Решение № 2894 от 09.07.2019, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 15167/2018
- Вид
- Решение № 2894
- Подписан
- 09.07.2019
- В сила
- 06.08.2019
- Състав
- ЛЮДМИЛА ЛЮДМИЛОВА МИТРЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.10 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.32 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143-146 · Закон за защита на потребителите
- чл.143-146 · Закон за защита на потребителите
- чл.143-146 · Закон за защита на потребителите
- чл.143-146 · Закон за защита на потребителите
- чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 23, т. 2 · Наредба за заплащането на правната помощ
Р Е Ш Е Н И Е № 2894 гр. Пловдив, 09.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на двадесет и девети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА при секретаря Лиляна Шаламанова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 15167 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1, във вр.с чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД срещу Я.И.А., с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 600 лева – главница по договор за паричен заем № *** от ***, сключен между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, 40 лева договорна лихва за периода 05.08.2017 г. до 18.11.2017 г. 230.08 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение, 45 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение, 30.88 лева – лихва за забава върху непогасената главница за периода 06.08.2017 г. до 19.04.2018 г ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем № *** от ***, съгласно който на ответникът е отпуснат заем в размер на 600 лева, усвоен веднага след сключване на договора. По договора ответникът дължал и договорна лихва в размер на 40 лева, така общо дължимата сума по договора възлиза на 640 лева, платима на 16 седмични погасителни вноски, всяка в размер на 40 лева, включваща главница и договорна лихва. Твърди се, че по договора ответникът не е заплатил главница в размер на 600 лева, възнаградителна лихва в размер на 40 лева за периода 05.08.2017 г. до 18.11.2017 г
В договора ответникът се задължил да в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави на заемодателя едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в договора, като се е съгласил, при неизпълнение на това задължение да дължи неустойка. Неустойката се начислявала еднократно, след 3 дни, от датата на сключване на договора и се дължи като допълнителна сума към всяка от погасителните вноски. Дължимата неустойка по договора е в размер на 230.08 лева.
Съгласно договора и
Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, при забава на плащане на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, се начисляват разходи за събиране, представляващи такси и разноски за напомнителни писма, електронни съобщения, телефонни разговори и посещения на адрес в размер на по 9 лева за на всеки 30 дневен период до максимален размер от 45 лева. В случая на ответника е начислена такса в размер на 45 лева.
Твърди се, че крайният падеж на договора е 18.11.2017 г., като ответникът не е изпълнил задълженията си по договора, поради което му е начислена лихва за забава в размер на 30.88 лева за периода 06.08.2017 г. – датата на забава на погасителна вноска до 19.04.2018 г.
– датата на подаване на заявлението в съда.
Излагат се твърдения, че така описаните вземания са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения принадлежности от „Изи Асет Мениджмънт“ АД на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от ** и Приложение 1 към него от 01.02.2018 г.
Твърди се, че за вземанията, предмет на настоящото производство е издадена Заповед за изпълнение на парично задължени по чл.410 ГПК по ч.гр.д. 7943/2018 г. по описа на ПРС, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
С молба от 01.11.2018 г.
/л.29/ ищецът е оттеглил претенциите си за разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението в размер на 45 лева и иска за обезщетение за забава в размер на 30.88 лева за периода 06.08.2017 г. до 19.04.2018 г.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на ответника особен представител, с който се оспорват предявените искове. Твърди се, че договорът е сключен в противоречие на закона на чл.10 ЗЗД, при противоречие с добрите нрави и при липса на дадено информирано съгласие за сключването, поради което счита, че договорът е нищожен на посочените основания. Счита, че уговорените в договора клаузи са неравноправни по смисъла на чл.143-146 ЗЗП. Алтернативно се иска постановяване на унищожаемост на договора, поради явно неизгодни условия за ответника, на основание чл.33, във вр. с чл.32 ЗЗД.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. №
7943/2018 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежи на разглеждане по същество.
