, се е стигнало до формиране на неправилни заключения за фактите по делото, оттам за недоказаността на обвинението срещу подсъдимите Д. К. и Б. Т., а частично относно съучастието и по отношение на подсъдимия Б. С.. Като опорочена в протеста се определя доказателствената дейност на съда, пропуснал да обследва противоречията в обясненията на подсъдимия Б. С., „съчинените“ обяснения на подсъдимия К. и 1 измисления повод за срещата им на 21.07.2020 г. Въведен е довод за липса на мотиви, обоснован с липсата на отговор във въззивното решение на всички съображения, изтъкнати във въззивния протест. Иска се касационният съд да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 5 НПК, да отмени протестираното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.

Срещу касационния протест са постъпили писмени възражения от подсъдимите Б. С., Б. Т. и от защитника на подсъдимия Д. К.. Изразената в трите възражения позиция е сходна и мотивирана с неоснователността на касационния протест.

В съдебно заседание представителят на Върховната прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения.

Защитникът на подсъдимия Б. Т. – адв. Б., смята, че решението на апелативния съд не страда от пороците, посочени в протеста.

В лична защита пред ВКС и в последната си дума подсъдимите Д. К. и Б.

Т. молят въззивното решение да бъде потвърдено.

Подсъдимият Б. С. не се явява и не се представлява в производството пред последната съдебна инстанция.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:

С присъда № 18 от 08.05.2024 г. по н.о.х.д. № 243/2023 г. Окръжен съдРусе е признал подсъдимия Б. В. С. за виновен за това, че в условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешително, държал с цел разпространение и разпространил високорискови наркотични вещества, както следва:

- на 23.06.2020 г. в гр. Русе държал и разпространил чрез продажбата му на Д. Д. 0.44 грама метаамфетамин на стойност 11.00 лева и - на 21.07.2020 г. по пътя от гр. Плевен до гр. Русе и в гр. Русе държал с цел разпространение 0.086 гр. хероин на стойност 4.34 лева, 0.08 гр. метамфетамин на стойност 2.00 лева, както и 4.3320 гр. хероин на стойност 216.60 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, пр. 4 и пр. 5 НК, вр. с чл. 26 НК и чл. 54 НК го е осъдил на две години и три месеца лишаване от свобода, отложено по реда на чл. 66 НК с изпитателен срок от четири години, и на глоба в размер на 5 000 лева, като го е оправдал за това в съучастие, под формата на съизвършителство с подсъдимия Д. К., да е държал с цел разпространение последното от гореизброените високорискови вещества 4.3320 гр. хероин на стойност 216.60 лева.

Със същата присъда подсъдимите Д. К. и Б. Т. са признати за невиновни и оправдани за това, че на 21.07.2020 г. - първият в съучастие със С., а вторият еднолично - са държали с цел разпространение, като първият и придобил, а вторият и разпространил чрез продажбата му, количеството от 4.3320 гр.

2 хероин на стойност 216.60 лева.

С присъдата е извършено произнасяне по веществените доказателства и по разноските по делото, които са възложени на признатия за виновен подсъдим Б. С..

По въззивен протест срещу оправдателните части на присъдата в АСВелико Търново е образувано в.н.о.х.д. №264/2024 г.

По това дело с решение от 03.12.2024 г. първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло.

Касационното производство, образувано по протест срещу въззивното решение в потвърдителната му оправдателна част, е първо по своя ред.

Касационният протест е процесуално допустим, но по същество е неоснователен по следните съображения:

1. По довода за съществено нарушение на процесуалните правила 1.1. Неоснователен е доводът за непълнота в мотивите на въззивното решение. На л. 29 и сл. от съдебния акт апелативният съд подробно е отговорил на оплакванията против правилността на първоинстанционната присъда и е посочил убедителни съображения, поради които ги е отхвърлил като несъстоятелни. Аргументацията във въззивното решение е съответна и на европейският стандарт, според който чл. 6, § 1 от КПЧОС задължава в peшeниятa си cъдилищaтa дa пocoчвaт мoтивитe, нa ĸoитo ce ocнoвaвaт, без да изиcĸвa пoдpoбeн oтгoвop нa вceĸи довод, а единствено обосноваване на въпросите с решително значение за изхода на производството. Така Zауіdоv v.

Аzеrbаіјаn nо. 5386/10, § 91, 24 Маrсh 2022, Bonev v. Bulgaria no. 49443/17 от 12 Мarch 2024.

При мотивиране на своя акт въззивният съд се е ръководил от предмета на доказване, очертан в обвинителния акт. Спорният главен факт по делото касае деяние по чл. 354а НК, свързано с държането, придобиването и разпространението на 21.07.2020 г. на 4.3320 гр. хероин на стойност 216.60 лева. Ето защо, като е отказал да обсъжда подробно фактологията по обвинителния акт, свързана с твърдяна съпричастност на подс. К. към разпространение на наркотични вещества преди тази дата, въззивният съд не е изготвил решение в отклонение от изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК.

