Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 797 от 16.08.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно наказателно дело 967/2023
Вид
Определение № 797
Подписан
16.08.2023
В сила
16.08.2023
Състав
Весислава Иванова, Атанаска Китипова, Маргаритка Шербанова

Цитирани разпоредби

  • чл.36 · Наказателен кодекс
  • чл.70, ал.6 · Наказателен кодекс
  • чл.341, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.440 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.440, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 797 гр. София, 16.08.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ в закрито заседание на шестнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Весислава Иванова

Членове:

Маргаритка Шербанова

Атанаска Китипова като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно частно наказателно дело № 20231000600967 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.440 от НПК. Образувано е по частна жалба, подадена от осъдения Р. П. Я., чрез защитника адв.С., против определение №3643/31.07.2023г., постановено по чнд №3879/2023г. по описа на СГС, с което е оставена без уважение молбата за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „Лишаване от свобода“.

В жалбата се сочи, че определението е неправилно, незаконосъобразно, постановено от предубеден състав, мотивите са извън посочените в закона, неправилно не е взето предвид поведението на осъдения в затворите, обсъдените данни от доклада на затворническата администрация не отговарят на данните от затворническото досие. Осъденият не е спирал да работи, награждаван е многократно и е демонстрирал добро поведение, само заради един изолиран случай за ползване на телефонна фона на целия му престой в затвора е отказано условно предсрочно освобождаване. Липсват негативни характеристични данни, негативното становище на администрацията също е без мотиви, всички данни сочат на ниски стойности от рискове за обществото, за рецидив, към персонал и другите лишени от свобода, затова съдът е направил заключение за личността, което буди недоумение. Съдът следва да направи заключение, воден от изискванията на закона, като безпристрастен арбитър, да провери всички данни от затворническото досие, от което е видно, че са налице изискванията за уважаване на молбата. Неправилно съдът не е приел семейното положение и 1 здравословното състояние на осъдения като основания за УПО, законът е посочил, че се преценяват всякакви доказателства, неправилно е позоваването на данни отпреди започване на изтърпяването на наказанието, тъй като след престоя в затвора осъденият се е поправил и има нагласа за законосъобразен начин на живот, а наказанието е изпълнило своя превантивен ефект. В жалбата е цитирана Резолюция №76/2/ на Комитета на министрите към Съвета на Европа и Постановление №7 от 27.06.1975г. на Пленума на ВС, практика на САС, иска се отмяна на определението и уважаване на молбата, като се приеме, че са налице всички изискуеми предпоставки, предвидени в закона, както и липсват доказателства в обратна посока.

САС в настоящия състав, след като се запозна с доводите, посочени в жалбата, с доказателствата по делото и мотивите на атакуваното определение, намери за установено следното:

Жалбата беше приета за допустима, като подадена против акт по чл.341, ал.2 от НПК, в срок, от лице с активна процесуална легитимация за това, по същество тя е основателна, по следните съображения:

Р. П. Я. е постъпил в Затвора Белене на 17.08.2020г., в Затвора в гр.София на 08.07.2022г., началото на изпълнение на наказанието е от 17.12.2019г., по време на предварителен арест по същото дело. С определение по нохд №694/2020г. на ОС Русе е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 5 години, до 31.07.2023г. осъденият е изтърпял 3 години, 5 месеца и 29 дни, от работа 3 месеца и 29 дни, всичко 3 години, 9 месеца и 28 дни, остатъкът е за срок от 1 година, 2 месеца и 2 дни, към 16.08.2023г. остатъкът за изтърпяване е 1 година, 1 месец и 25 дни, съгласно справка изх.

