Решение № 21 от 17.03.2025, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. М, общ. М, обл. Вр, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – М, II-РИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ат. Атанасова при участието на секретаря Надежда Д. Китова-Николчева като разгледа докладваното от Вяра Ат. Атанасова Административно наказателно дело № 20231450200362 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

А. Е. А. от град М, обл. Вр е обжалвал Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата с № ****, издаден от Агенция „П.

Ифр.“ С, с който за нарушение на чл.139 ал.5 и ал.6 вр. чл.102 ал.2 от Закона за движението по пътищата е наложена, на основание чл.179 ал.3 вр. чл.187а ал.1 от същия закон, глоба в размер на 300 лева. Оплакванията са за допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила. На тези основания се иска отмяна на административния акт като незаконосъобразен и неправилен.

В съдебно заседание А. поддържа жалбата си. Процесуалният му представител адв. Г. П. от ВрАК е развил подробни съображения в смисъл, че електронният фиш следва да бъде отменен поради изтичане на давността по чл.80 ал.1 т.5 НК. Претендират се разноски под формата на адвокатско възнаграждение. Приложен е списък по чл.80 ГПК.

Наказващият орган чрез процесуалният си представител юрисконсулт Каролина Маринова е изразил становище, че електронният фиш е издаден в съответствие с процедурните изисквания на Закона за движението по 1 пътищата и изложеното в него напълно отговаря на изискванията за съдържание. По отношение на спора по същество се посочва, че процесното деяние е правилно правно квалифицирано и се подкрепя по категоричен начин от събраните доказателства. Изразено е несъгласие с тезата за отмяна на административния акт поради изтекла давност. Претендират се разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.189ж ал.5 ЗДвП и е процесуално допустима.

Производството е по реда на чл.189ж ал.5 ЗДвП вр. чл.59 и сл. ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 15.09.2020 година в 06.23 часа с устройство № ****, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътища, намиращо се на път I-1 км. ***+***, е установено нарушение

№ **************** с ППС лек автомобил „*****“ с регистрационен № ***** с обща технически допустима маса 1820, брой оси 2, категория ППС ЕВРО 3 в Община М по път за движение I-1 км. ***+*** с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. При това положение от Агенция „П. Ифр.“ С е издаден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата с № ****, с който на собственикът на посоченото по-горе моторно превозно средство А. Е. А. от град М, обл. Вр е наложена, на основание чл.179 ал.3 вр. чл.187а ал.1 от Закона за движението по пътищата, глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл.139 ал.5 и ал.6 вр. чл.102 ал.2 от същия закон.

По делото са събрани писмени доказателства.

Съдът, след като взе предвид изложеното в електронният фиш и в жалбата, приема, че същата е основателна по следните съображения:

При проверката за законосъобразност на обжалвания фиш, която е длъжен служебно да извърши, съдът е изследвал въпросите, свързани с приложението на чл.34 ал.1 ЗАНН предвид наведените от процесуалният представител на дружеството-жалбоподател възражения. По силата на тази 2 разпоредба, не се образува административно-наказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Съгласно Тълкувателно решение № 1/26 февруари 2014 година по т.д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите, легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в §6, т.63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Тълкуването на легалната дефиниция на това понятие налага извода, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В този смисъл той се приравнява едновременно към АУАН и НП единствено по отношение правното му действие (съгласно чл.189 ал.11 ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От гледна точка на адресатите, електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази характеристика, при издаването на електронния фиш следва да намери приложение общият принцип, че административно - наказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл.46 ал.3 от Закона за нормативните актове).

