Решение № 187 от 27.03.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. ВЕ.ко Търново, 27.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕ.КО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Драгoстинов при участието на секретаря Галина Д. ЗА.а като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Гражданско дело № 20224100100872 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45 и 52 от Закона за задълженията и договорите.

Ищците – А. Д. И. и Ю. А. П. - излагат в исковата си молба, че на 17.09.2022 година синът им А..н Ю. П. загинал вследствие на пътнотранспортно произшествие – при изхода на гр. Стражица автомобил „Ауди“ ... излиза от пътя и се удря в дърво, причинявайки смъртта на детето, пътник в колата. С твърдение водачът и собственик на автомобила да е застрахован в ответното дружество по реда на настоящото производство ищците претендират репарация на търпените неимуществени вреди в размер на сумата от по 250 000 лв., ведно със законна лихва от 17.09.2022 година насетне и разноските по делото.

Ответната страна – „Л.И.“-АД, гр. София – признава факта на транспортния инцидент, времето и мястото на осъществяването му. Оспорва исковете възражение автомобилът „Ауди“ ... да не е застрахован – собственикът не е подписвал анекс към застрахователна полица. Загиналият А..н П. не се е возел, а управлявал въпросния автомобил, учейки се да шофира. В отношение на евентуалност спрямо това възражение – ако водачът е бил друг – ответникът оспорва твърдението за неправомерно шофиране и вина, причинната връзка между транспортния инцидент и смъртта на момчето. Позовава се на съпричиняване на увреждането: А..н П. не е ползвал предпазен колан, а родитЕ.те му не са упражнили надзор, щото да не му позволяват да пътува. Оспорва факта на твърдяните вреди, оспорва исковете по размер като прекомерни в съпоставка с посоченото от закона.

Мораторна лихва се дължи от уведомяването на застрахователя, не и от датата на 1 транспортния инцидент. По отношение на задължението си да се произнесе по застрахователната претенция по чл. 380 от Кодекса за застраховането ответникът не бил в забава. Претендира разноски.

Третото лице-помагач на ответника – А. Ю. А. – оспорва твърденията на ответното дружество, че няма правоспособност. Свидетелството му за право на управлява моторно превозно средство било издадено в Германия и важало за територията на България.

Автомобилът бил надлежно застрахован.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК събраните по делото доказателства, приема за установено:

Не се спори, че на 17.09.2022 година с автомобил „Ауди“ ... е настъпил транспортен инцидент на изхода на гр. Стражица по посока ВЕ.ко Търново. А..н П., на 16 години, пътник в колата, е загинал вследствие на катастрофата – заключението на медицинската експертиза. Произшествието се дължи на превишена скорост и неправилно шофиране – заключенията на двете изслушани технически експертизи, неоспорени в тази им част от страните. Липсват доказателства загиналият А..н П. да е ползвал предпазен колан.

Косвено за това, че е бил без колан, сочат констатациите на медицинската експертиза относно вида на уврежданията и начина, по който са получени. А..н е син на ищците – приложеното удостоверение за наследници.

Като непосредствен резултат от загубата на детето си ищците са развили остра стресова реакция, преминала впоследствие в посттравматично стресово разстройство.

СъС.ията се характеризират с продължително във времето страдание и емоционална и разсъдъчна нестабилност – неоспорената от страните психиатрична експертиза и показанията на разпитаните свидетЕ.. Последните изнасят факти, изцяло покриващи се с посочените в експертизата симптоми на стресовата реакция и посттравматичния стрес.

Автомобилът е застрахован от ответното дружество срещу риска гражданска отговорност на автомобилистите за времето от 04.08.2022 година до 04.08.2023 година – полица № BG/22/122002296530 от 04.08.2022 година.

Ищците са поискали застрахователно обезщетение по реда на чл. 380 от Кодекса за застраховането на 10.10.2022 година – молба до ответното дружество с входящ номер 10093 от посочената дата. На следващия ден – 11.10.2022 година ответникът е поискал документи, установяващи транспортния инцидент: писмо изх. № 7626 от 11.10.2022 година до адвоката на ищците.

Изложените факти налагат извод за доказаност на исковете по основание и частична основателност по размер.

По делото е установено неправомерно шофиране на застрахован в ответното дружество водач на автомобил, довело до смъртта на А..н П.. Фактическият състав на чл.

432, ал.1от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите е налице, а исковете са доказани по основание.

Доводите на ответника са неоснователни. Твърденията, че загиналото момче е 2 шофирало, че липсва причинна връзка между произшествието и смъртта му, че застрахованият водач е шофирал правомерно, че липсва застраховка и че родитЕ.те-ищци са допринесли за вредите като не са упражнили контрол върху детето си са голословни и в противоречие със събраните по делото доказателства – цитираните по-горе експертизи, установяващи неправомерно шофиране на застрахования, мястото на загиналото дете в автомобила и приложената застрахователна полица.

А..н П. е бил в тинейджърска възраст. Да се очаква от родитЕ.те във всеки един момент, както е при съвсем малките деца, да знаят къде е детето им и да въздействат върху поведението му в точно момента, в който се е качил в автомобила, е прекалено.

Възпитанието е фактор, но той не стои в причинна връзка с конкретната ситуация.

Продължителността и степента на страданията на ищците могат да бъдат репарирани със сума от 200 000 лв. – чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.

Загубата на дете е изключително страдание, което продължава до живот. Затова и конкретика за вида на вредите и справедливото им възмездяване по смисъла на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите трудно може да бъде изложена.