№6560/15.08.2023г. Производството пред СГС е било образувано по молба на Я. да бъде постановено условно предсрочно освобождаване, искането е поддържано в съдебно заседание по съображения, че осъденият фактически е изтърпял повече от 1/2 от размера на наложеното наказание, през което време е дал доказателства за поправянето си. Прокурорът е приел, че молбата е неоснователна и е пледирал тя да не бъде уважавана. В експертния доклад на инспектор социална дейност и възпитателна работа е посочено, че първоначалната оценка на риска от рецидив е регистрирала ниски стойности – 23 точки, при последваща атестация е претърпяла редукция на 19 точки, положителни промени са отчетени в зоната „Междуличностно поведение“ – в 2 условията на местата за лишаване от свобода не се отчита агресивно поведение и враждебни нагласи, с добър самоконтрол – спад от 5 точки на 1 точка. Повишена е общата оценка в зоната „Умения за мислене“ от 6 на 8 точки, която зона е отчетена като попадаща в риск, тъй като има извършено дисциплинарно нарушение, затова оценката на риска от рецидив също е била завишена от 19 на 21 точки. Посочено е, че рискът от сериозни вреди към обществото е среден /предвид извършеното деяние/, рискът към персонала и лишените от свобода е нисък. Ресурсите на осъдения са образование, квалификация, финансова обезпеченост, подкрепа на близките, липса на зависимости. Посочено е и че режимът на изтърпяване на наказанието не е заменен от общ на лек, предвид колебливото поведение с оглед наличието на дисциплинарно нарушение, целите на наказанието по чл.36 от НК не са постигнати, корекционната работа следва да продължи. По времето на задържане под стража осъденият не е имал възможност да работи, участвал е в групови работи, награждаван двукратно за участие в тези програми, впоследствие има още една награда, от 22.07.2022г. е устроен на работа на външен обект на ИПДС Враждебна, след ползване на мобилен телефон на 12.06.2023г. е освободен от работа и наказан с извънредно дежурство по поддържането на чистотата и хигиената за срок от 7 дни. Предвид този доклад, представителят на администрацията на затвора е дал отрицателно становище по молбата.

При преценка на материалите по затворническото досие и изложените доводи на първоинстанционния съд настоящият състав намира, че неправилно е било прието, че осъденият не е дал достатъчно убедителни доказателства за своето поправяне и не са постигнати целите на наказанието. Мотивите, изложени в определението, с които е отказано предсрочно условно освобождаване, по същество се свеждат до обсъждане на наличието на дисциплинарно нарушение, непроменен режим на изпълнение на наказанието, както и че за престоя си в затвора Я. има само 3 месеца и 29 дни работа.

