Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1479 от 24.11.2022, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 2260/2022
Вид
Решение № 1479
Подписан
24.11.2022
В сила
24.11.2022
Състав
Светлана Иванова Изева, Светлана Ангелова Станева, Радостина Ангелова Стефанова

Цитирани разпоредби

  • чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.266, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1479 гр. Пловдив, 24.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20225300502260 по описа за 2022 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК във връзка с чл.266, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Образувано е по подадена въззивна жалба от „********“ ЕООД против решение №148 от 25.05.2022 г., постановено по гр.дело №2621/2021 г. на Асеновградски районен съд, І гр. състав, с което е осъдено „********“ ЕООД да заплати на „******“ ООД сумата от 13784,34 лева, представляваща възнаграждение за извършени строително-монтажни работи на обект „Преустройство и промяна предназначението на самостоятелен обект с ИД *** от „склад“ в „административна част“ и самостоятелен обект ИД *** от „гараж“ в „обслужващи санитарни помещения“, посочени в акт обр.19 от 17.09.2021 г., за което е съставена фактура №0010006224 от 17.09.2021 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на подаване на исковата молба 11.10.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1801,38 лева направени по производството разноски.

Във въззивната жалба се твърди неправилност и

1 незаконосъобразност на решението, допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, без да се навеждат конкретни съображения. Иска се отмяна на решението, ведно със законните последици.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.

В писмено становище, депозирано по делото, се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Доколкото в нея не се съдържат конкретни оплаквания, правомощие на въззивния съд е да обсъди дали решението е допустимо. Считат, че липсват причини да се приеме, че е недопустимо, като следва да се потвърди.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно и допустимо - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Във въззивната жалба се твърди допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, но, доколкото липсват и конкретни доводи, такива не се установиха от въззивната инстанция. При разглеждане на делото от първоинстанционния съд не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Не се установи и допуснато нарушение на материалния закон – както вече се посочи, съдът се е произнесъл по иска, с който е сезиран. Правилно е дадена и материално – правна квалификация на исковете.

Съобразно нормата на чл.269, изр.2 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на решението само по посоченото в жалбата основание. Съдът има право да се занимае само с конкретните доводи, наведени във въззивната жалба за неправилност на съдебното решение.

Такива конкретни доводи - за неправилност на обжалваното решение - във въззивната жалба не са посочени. Ето защо съдът няма право да се произнася служебно по правилността на обжалваното решение. Въззивният съд е 2 длъжен да приеме решението за правилно и да го потвърди при липса на нарушена императивна материалноправна норма.

Разноски не са поискани от страните, поради което и не се присъждат.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V граждански състав, РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №148 от 25.05.2022 г., постановено по гражданско дело №2621/2021 г. по описа на Асеновградски районен съд, І граждански състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3