Протокол № 453 от 01.03.2024, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 453 гр. Пазарджик, 27.02.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Н. Попова при участието на секретаря Десислава Буюклиева

Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело № 20235220104253 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

И на второ именно повикване в 10:38 часа се явиха:

Ищцата К. Ц. Л. – редовно призована, чрез пълномощника си адв. Л. М. не се явява. Същата се представлява от процесуалния си представител адв.

М., надлежно упълномощен с пълномощно приложено към исковата молба.

Ответникът Г. Б. Т., редовно призован, чрез пълномощника си адв. Е.

П., се явява лично и с адв. П., надлежно упълномощен с пълномощно днес представено по делото.

Явяват се допуснатите по делото свидетели – 2 свидетели от страната на ищцата и 2 свидетели от страната на ответника.

АДВ. М.: - Няма процесуална пречка, моля да дадете ход на делото, считам, че няма процесуална пречка.

АДВ. П.: - Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

На осн. чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпи към изясняване на делото от фактическа страна.

АДВ. М.: - Поддържаме исковата молба. Нямаме допълнения към нея.

1

Водим допуснатите по делото свидетели. Нямаме допълнителни доказателствени искания. Заявявам от името на ищцата, че тя не разполага със строителни книжа и разрешение за изграждане на бетонна площадка, поради което не можем да представим такива при условията на чл. 190, ал. 1 от ГПК

АДВ. П.: - Уважаема госпожо съдия, поддържам отговора. Няма да правим допълнения. Моля да допуснете двама свидетели, които водим х с с и т Г.ев Т..

Съдът, на осн. чл. 146, ал. 1 от ГПК пристъпи към излагане ДОКЛАДА си по делото в следния смисъл.

Искът е с правно основание чл. 45 от ЗЗД.

Предявена е искова претенция от К. Ц. Л., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Г**, Община Пазарджик, Област Пазарджик, със съдебен адрес: гр.

Паза** адв. Л. М. против Г. Б. Т., с постоянен адрес: с. ** Община Пазарджик, Област Пазарджик, с правно основание чл. 45 от ЗЗД, и с цена на иска: 1500лв., в която се твърди, че ищцата К. Л. била собственик на недвижим имот с идентификатор ***, находящ се в с. г, общ.

Пазарджик, обл.Пазарджик, по КККР, одобрени със Заповед РД-18274/27.10.2020г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот: няма данни за изменение, с адрес на поземления имот: с.г, с площ от 496кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване/до 10м./, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 135, квартал 10, парцел VII, съседи: 1502** по силата на Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 94, TOM V, HOT, дело № 1790/1991 г. на Нотариус в г. Твърди, че ответникът живеел в собствения на сина му съседен на имота на ищцата недвижим имот с идентификатор *** по КККР с. г. Твърди се още, че откъм улицата на имота на ищцата и този на ответника имало изградена масивна каменна ограда, която била строена през 1962г. 1963г. и била реновирана през 2018г. твърди, че тази ограда е висока 1,90м., от които 0,80м./45см. каменни основи и 1,10м./20см. изградена от циментови тухли. Твърди също така, че върху оградата имало поставена керемидена шапка, че оградата била облицована с лепен камък и пред оградата имало бетонова площадка. Твърди се, че през месец юли 2023г. ответникът бутнал 2 оградата на имота в който живее откъм улицата, но заедно с нея бил бутнал и 25см. - 30 см. от оградата на ищцата. Бутнал също така, според твърденията на ищцата, и 2 метра от бетоновата площадка пред оградата, която била с ширина около 20 см. Твърди още, че ответникът бил извикал геодезист, който бил направил замерване и установил, че била бутната и част от оградата и бетоновата площадка, които попадали в имота на ищцата. Според ищцата били налице всички елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, налице била имуществена вреда за нея, вследствие на разрушаване на част от оградата на имота й, и част от бетоновата площадка пред оградата на имота й, изразяваща се в стойността за възстановяването й, и също така, ищцата твърди, че било налице противоправно деяние, извършено виновно от ответника, както и причинна връзка между вредата и действията на ответника.

С оглед на гореизложеното моли съда, да постанови решение, с което да осъди ответника Г. Б. Т., с постоянен адрес: с.г, ул.“Втора“ № 3, Община Пазарджик, Област Пазарджик да заплати на ищцата сумата от 1500лв.

/хиляда и петстотин лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, съставляващи разходите за възстановяване на част от масивна каменна ограда и част от бетонова площадка пред оградата на собствения й недвижим имот с идентификатор *** по КККР на с.г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Моли, да й бъдат присъдени направените по делото съдебно-деловодни разноски. Сочи се доказателства. Формулирани са доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна, в който се поддържа становище, че искът е допустим, но неоснователен и недоказан, като се посочва, че не се доказват никакви лични действия на ответника за причиняването на вредоносните (според ищцата) резултати, в какво се изразяват те, както и че видът и размерът на тези вредоносни резултати не отговаряли на твърдените от ищцата, тъй като такива нямало. Твърди още, че са необосновани и недоказани твърденията на ищцата за личното участие на ответника в претендираното увреждане на имота на ищцата, както и, че не отговаряло на истината твърденията, че през месец юли 2023 г. ответникът бил бутнал оградата на имота й. Сочи, че било видно от заснетите изображения в Гугьл мапс, направени през месец април 2023 г., тоест преди да се „бутне“ ограда, и направената в момента снимка, че това не било вярно. Твърди, че от представените от него снимки се виждало ясно, че била бутната само и единствено оградата на имота на сина на ответника, която била изградена лично от ответника, но не и оградата на ищцата. Сочи, че бетоновата площадка пред оградата, била изградена в Поземлен имот ***, област Пазарджик, община Пазарджик, с. г, 3 п.к. 4409, ул. ВТОРА, вид собств. Общинска публична, вид територия Урбанизирана, НТП За второстепенна улица, площ 23554 кв. м, и не са представени никакви документи за отстъпено право на строеж, разрешение от общината за извършване на строителни дейности, виза за строеж и т.н., като излага становище, че на основание чл. 92 от ЗС „Собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго.“ Твърди, че не може да се претендира за разрушена собственост с иск по чл. 45 от ЗЗД в тази част, тъй като ищцата нямала правно основание за това, тъй като не била собственик. Твърди, че няма обстоятелства, които да доказват твърденията на ищцата за личното участие на ответника и вината му за твърдените увреждания на нейния имот. Моли съдът да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на разноските по делото. Сочи доказателства и формулира доказателствени искания, като изразява становище и по доказателствените искания на ищцата.