Всъщност на л. 43-45 от въззивното решение АС-Велико Търново е отделил място и на тези обстоятелства и е приел, че в принципен план, ако се възприеме достоверността на доказателствата, които ги потвърждават, те могат да обосноват деянието по чл. 354а НК. Направил е обаче уговорката, че това е възможно в случай на доказаност на престъплението от 21.07.2020 г., за което подсъдимите са предадени на съд. Към аргументацията на въззивния съд касационната инстанция добавя и това, че подсъдимите не са предадени на съд за организиране, ръководене или участие в организирана престъпна група по 3 чл. 321 НК. При този вид престъпно посегателство сочените от прокурора обстоятелства, за които във въззивното решение се твърди, че не е отделено достатъчно внимание, са от значение за доказването на структурираността на сдружението и на неговата насоченост за извършване на престъпления, свързани с наркотични вещества. В случая обаче обвиненията, за които подсъдимите са предадени на съд, са свързани с индивидуално престъпление по чл. 354а НК. Ето защо основателно усилията на двете съдебни инстанции са били насочени към проверка на твърденията на обвинението, че подсъдимите са държали, придобили и разпространили конкретно посоченото по вид наркотично вещество на датата 21.07.2020 г. Относно това обстоятелство изложените от въззивната инстанция доводи са обстойни и с отлична качествена основа.

1. 2. Изводите си по делото въззивният съд не е направил в отклонение от задълженията си по чл. 13, 14 и чл. 107, ал. 5 НПК, както счита прокурорът в касационния протест.

Апелативният съд не е подценил значението на показанията на защитените свидетели №№ 5 и 7, както и показанията на свидетелите В. Н. и С. Т.. Показанията на явните и тайни свидетели не са подминати от вниманието на въззивната инстанция, която обаче с основание е счела, че нито един от тях не е твърдял на 21.07.2020 г. подсъдимите С. и К. да са държали, респективно придобили от подсъдимия Т. инкриминирания хероин. Нещо повече - показанията на тези лица, че в периода 2019-2020 г. подсъдимият Д. К. е снабдявал подсъдимия Б. С. с наркотици, които последният е разпространявал, са общи, без никаква конкретика относно дати, количества и вид на наркотика, като според собствените им твърдения дадената от тях информация се основава не на лични възприятия, а на „слухове“ и на дочуто от други наркозависими лица.

Показанията на свидетеля М. А., които в касационния протест също се твърди да са подценени, с нищо не подпомагат обвинителната теза.

Свидетелят е бил допуснат до разпит по искане на защитата и в условията на пряка конфронтация с всички страни в производството пред окръжния съд в съдебното заседание на 07.02.2024 г. не е посочил нито да се е снабдявал с наркотици от подсъдимите, нито да е знаел някой от тях да е разпространявал такива.

В протеста се твърди, че в разрез със задължението си обективно, пълно и всестранно да изследва обстоятелствата по делото въззивната инстанция е игнорирала обвинителните доказателства, съдържащи се в записите от камерите на Агенция „Пътна инфраструктура“ и в писмените справки за регистрираните към мобилните мрежи сим-карти на подсъдимите. Това нарушение също не е налично - коментираните доказателства са обсъдени от въззивната инстанция на л. 39-40 от въззивното решение. От тях обаче се установява неспорното, включително и от самите подсъдими обстоятелство, че на 21.07.2020 г. през деня, те са пътували за провеждане на предварително уговорена помежду им среща, която е трябвало да се състои в заведение 4

„****“, находящо се по средата на пътя между гр. Петрич (където живял подс.

Т.) и гр. Русе (където са живели подсъдимите С. и К.). Приетото от въззивния съд, че доказателствените източници относно повода за тази среща (да пускат гълъби и да огледат автомобила на Т. с оглед евентуалната му продажба) и причината, поради която тя не се е случила (защото С. и К. са закъснели) се съдържат в обясненията на тримата подсъдими. Изброените гласни доказателства са били еднопосочни относно това, че на 21.07.2020 г. срещата не е била реализирана и подсъдимият Т. не е оставял на другите двама подсъдими инкриминирания хероин като проба за бъдеща по-голяма доставка на наркотик от същия вид и качество. За да приеме, че такава среща не е имало, освен на обясненията на подсъдимите, въззивният съд се е позовал и на показанията на свидетелите В. К. и И. Е., които в процесния ден са се возили с тях и които не се е установило да имат мотив да изложат показания, утвърждаващи защитната теза. В нейна подкрепа е била и извършената по – късно през деня полицейска проверка, при която инкриминираният хероин е намерен сред личните вещи на подсъдимия С., твърдящ еднопосочно в двете фази на производството, че го е закупил за лична употреба. Въззивният съд не е пропуснал да коментира, че този подсъдим е изложил противоречиви твърдения относно лицето, от което е закупил наркотика (л. 41 от въззивното решение), но основателно е приел, че този факт не е достатъчен за обосновка на обвинителната теза, която е останала недоказана относно това, че хероинът е закупен точно от подс. Б. Т..

Въззивният съд е акцентирал и върху това, че записаните при експлоатацията на СРС телефонни разговори с отношение към събитията от 21.07.2020 г. също не са могли да потвърдят тази теза, тъй като в разговорите не се коментират наркотични вещества дори и посредством обичайно използвани кодови думи и изрази. Разбира се, възможно е поради опасение от подслушване и с цел лична безопасност в тези разговори по завоалиран начин подсъдимите да са си предавали информация относно наркотични вещества, но също така е ясно, че по отношение на тези разговори прокуратурата е извлякла съдържание, подчинено на обвинителната позиция и на собственото й разбиране за фактите по делото, останало непотвърдено от събраните по делото доказателства.