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, във вр. с чл.99 ЗЗД , чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. чл.92 ЗЗД, във вр. с чл.99 ЗЗД За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи наличието на валидно сключен договор за заем, в това число предоставяне на заемната сума на заемателя, уговорка за заплащане на договорна възнаградителна лихва, размер, падеж на задълженията за главница и договорна лихва, наличие на уговорка за неустойка, размер на неустойката, извършване на дейности по събиране на вземането, сключване на договор за прехвърляне на вземането, уведомление до длъжника за прехвърлянето на вземането от цедента или от цесионера при наличие на упълномощаване за това от цедента. В тежест на ответника, при установяване на горното от ищеца, че е платил главницата и договорните лихви по договора за заем, че е изпълнил задължението, за което му е начислена неустойка, че е платил в срок задълженията си, което води до отпадане отговорността за дължимост на такси за събиране на вземането и обезщетението за забава. Ответникът носи тежест да установи, че договорът е нищожен на посочените в отговора основания, както и че е сключен при явно неизгодни условия.
От представения по делото договор за паричен заем №
*** от *** г. /л.7/ е видно, че между „Изи Асет Мемиджмънт“ АД в качеството на кредитодател и ответника Я.И.А., като заемател е възникнало заемно правоотношение, по силата на което кредиторът е предоставил заемна сума в размер на 600 лева, която сума заемателят, съгласно чл.3 от договора, удостоверява с подписването на договора, че е получил изцяло и в брой. Уговорен е между страните фиксиран годишен лихвен процент по заема 40.00 %, дължимата договорна лихва за целия период на договора е 40 лева. Уговорено е че заемът ще се връща на 16 броя седмични вноски по 40 лева всяка. В договора е уговорено, че първата погасителна вноска се дължи на 26.08.2017 г., а последната - на 18.11.2017 г. В договора чл.4, ал.1 и ал.2 е предвидено заемателят, в 3-дневен срок от подписването му, да представи на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, като при неизпълнение на това задължение се начислявала неустойка в размер на 230.08 лева, разпределена в погасителни вноски, като към всяка погасителна вноска се добавя сума в размер на 14.38 лева.
Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС /Решение
№ 23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, Iт. о. и др/ се приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесният договорът за заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, денят на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска, представен е погасителен план към договора, инкорпориран в самия договор, предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита /чл. 7, ал.2 от договора/, право да получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания /чл.7, ал.1 от договора/, право да се откаже от договора /чл.7, ал.3/.
Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е удостоверено в договора, което обстоятелство е признато от ответника с поставянето на подпис на договора за паричен заем. Всяка страница от договора е подписана от кредитополучателя. Общите условия не съществуват като самостоятелен документ, а са инкорпорирани в договора, който е подписан на всяка страница от ответника.
С оглед изложеното съдът приема, че договорът е валидно сключен.
По материално-правната легитимация на ищеца
Видно от представения по делото договор за прехвърляне на вземания от *** г. и приложение № 1 към него /л.13 и л.19/ вземанията по процесния договор срещу ответника са цедирани на "Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД. В приложение № 1 е индивидуализирано вземането, което се прехвърля по основание, размер и кой е задълженото лице. В договора за цесия е посочено, че приложение № 1 от договора е неразделна част от него /пар.10.5 от договора/. Представено е пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионерът да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л. 22/. Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник /решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./.
Към приложенията на исковата молба е представено уведомително писмо от за прехвърляне на вземането /л.6/ по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цесионера до длъжника. Уведомлението, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал.
3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал.
3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника /решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. /.
Същото се прилага независимо, че по делото ответникът не участвал в личното си качество, а чрез назначен особен представител. Извод, че не настъпват последниците на чл.99, ал. ЗЗД, не може да се направи единствено от обстоятелството, че не ответникът лично в качеството му на длъжник, а особеният му представител е получил исковата молба и приложенията към нея, включително уведомлението за цесията. Това е така, доколкото процесуалният закон в чл. 47, ал.6 ГПК е предвидил достатъчно надежден механизъм, компенсиращ личното участие на ответника в процеса, посредством института на особения представител. Респективно същият е надлежен адресат на всички твърдения наведени от ищеца с исковата молба, включително такива за извършена цесия. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат, свързаните с факта на връчване правни последици. В този смисъл е решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на I т. о. на ВКС, което независимо, че е постановено във връзка с обявяването на предсрочна изискуемост, чрез получаване на уведомление от назначения на ответника особен представител, съдът счита, че е приложимо и при връчване на уведомление за прехвърляне на вземане.
Разпечатката съдържа 34 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7e7d4053-7d49-4e56-b19e-25247e866663