Вредите обаче са резултат както на неправомерното шофиране на А. А., така и на обстоятелството, че загиналото момче не е ползвало предпазен колан. Въпросът по делото е спорен, но презумпция за ползване на предпазен колан законът не съдържа. Затова в тежест на ищците е да установят това обстоятелство. Твърденията им в тази насока са голословни. Обстоятелството, че А..н не е ползвал колан в равна на неправомерното шофиране степен причинява смъртта му. Затова обезщетението следва да бъде намалено по реда на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите наполовина.

Така исковете следва да се уважат до размер на сумата от по 100 000 лв. за всеки ищец, а за разликата до пълната претендирана стойност от по 250 000 лв. - да се отхвърлят като неоснователни.

Исковете следва да бъде уважени ведно със законната лихва по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите, считано от 10.10.2022 година – датата получаване на искането за застрахователно обезщетение, до окончателното заплащане на вземанията за обезвреда. Искът за периода от транспортното произшествие до посочената по-горе дата е неоснователен и подлежи на отхвърляне на основание изричния текст на чл. 429, ал. 3, изречение второ, от Кодекса за застраховането.

Доводът на ответника, черпен от чл. 497 от Кодекса за застраховането, е неоснователен. Ищците претендират мораторна лихва като част от дължимото застрахователно обезщетение по смисъла на чл. 429, ал. 3 от Кодекса за застраховането, а не защото ответникът несвоевременно е заплатил обезщетение в процедурата по чл. 380 от Кодекса.

Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 6 от ГПК сочат, че ответникът следва да заплати сумата от 8 148,88 лв., държавна такса върху уважената част от исковете, включващи и мораторната лихва от 10.10.2022 година до датата на предявяване на исковете 3

– 15.12.2022 година в размер на 148,88 лв. По силата на същия текст ответното дружество следва да понесе и четиридесет процента – на колкото възлиза стойността на уважените искове спрямо общата търсена сума - от авансираните от съда разноски за събиране на доказателства. От изплатените за вещи лица 1 600 лв., ответникът следва да възстанови 640 лв.

Върху уважената част от исковете на пълномощника на ищеца – адв. С. Ч., се дължи възнаграждение от 12 798,88 лв., на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Към сумата следва да се прибави данък добавена стойност в размер на 2 559,78 лв., съгласно приложените документи за регистрация на адвокат Ч. по Закона за данък върху добавената стойност. Така в полза на пълномощника на ищците следва да се присъди сумата от 15 358,66 лв.

От направените по делото разходи в общ размер от 1 180 лв, ответникът има право на 708 лв. – чл. 78, ал. 3 от ГПК. Страната е заявила компенсация на разноските с дължимите на ищците, но доколкото последните разходи по делото не са направили, следва сумата да бъде присъдена в полза на ответника – липсва насрещно вземане, с което това на ответното дружество да бъде прихванато.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

Осъжда „Л.И.“-АД, гр. София, ЕИК: ..., да заплати на А. Д. И., ЕГН: **********, от гр.

Стражица, ул. „... №23, сумата от 100 000 (сто хиляди лева) лв., обезщетение за неимуществени вреди, пряка последица от пътнотранспортно произшествие на 17.09.2022 год. на изхода на град Стражица по посока ВЕ.ко Търново, довело до смъртта на сина й А..н Ю. П., ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху вземането, считано от 10.10.2022 година до окончателното му заплащане, на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45 и чл. 52 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

Отхвърля исковете за разликата от присъдената сума до пълния претендиран размер от 250 000 (двеста и петдесет хиляди лева) лв., а за мораторна лихва – за времето от 17.09.2022 год. до 09.10.2022 година, като неоснователни в тази им част.

Осъжда „Л.И.“-АД, гр. София, ЕИК: ..., да заплати на Ю. А. П., ЕГН: **********, от гр.

Стражица, ул. „... №23, сумата от 100 000 (сто хиляди лева) лв., обезщетение за неимуществени вреди, пряка последица от пътнотранспортно произшествие на 17.09.2022 год. на изхода на град Стражица по посока ВЕ.ко Търново, довело до смъртта на сина му А..н Ю. П., ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху вземането, считано от 4

10.10.2022 година до окончателното му заплащане, на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45 и чл. 52 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

Отхвърля исковете за разликата от присъдената сума до пълния претендиран размер от 250 000 (двеста и петдесет хиляди лева) лв., а за мораторна лихва – за времето от 17.09.2022 год. до 09.10.2022 година, като неоснователни в тази им част.

Осъжда „Л.И.“-АД, гр. София, ЕИК: ..., да заплати по сметка на съда държавна такса върху уважените искове в размер на 8 148,88 (осем хиляди сто четиридесет и осем лева и осемдесет и осем стотинки) лв., както и сумата от 640 (шестстотин и четиридесет лева) лв., авансирани от съда разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Осъжда „Л.И.“-АД, гр. София, ЕИК: ..., да заплати на С. С. Ч., адвокат от гр. София, ул.

„...“ № 8, етаж 4, сумата от 15 358,66 (петнадесет хиляди триста петдесет и осем лева и шестдесет и шест стотинки) лв., адвокатско възнаграждение, включващо данък добавена стойност, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Осъжда А. Д. И., ЕГН: **********, и Ю. А. П., ЕГН: **********, двамата от гр. Стражица, ул. „... №23 – всеки поотделно - да заплатят на „Л.И.“-АД, гр. София, ЕИК: ..., по 354 (триста петдесет и четири лева) лв., разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Делото е разгледано и решението – постановено, при участие на трето лице помагач на ответника „Л.И.“-АД, гр. София, ЕИК: ...: А. Ю. А., ЕГН: **********, от гр.

Стражица, ул. „...“ № 70.

Решението подлежи на обжалване пред ВЕ.котърновски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – ВЕ.ко Търново: _______________________ 5