Определение № 254 от 31.03.2026, Окръжен съд - Габрово
- Съд
- Окръжен съд - Габрово
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 113/2026
- Вид
- Определение № 254
- Подписан
- 31.03.2026
- В сила
- 31.03.2026
- Състав
- Полина Пенкова, Галина Косева, Кремена Големанова
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- член 10 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл.23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл.145 ал. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 68в · Закон за защита на потребителите
- чл. 68г, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11 ал. 1 т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 254 гр. Габрово, 31.03.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Полина Пенкова
Членове:
Галина Косева
Кремена Големанова като разгледа докладваното от Галина Косева Въззивно частно гражданско дело № 20264200500113 по описа за 2026 година
Производството е образувано по частна жалба на „Профи Кредит България" ЕООД, подадена чрез пълномощника юрк. К., срещу разпореждане на Районен съд- Дряново по ч.гр.д.№ 1002/2025г., с което е отхвърлено изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против длъжника Й. И. И..
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановения отказ. Твърди се, че на този етап от производството заповедният съд не разполага с правомощия да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Правомощията по чл.411, ал.2, т.3 ГПК са за преценка от заповедния съд дали искането се основава на неравноправна клауза в договора или вероятността да е такава. Извън тази преценка е валидността на договора за потребителски кредит или отделни негови клаузи на основания нарушение на закона или добрите нрави. Сочи се, че в случая заповедният съд не извършил правилна преценка на критериите по чл.143 и на разпоредбата на чл.145 ал. 2 ЗЗП. Твърди се, че уговореният в договора ГЛП отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави, като е спазена разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК. Уговореното договорно възнаграждение не противоречи на добрите нрави, съответства на принципа на добросъвестност и еквивалентност и е в съответствие със законовите ограничения и изисквания. Сочи се, че претендираната лихва за забава е дължима. Кредиторът има право да получи възнаграждение за ползването на кредита извън уговорения срок, както и обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане. Претендираното обезщетение за забавено изпълнение е начислено на основание чл. 33 ЗПК и ОУ върху просроченото плащане. Твърди се, че уговорените клаузи за договорно възнаграждение и ГПР са действителни, поради което процесният договор е изцяло действителен и е породил правни последици и за двете страни.
1
Претендира се отмяна на разпореждането на заповедния съд и уважаване искането на заявителя за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за процесните вземания за договорно възнаграждение 1 070,12 лева за период 25.03.2022г.- 05.04.2023г. и мораторна лихва 647,72 лева за период 21.12.2019г.- 07.12.2025г., ведно със законната лихва от входиране на заявлението.
Въззивният съд, като взе предвид наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, прие за установено следното:
Предмет на обжалване е постановеното разпореждане № 176 от 12.01.2026г. по ч.гр.д. № 1002/2025г. на РС- Дряново, с което е отхвърлено изцяло заявлението по чл.410 ГПК на „Профи Кредит България" ЕООД против Й. И., за претендирано договорно възнаграждение 1 070,12 лева за период 25.03.2022г.- 05.04.2023г. и мораторна лихва 647,72 лева за период
21.12.2019г.- 07.12.2025г.
Договорното правоотношение, на което заявителят основава вземането си за посочените в заявлението по чл. 410 ГПК суми, произтича от договор за потребителски кредит, за който са приложими ЗПК и ЗЗП. От съдържанието на приложените към заявлението документи не се установява клаузите да са били индивидуално договорени с потребителя.
В изпълнение на изискването на чл. 411 ал. 2 ГПК заповедният съд е извършил преценка дали са налице предпоставките за издаване на исканата заповед за изпълнение. Отказът за издаване на такава се основава на приетото, че отразеният ГПР в договора е изчислен в нарушение на изискванията на чл.
19 ал. 1 ЗПК, а отразяването в договора на значително по- нисък размер на ГПР противоречи на изискването за добросъвестност и представлява нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1 във вр. с чл. 68в ЗЗП. Поради това заповедният съд е приел, че договорът е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК и съобразно чл. 23 ЗПК, при недействителност на договора за потребителски кредит, потребителят връща само чистата стойност на кредита.
Изводите на заповедния съд, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 23 ЗПК се подкрепят от установеното договорно правоотношение по процесния договор за потребителски кредит, приложен към заявлението.
Разходите по допълнителната услуга „Фаст“ и „Флекси“, предвидени в процесния договор, няма данни да са включени в ГПР, което е в нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 10 ЗПК. Целта на разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 10 ЗПК е да установи по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служи за съпоставка на кредитните продукти и възможност потребителя да направи своя информиран избор. Нарушеното изискване за унифицирано изчисляване на ГПР води до недействителност на целия договор, тъй като касае съществено условие на договора и хипотеза на „заблуждаваща търговска практика" /р. от 15.03.2012г. по дело С-453/10/.
Също така с постановеното решение от 21.03.2024г. по дело С-714/22 съдът е постановил, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент, като член 10 §2 б."ж" и чл.23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички 2 предвидени в чл. 3 б „ж" от тази директива разходи „посочените разпоредби допускат този договор да се счита освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. В случая главница не е претендирана.
Предвид изложеното обжалваното разпореждане, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя по чл. 410 ГПК за процесните вземания, следва да бъде потвърдено.
На основание изложеното, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 176 от 12.01.2026г. по ч.гр.д. № 1002/2025г. на Районен съд- Дряново, с което е отхвърлено изцяло заявлението по чл.410 ГПК на „Профи Кредит България" ЕООД против Й. И.
И., с което се претендират вземания за договорно възнаграждение 1 070,12 лева за период 25.03.2022г.- 05.04.2023г. и мораторна лихва 647,72 лева за период 21.12.2019г.- 07.12.2025г., ведно със законната лихва от входиране на заявлението.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3