Решение № 264 от 20.06.2025, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 264 гр. Габрово, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Минка Л. Георгиева като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20254210100257 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.

Образувано е по предявена от А. Д. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „**********" № 4, вх. А, ет. 6, ап. 16, искова молба, с която се претендира осъждане на ответника „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК 131576434, със седалище гр.

София да заплати сума в размер на 130.66 лева (след допуснато изменение на иска), представляваща недължимо платена възнаградителна лихва по договор за заем № 4956155 от 20.11.2023 г. и за осъждане на ответника „Файненшъл България” ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище гр. София да заплати сума в размер на 653.34 лева (след допуснато изменение на иска), представляваща недължимо платена сума по договор за предоставяне на поръчителство № 4956155 от 20.11.2023 г.

Ищeцът А. Д. С. твърди, че сключил с ответника „Изи Асет Мениджмънт” АД договор за потребителски кредит с предмет сумата от 1250 лева, при задължение за връщането , заедно с уговорената възнаградителна лихва при условия и срок уговорени в договора. В изпълнение задълженията по договора ищецът сключил и договор за поръчителство с ответника „Файненшъл България” ЕООД, по който следвало да заплати допълнително възнаграждение в размер на 653.34 лева. Ищецът погасил изцяло задълженията по договора за кредит и договора за поръчителство.

Намира, че договорът за кредит е нищожен поради противоречие с разпоредбите на чл.11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. В договора не бил посочен начинът на изчисляване на годишния процент на разходите и липсвало каквато и да било ясното по какъв начин е формиран същият. Твърди, че възнаграждението по договора за поръчителство на практика се е усвоявало като печалба от заемното дружество, същото било уговорено в прекомерно завишен размер и не се включвало в ГПР по заемния договор, като по този начин се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и се накърнявали добрите 1 нрави. Отделно от горното нищожна била и клаузата за възнаградителна лихва, поради противоречието с добрите нрави, уговорена в размер надвишаващ, както двукратния, така и трикратния размер на законната лихва. На самостоятелно основание недействителна била и клаузата за предоставяне на поръчителство.

В законоустановения срок, предвиден в чл. 131 ГПК всеки от ответниците е депозирал отговор на исковата молба, в който изразява становище за недопустимост, евентуално за неоснователност на предявените искове. Ответникът „Изи Асет Мениджмънт” АД счита предявения иск за недопустим, тъй като липсвал правен интерес от предявяване на иск за установяване на нищожност на клаузата за заплащане на възнаградителна лихва при твърдения за нищожност на целия договор.

Възражението е неоснователно:

В случая са предявени осъдителни искове за връщане на дадено по нищожен договор престации, като преюдициален ще се постави въпроса за валидността на сключените договори, съответно отделните техни клаузи. Наред с осъдителните искове не е предявяван и самостоятелен установителен иск за прогласяване на нищожността на договора или отделни негови клаузи за да се обсъжда наличието или липсата на правен интерес от такъв иск.

Ответникът „Файненшъл България” ЕООД счита исковата молба за нередовна, тъй като в обстоятелствената част не било посочено в какво се състои нарушението на добрите нрави и прекомерността във връзка с договора за поръчителство, а и не ставало ясно дали нарушението се отнася до договора за поръчителство или до клауза от договора за потребителски кредит.

Възражението е неоснователно. Исковата молба отговаря на изискванията за редовност предвидени в чл.127, т. 4 и 5 ГПК, като ищецът е изложил твърдения извършване на престацията и получаването от ответниците, като в тежест на ответниците е да докажат основанието за получаване на плащанията на ищеца.

По същество оспорват исковете при твърдението, че процеснатите суми са получени от ответниците на валидно правно основание – за погасяване на задължения на ищеца по договор за паричен заем и договор за предоставяне на гаранция.

Ответникът „Изи Асет Мениджмънт” АД излага, че размерът на лихвения процент по договора за заем е в съответствие с изискванията на ЗПК, като начинът на формиране и изчисляване на ГПР е описан в Приложение № 1 на ЗПК.

Ответникът „Файненшъл България” ЕООД излага че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство/гаранция, като насрещна престация срещу задължението за обезпечаване на изпълнението на задълженията по договор за кредит, не противоречи или нарушава законови разпоредби или добрите нрави. Оспорва сключеният договор за предоставяне на поръчителство/гаранция да има характер на договор за потребителски кредит, предвид което поддържа, че по отношение на него не следва да намират приложение разпоредбите на ЗПК. Молят да се отхвърлят предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно между страните, а и от представения договор за заем № 4956155 от 20.11.2023 г., се установява, че „Изи Асет Мениджмънт” АД се задължило да 2 предостави на ищеца А. Д. С. сума в размер на 1250 лева, която последният следвало да върне заедно с уговорената възнаградителна лихва на 6 месечни погасителни вноски, всяка с размер от 230.11 лева, първата от които с падеж 23.12.2023 г., а последната – с падеж 21.05.2024 г.. Уговорената възнаградителна лихва била в размер на 35 %, а годишният процент на разходите – 40.47 %. Така общата сума за плащане от заемателя по договора възлизала на 1380.66 лева. С подписването на договора заемополучателят декларирал, че е получил сумата по договора.