Предвид изложеното съдът счита, че разпоредбите на чл.34 ЗАНН не намират приложение и не следва да се прилагат по аналогия при липса на изрична разпоредба. В чл.189ж ал.1-5 ЗДвП законодателят е предвидил особено производство за ангажиране отговорността на нарушителите, като единствено по отношение на обжалването на електронните фишове е посочена приложимостта на ЗАНН (ар. чл.189ж ал.5 ЗДвП). Отделно от това следва да се има предвид, че според Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015г. по тълкувателно дело № 1/2014г. на ОСНК и ОСС на II колегия на ВАС, сроковете по чл.34 ЗАНН са давностни, а чл.11 ЗАНН препраща към уредбата в Наказателния кодекс /НК/ относно погасяване на наказателното преследване по давност. В тази разпоредба е предвидено, че по въпросите на вината, 3 вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита следва да се приложат разпоредбите на общата част на НК. Имайки предвид изложеното, съдът приема, че в конкретният случай субсидиарно приложение следва да намери текста на чл.81 ал.3 вр. чл.80 ал.1 т.5 вр. ал.3 НК. Съгласно чл.80 ал.1 т.5 НК /изм. ДВ бр.26/2010 година, действаща към момента на извършване на деянието/, наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години за всички случаи, описани извън посочените в т.1 т.4 на същата алинея. Според ал.3 на чл.80 НК, давността за преследване започва от довършване на престъплението, в конкретният случай от извършване на нарушението, тоест от 15.09.2020 година, като независимо от нейното спиране или прекъсване, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, надвишаващ с една втора срокът, предвиден в чл.80 ал.1 НК /арг. чл.81 ал.3 НК/. Съгласно чл.83 ал.1 ЗАНН /ДВ бр. 69/2006 година/ в предвидените в съответните закон, указ постановление на МС или наредба на общински съвет в случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност, като съобразно ал.2 на същата разпоредба санкцията се налага по реда на ЗАНН, доколкото в съответният нормативен акт не е предвиден друг ред. От съдържанието на обжалваният електронен фиш е видно, че за процесното нарушение на жалбоподателя е била наложена глоба в размер на 300 лева.

Съобразявайки изложеното до тук настоящият състав приема, че срокът на абсолютната погасителна давност в съответствие с чл.81 ал.3 вр. чл.80 ал.1 т.5 НК вр. чл.11 ЗАНН е четири години и половина и предвид датата на извършване на нарушението – 15.09.2020 година, то към настоящият момент този срок е изтекъл, тоест давността за наказателно преследване на описаното в електронния фиш нарушение е изтекла на 15.03.2025 година. При това положение обжалваният акт се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменен без да се обсъждат доводите по същество.

С настоящото решение съдът, след като е разгледал спора по същество, следва да се произнесе и досежно разноските. В тази връзка процесуалните представители на дружеството-жалбоподател и на наказващата институция са направили искания за присъждане на разноски, реализираните в рамките на настоящото производство. От страна на жалбоподателя е предоставен договор 4 за правна защита и съдействие и пълномощно, ведно със списък по чл.80 ГПК и документи, удостоверяващи заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение. Според чл.63д ал.1 ЗАНН, страните в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Предвид изхода на делото пред настоящата инстанция, искането на процесуалният представител на жалбоподателя за присъждане на разноски е основателно. Съгласно чл.143 ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания акт, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако жалбоподателят е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. Видно от съдебните протоколи, съдържащи се в настоящото дело, жалбоподателят А. А. е ангажирал като процесуален представител адв. Г. П. от ВрАК по договор за правна защита и съдействие, и пълномощно. От представените документите става ясно, че в хода на съдебното производство от страна на А. са направени разноски в размер на 300 лева. Тази сума е отбелязана и в представеният по делото списък на разноските по чл.80 ГПК. Според чл.63д ал.2 ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата /ЗА/. Въпросната разпоредба препраща към Наредба №1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения /изм. ДВ бр.88/04.11.2022 година, действащо към датата на съдебното заседание по делото/. Според чл.18 ал.2 от Наредбата /изм. ДВ бр.88/04.11.2022 година/, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл.7 ал.2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. Съгласно чл.7 ал.2 т.1 от наредбата /изм. ДВ бр.88/2022 година, действащо към датата на съдебното заседание по делото/, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес до 1 000 лева възнаграждението е в размер на 400 лева.

Видно от съдържанието на обжалваният електронен фиш, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 300 лева. Отчитайки фактическата и правна сложност, обема доказателствен материал, събран и проверен в хода на съдебното следствие, настоящият състав приема, че на жалбоподателя следва 5 да се присъдят разноски в размер на 300 лева, направени в хода на съдебното административно-наказателно производство, които са под минималния размер, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 година за минимален размер на адвокатско възнаграждение /изм. ДВ бр.88/2022 година, действащо към датата на съдебното заседание по делото/, платими от Агенция „П. Ифр.“ С.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. чл.58д т.4 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата с № ****, издаден от Агенция „П. Ифр.“ С, с който за нарушение на чл.139 ал.5 и ал.6 вр. чл.102 ал.2 от Закона за движението по пътищата А. Е. А. от град М, обл. Вр е наложена, на основание чл.179 ал.3 вр. чл.187а ал.1 от същия закон, глоба в размер на 300 лева.