Определение № 1206 от 20.06.2019, Окръжен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л

Е Н И Е №1206 гр. Пловдив, 20.06.2019г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ с-в, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА разгледа докладваното от съдията Илиев гр.д. №1298 по описа за 2019г., като за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.435 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по жалба на И. Н. Т. ***, ЕГН **********, в качеството му на длъжник по изпълнително дело №157/2019г. по описа на ДСИ при

Районен съд- Асеновград, против действията на съдебния изпълнител по налагане на запор върху трудовото му възнаграждение, както и против приетите за събиране по изпълнителното дело разноски, посочени в покана за доброволно изпълнение изх. №3470/16.05.2019г. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваните действия на съдебния изпълнител, като се иска отмяната им.

Ответната страна по жалбата- Д. В. В., в качеството й на майка и законен представител на непълнолетния Н. И. Т., ЕГН **********, и малолетната В. И. Т.,

ЕГН **********, чрез пълномощника си по делото адв. Х. Х., в писмено възражение оспорва същата и иска оставянето й без уважение.

В писмените си мотиви по обжалваните действия съдебният изпълнител изразява становище, че жалбата е неоснователна.

Пловдивският окръжен съд, за да се произнесе намери за установено следното:

Изпълнително дело №157/2019г. по описа на ДСИ при

Районен съд- Асеновград е образувано по молба на Д. В. В., в качеството й на майка и законен представител на непълнолетния Н. И. Т.,

ЕГН **********, и малолетната В. И. Т.,

ЕГН **********, въз основа на изпълнителен лист, издаден по влязлото в сила решение по гр.д.№2820/2018г. по описа на Районен съд- Асеновград, с което е бил увеличен размерът на издръжката, която И. Н. Т. следва да заплаща на Н. И.Т. и В. И. Т., чрез тяхната майка и законен представител Д. В. В., както следва- на 200 лв. месечно за Н. И. Т. и на 180 лв. месечно за В. И. Т.. С разпореждане от 16.05.2019г. съдебният изпълнител по искане на взискателя съдебният изпълнител е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника И. Н. Т., което получава от „КЦМ“ АД и е приел за събиране разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 670 лв.

За посочените действия длъжникът е бил уведомен на 17.05.2019г. с връчването на поканата за доброволно изпълнение.

Съгласно разпоредбата на чл.436, ал.1 от

ГПК жалба срещу действията на съдебния изпълнител се подава в едноседмичен срок от извършването им, ако страната е присъствала или е била призована, или от връчване на съобщението. В случая с оглед датата на уведомяване на длъжника срокът за обжалване е изтекъл на

27.05.2019г., а жалбата е подадена на 29.05.2019г. При това положение същата е просрочена и като такава следва да се остави без разглеждане, а производството по делото- да се прекрати.

В частта й, с която се обжалва налагането на запор върху трудовото възнаграждение, жалбата е процесуално недопустима и на друго основание. Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК длъжникът може да обжалва постановление за глоба /т.1/, насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо /т.2/, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението /т.3/, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл.468, ал.4 и чл.485

/т.4/, определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл.470, както и в случаите по чл.486, ал.2 /т.5/, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение /т.6/, и разноските по изпълнението /т.7/. В случая с настоящата жалба длъжникът- жалбоподател обжалва налагането на запор върху трудовото му възнаграждение, което действие би могло да е обжалваемо в хипотезата на чл.435, ал.2, т.2 от ГПК- с доводи за несеквестируемост. В случая обаче в жалбата не се твърди несеквестируемост на трудовото възнаграждение, а и подобен довод би бил неоснователен съгласно чл.446, ал.2 от ГПК, тъй като предмет на принудително изпълнение са задължения за издръжка, а се излагат твърдения за недължимост на сумите, за които е бил наложен запорът. При така посочените в жалбата основания за обжалване налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника не е от кръга на действията, посочени в разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК като подлежащи на обжалване от него. В случай, че жалбоподателят счита, че не дължи посочените в поканата за доброволно изпълнение суми, за които е бил наложен запорът, то защитата му следва да се осъществи по исков ред, чрез предявяване на иск срещу взискателя с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК. Предвид горното в тази й част жалбата е процесуално недопустима и по тези съображения.

С оглед изхода на спора и предвид направеното от ответната страна по жалбата искане жалбоподателят следва да бъде осъден да й заплати направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.

По изложените съображение Пловдивският окръжен съд Р Е

Ш И :

ОСТАВЯ

БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И. Н. Т. ***, ЕГН **********, в качеството му на длъжник по изпълнително дело №157/2019г. по описа на ДСИ при

Районен съд- Асеновград, против разпореждане на съдебния изпълнител от 16.05.2019г., с което е наложил запор върху трудовото му възнаграждение, както и против приетите за събиране по изпълнителното дело разноски, посочени в покана за доброволно изпълнение изх.

№3470/16.05.2019г., и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ОСЪЖДА

И. Н. Т. ***,

ЕГН **********, да заплати на Д. В. ***, ЕГН **********, сумата от 200 лв.- разноски по делото.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд- Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ

:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.