В чл. 4 от договора, страните се споразумели заемателят в тридневен срок да предостави едно от посочените обезпечения 1). двама поръчители, отговарящи на условията на чл. 4, ал.1, т. 1 от договора за заем 2). банкова гаранция при условията на чл. 4, ал. 1, т. 2 от договора за заем или 3) одобрено от заемодателя дружество-гарант.

Не се спори, а се установява и от представения по делото договор за предоставяне на гаранция № 4956155 от 20.11.2023 г., ведно с приложение към него, че между заемателя А. Д. С. и „Файненшъл България” ЕООД бил сключен договор за предоставяне на гаранция, по силата на който гарантът се задължил да издаде гаранция за плащане (за изпълнение на парични задължения) в полза на „Изи Асет Мениджмънт” АД с цел гарантиране изпълнението на всички задължения на потребителя по договора за заем, включително и последиците от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за заем, срещу възнаграждение в размер на 653.34 лв., платимо на вноски от по 108.89 лв. на дати, съответни на падежните дати по договора за паричен заем. Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора заемодателят е овластен да приема вместо гаранта изпълнение на задължението за плащане на възнаграждение.

Страните не спорят и с протоколно определение от 22.05.2025 г. за безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията им е отделен фактът, че по сключения договор за заем № 4956155 от 20.11.2023 г. ищецът е заплатил сума в размер на 1380.66 лева, от които 1250 лева – главница и 130.66 лева – възнаградителна лихва, съответно по договор за предоставяне на гаранция № 4956155 от 20.11.2023 ищецът е заплатил възнаграждение в размер на 653.34 лева.

Други доказателства от значение за спора не са представени, а необсъдените такива, съдът намира за неотносими.

Относно пасивно субективно съединени осъдителни искове, с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Основателността на иск при квалификацията на чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД се обуславя от кумулативното наличие на елементите: извършена от ищеца в полза на ответника престация на определено благо – в случая, парична сума в размер на 130.66 лева, респ. 653.34 лева при несъществуване между страните на валидно правоотношение, което да съдържа задължение за извършването й и да оправдава имущественото разместване.

Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяване на фактите, съставляващи основанието на иска и имащи характер на положителни такива, се носи от ищеца, която трябва да проведе пълно и главно доказване на факта: извършване на престацията и получаването й от ответника, като ответното дружество следва да докаже наличието на правно основание за получаването й – в случая задължение за възнаградителна лихва по договор за заем, респ. възнаграждение по договор за гаранция.

Отпуснатият на А. Д. С. като физическо лице заем представлява предоставяне 3 на "финансова услуга" по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и същият има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на този закон, според който потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.

Процесните договори се подчиняват на правилата на ЗПК и на чл. 143 - 147б ЗЗП, в това число и са обхванати от забраната да съдържат неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно. Националният съд има задължение при тълкуване на съответната норма на националното право да я прилага в духа и смисъла на съответното общностно право, което налага висок стандарт за защита на икономически по-слабата в правоотношението страна. Това най-общо означава, че и при повече от едно правоотношения, когато те са насочени към ползвана от потребител финансова услуга, тези правоотношения следва да се разглеждат като правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективна защита на потребителя.

В случая след извършена служебна справка в търговския регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България” ЕООД е „Изи Асет Мениджмънт” АД - кредитор на ищеца. Следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ. След като кредиторът е едноличен собственик на капитала на дружеството - поръчител, то с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД, доколкото, плащайки задължението на потребителя, кредиторът изпълнява на дружеството-майка, т. е. дължимото за осигуреното поръчителство възнаграждение не е насрещна престация срещу предоставеното обезпечение, а на практика представлява допълнително възнаграждение за ползване на предоставената в заем сума, която обаче не е включена в ГПР.

В случая уговореното възнаграждение за предоставяне на поръчителството от свързано със заемодателя дружество представлява разход по договора за кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите като индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит – аргумент от чл. 19, ал. 1 и ал.

2 ЗПК. Този извод следва от § 1, т. 1 ДР на ЗПК, според която разпоредба "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

При цялостния анализ на процесните правоотношения, е видно, че сключването на заемния договор и получаването на сумата по него е било обвързано от предоставяне на обезпечение по договора от страна на кредитополучателя предоставянето на обезпечение по заемния договор не е предоставено на свободната воля на потребителя, а представлява задължително условие за сключване на заемната сделка. Този договор за гаранция с трето лице представлява форма на лично обезпечение, което разкрива белезите на договор за поръчителство, доколкото съгласието на кредитора да бъде обезпечен е било изрично заявено. По правило 4 договорът за поръчителство е едностранен и безвъзмезден - т. е. по него задължения възникват само за поръчителя. Възможно е обаче договорът да има двустранен и възмезден характер - както е в случая, тъй като кредитополучателят се е задължил да заплаща възнаграждение на поръчителя, като в този случай поръчителството се доближава по-скоро до договора за застраховка, а застрахователните премии несъмнено представляват общ разход по кредита.