Неправилно е заключението на съда, съвпадащо с доклада на затворническата администрация, че по тези причини поправителният процес не е приключил и не са постигнати целите по чл.36 от НК. Изразеното съгласие със становището на доклада на ИСДВР ЗО „Казичене“ е в противоречие с данните от затворническото досие, но съдът не е съобразил това. На първо място, не се изисква, съгласно закона, промяна на режима на изтърпяване на 3 наказанието, за да се допусне предсрочно освобождаване. В тази връзка, а и с оглед липсата на по-дълъг период от време, през който осъденият да е полагал труд, не е взето предвид, че Я. е пребивавал в местата за лишаване от свобода първоначално с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, за това време той не е могъл да работи, а също и няма как това време да се отчете с оглед облекчаване на режима на изтърпяване на наказанието. Освен това изпълнението на наказанието е било прекъсвано, за да се лекува, през което време отново не е имало обективна възможност той да работи. Затова неправилно и изцяло в ущърб на осъдения съдът е наблегнал на тези основания, за да счете, че липсва положителна корекция на поведението. На второ място, внимателният преглед на досието и доклада сочат, че осъденият е бил награждаван три пъти, за времето, през което не е могъл да работи, е участвал по програми в групови работи, поведението му е определено като съобразено с реда и дисциплината, уважително към администрацията, с нисък риск за останалите лишени от свобода, а рискът от вреди за обществото е среден, като критерият за това е извършеното престъпление. Единственото констатирано нарушение от задържането на Я. на 17.12.2019г., през което време той е пребивавал на три различни места за лишаване от свобода, е използване на телефон на външния обект на 12.06.2023г., където е работил, извършено след депозиране на молбата за условно предсрочно освобождаване. От тези обективни данни не може да се направи обоснован извод, че зоната „Умения за мислене“ е проблемна до степен, сочеща липса на трайна и убедителна корекция на поведението. Извършеното нарушение на дисциплината е довело до четири кумулативни последици - осъденият е бил наказан, бил е отстранен от работа, завишени са точките му по отношение на риска от рецидив от 19 на 21 и оценката на зоната „Умения за мислене“ от 1 на 5. Фактически заради използването на телефон, цялостната преценка на поведението на осъдения според доклада и според съда, е отрицателна, като е отречено наличието на положителна промяна в поведението, продължителността на безукорното му поведение, обективирано и изводимо отново от данните от доклада и получените общо три награди, в противовес на едно нарушение. На това нарушение е придадена по-значителна тежест от действителната му такава, в случай че само заради него се приеме, че осъденият не се е поправил, такава преценка би била необективна и несправедлива, тъй като няма да се отчете продължителният период от време, 4 през който Я. е спазвал правилата, активно е участвал във възможните дейности и е постигнал устойчив напредък. Предвид тези съображения, настоящият състав намира, че не се налага пребиваването на осъдения в затвора да продължава, то няма да допринесе повече за реализиране на личната превенция спрямо него, тъй като тя обективно е напреднала, още повече, че недвусмислено е установено, че той разполага с ресурс за поправяне и социализация. Изводът на първата инстанция, че не са налице достатъчно данни за поправяне на лицето и целите, заложени в плана на изпълнение на присъдата, не са изпълнени, не е съобразен с доказателствата по делото, предсрочно освобождаване на осъдения не би било преждевременно, тъй като към момента на преценката са установени безспорно достатъчно доказателства за трайна промяна на нагласите за водене на законосъобразен начин на живот, изводими от започналата позитивна промяна в поведението на осъдения. Независимо от завишените стойности на риска от рецидив и оценката на зоната „Умения за мислене“, тези стойности и след това продължават да са сравнително ниски, затова не могат да обосноват липса на положителна корекция. Цялостното поведение на осъдения да се труди, доколкото е било възможно, да участва в поправителни програми, да спазва правилата, да се държи отговорно и безконфликтно, запазените връзки с близките, са основания в подкрепа на извода за основателност на молбата за допускане на УПО, тъй като корекционната дейност е отбелязала значителен и необратим напредък, независимо от допуснатото едно нарушение на дисциплината. Следва да се подчертае, че не е необходимо да се изисква промяна на режима на изпълнение на наказанието и полагане на труд в случаите, когато това е обективно невъзможно, докато лицето има статут на обвиняем и има здравословно проблеми, за да се постанови условно предсрочно освобождаване.

Внимателният прочит на доклада на ИСДВР води до обективния извод в насока, че действително се наблюдава позитивна корекция в поведението на осъдения, тя е устойчива и трайна, затова не може да се приеме, че планът на присъдата следва да се изпълни до края на срока на наказанието и работата с осъдения не е напълно приключила. Съгласно трайната съдебна практика, включително Постановление №7/27.06.1975г. на Пленума на ВС, Щом като осъденият поради независещи от него причини не може да полага общественополезен труд, а с примерното си поведение е дал доказателства, че 5 се е поправил, може и следва да бъде условно предсрочно освободен. За да обоснове своето решение за частично изтърпяване или за неизтърпяване на отложеното наказание, съдът следва да извърши обстойна проверка и преценка на цялостното поведение на осъдения. Именно затова не е било достатъчно първостепенният съд да възприеме безкритично писмения доклад и становището на затворническата администрация, след като са налични достатъчно обективно установени данни, сочещи на положителна промяна на осъдения. В конкретния случай, констатациите в доклада и в становищата са необосновани, защото не намират опора в доказателствата по делото.