Съдът с Определение по чл. 140 от ГПК е приел представените към исковата молба писмени доказателства и снимков материал, допуснал е да бъдат разпитани по двама свидетели при довеждане от страните, изискал е за приложение по настоящото дело преписка № 18 / 800- 13393/07.09.2023 г. на ОДМВР Пазарджик, РУ -Пазарджик, както и преписка № 5638/2023 г. на Районна прокуратура – Пазарджик. Освен това, на основание чл. 190 ал.1 ГПК е задължил ищцовата страна да представи строителните книжа и разрешения за изграждане на бетонна площадка в общински имот и е допуснал по делото да бъде изслушана съдебно-техническа експертиза, като вещото лице след запознаване с данните по настоящото дело и извършване на необходимите проверки, както и след запознаване с показанията на допуснатите по делото свидетели да отговори на въпросите поставени в доказателствената част на исковата молба и в отговора на ответника. За изготвяне на заключението съдът е определил депозит в размер на 400,00 лв. /по 200,00 лв. вносими от двете страни/, които депозити съдът констатира, че са внесени от страните, като вещото лице предстои да бъде определено от съда допълнително в съдебно заседание, след изслушване на свидетелите и прилагане на преписките и документите по чл. 190 ГПК. Със същото определение, на основание чл. 143 ал.3 ГПК съдът е указал на страните за възможността да уредят спора си чрез медиация или друг способ за доброволното му разрешаване.

В настоящото съдебно заседание, съдът УКАЗВА на ищцовата страна, че носи доказателствената тежест за установяване и доказване на фактите и обстоятелствата очертаващи правопораждащия фактически състав на непозволено увреждане с правно основание чл. 45 от ЗЗД, а именно, наличието на противоправно поведение от страна на ответната страна, причинна връзка, вреди, вид и размер на тези вреди, като в гражданското право вината се предполага до доказване на противното, а ответната страна, носи доказателствената тежест за установяване и доказване на твърдените от нея факти и обстоятелства обосноваващи нейните правоизключващи възражения по отношение на възникване на отговорността й за претендираните от ищеца имуществени вреди.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпилите писмени доказателства от РП Пазарджик с вх. №1001/12.01.2024 г. и от ОД на МВР РУ-Пазарджик с вх. № 1842/23.01.2024 г.

АДВ. М.: - Аз лично не можах да се запозная. Да се приемат 4 доказателствата..

АДВ. П.: - Запознах се с доказателствата – да се приемат.

АДВ. М.: - Имената на нашите свидетели са х а б и ц ф Съдът по доказателствата,

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА изисканите и представени писмени доказателства по делото постъпили от РП Пазарджик с вх. №1001/12.01.2024 г. и от ОД на МВР РУПазарджик с вх. № 1842/23.01.2024 г.

ДОПУСКА по делото да бъдат разпитани като свидетели х с с и т Г.ев Т..

ДОПУСКА до разпит като свидетели на ищцовата страна х а б и ц ф.

ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ ОТ

СТРАНА НА ИЩЦАТА:

СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ПЪРВИЯ СВИДЕТЕЛ, ДОВЕДЕН

ОТ СТРАНА НА ИЩЦАТА, К. С.: х а б: – на 64 години, българин, български гражданин, женен, неосъждан, без родство със страните по делото.

Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

СВ. х б: - Обещавам да кажа истината. Познавам К. Л. от доста години, ответникът Г. Т. не го познавам. Знам само, че е комшия на К. Л.. Те живеят в г, в началото на селото. Откъм улицата на двата имота има изградена ограда.

Оградата представлява каменна масивна ограда, която е правена преди доста години и е реновирана някъде около 2018 г. с камък отдолу и гипсови орнаменти, с шапка – керемидена шапка.

Оградата е висока някъде около два метра – по-висока е от мен, аз съм 170 см. В момента тази ограда съществува, съществува и е в наличност оградата. По нея, в една част от нея, от името на г-жа Л., с нея като сме разговаряли, че при работа на техните комшии – на сина им, са започнали да събарят оградата, и една част от оградата около 20 см липсва на К. Л.. Мисля, че това се е случило някъде в началото на лятото на 2023 година. От тези около 20 см, имаше, доколкото аз съм виждал там, имаше – доколкото аз съм виждал там – някаква отводнителна като канавка, от която да се отводнява 5 водата – от самите огради, която да се отвежда водата към улицата, за да не става гьол там. След тези действия, доколкото знам от нея, като съм разговарял, тя е дала възражение към Общината и жалба към полицията.

Знам, че е викан геодезист, който е сложил границите на имота в това нещо, някъде миналата година около август месец някъде – някъде там. Искам да кажа, че са сложени границите на двата имота, където граничат. Между имота на К. Л. и на комшията. Събореното е – по колчето, което е сложено – това се намира в имота на К. Л..