Решение № 769 от 20.12.2018, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ № 769 гр.

Плевен, 20 Декември 2018 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Административен съд Плевен – първи състав, в открито съдебно заседание на трети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА при секретар Венера Мушакова и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна прокуратура Плевен, изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 390/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от

Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с вр. чл. 284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), вр. с чл. 3 от КОНВЕНЦИЯ за защита на правата на човека и основните свободи /ЕКПЧОС/.

Образувано е по искова молба /ИМ/ на Е.Ц.И., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ по НК в затвора Плевен към момента на подаване на исковата молба, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ с цена на иска 150 000 лева за причинени неимуществени вреди в периода от постъпването на ищеца в следствения арест в затвора Плевен на 05.12.2016 г., по време на излежаване на присъдата след 19.06.2017 г., до 19.09.2018 г., когато с протоколно определение е допуснато изменение на иска по отношение на размера и до тази дата /л.153/. Съдът отбелязва, че първоначално предявеният иск е няколкократно уточняван и допълван, а с определение №1016/03.08.2018 г. /л.л.77-78/ искът в частта му, с която се иска установяване на неравно третиране и обезщетение за претърпените от това вреди е оставен без разглеждане и изпратен на Районен съд - Плевен по подсъдност.

Ищецът претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на затвора Плевен, свързани с непредоставянето на лечение на наркозависимост и свързаните с това усложнения – припадъци, гладна стачка, отслабване, неизпращане в затворническа болница за продължаване на метадоновото му лечение.

Ищецът е освободен от държавна такса и разноски по делото - определение № 843/22.06.2018 г. /л.29/.

На ищеца е осигурена безплатна правна помощ, като му е назначен процесуален представител с разпореждане на съда - л.68 от делото.

От ответника е постъпил отговор на ИМ /л.л.88-91/, чрез юрк. П., в който се твърди, че искът е недопустим, алтернативно неоснователен. Твърди, че му е осигурена медицинска помощ, липсва нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, не са настъпили вреди.

Ищецът е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, явява се лично и се представлява от адвокат Р.М. - назначен за процесуален представител на ищеца по реда на Закона за правната помощ. Посочва, че във връзка с предявения от доверителя му иск за обезщетение за вреди нанесени от държавата във връзка с нарушение на лице от затворническата администрация на разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС и най-вече по чл. 276, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 3, ал. 2 на чл. 284 държавата отговаря за вредите причинени на лишения от свобода в резултат на нарушение на чл. 3, ал. 2. Счита, че за нарушение се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяването на наказанието, изразяващи се и в липса на медицинско обслужване. Счита, че по делото са установени следните обстоятелства: Е.Ц.И. преди задържането му под стража е бил на метадонова програма, тъй като е наркозависим, като доказателства за това се намират в наказателното дело и досъдебното производство, има и протокол за разпит на свидетел на стр. 45 С. Г. М. – медицинска сестра в Медицински център „Апекс“, гр. Плевен, която е давала на Е.Ц.И. дозата метадон всеки ден по метадоновата програма, налице е и договорът, във връзка с който той е бил включен в тази метадонова програма за лечение в Медицински център „Апекс“, гр. Плевен, има доказателства, че е имал и карта, че е лице включено в тази програма. Счита, че доказателствата са достатъчни, за да се приеме, че към момента на задържането му под стража е били наркозависим и в последствие, като такъв е изтърпявал и престоя си в затвора, като съгласно Глава Х от ЗИНЗС всички затворници имат право на медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода. Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода в чл. 36 предвижда и лечение при наркотична зависимост, както и изследвания на всяко лице, което е постъпило и е заявило, че е в наркотична зависимост. Счита, че безспорно е доказано, че от постъпването в мястото за лишаване от свобода за изтърпяване на наказанието си до настоящия момент на Е.Ц.И. му е отказано адекватно лечение на неговата наркотична зависимост, има доказателства в епикриза и от разпита на лекаря е видно, че е загубил от теглото си между десет и двадесет килограма след постъпването му в затвора. Смята, че това е в пряка зависимост от рязкото спиране на метадоновата програма, тъй нареченият наркотичен глад, изпадане в абстиненция, като самият И. се е оплаквал от повръщане, от липса на апетит, от това, че не е можел да се храни. Счита, че е нарушена разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС от затворническата администрация, която не му осигурила адекватно медицинско лечение на неговата наркотична зависимост без значение дали има такава програма в затвор или няма и липсата на всякакви каквито и да е програма или други медицински действия за лечение на наркотичната зависимост на затворниците, а това е масово явление.

Счита, че ищецът е претърпял болки и страдания и че е нарушена още процедурата по установяване на неговото здравословно състояние при постъпването му в затвора. Посочва, че в епикризата е вписано, че той е заявил, че е на метадонова програма, в Наредба № 2 се предвижда при всички случаи да му се извърши изследване на секрета от устата, когато има данни по показания на лицето лишено от свобода, че е наркозависим, като такива изследвания не се му направени и това също се установява от свидетелските показания на лекаря, който е бил в затвора, като по никакъв начин той не е могъл да представи писмени доказателства за това, че е бил на метадонова програма, тъй като са му били иззети както картата, така и договора, който е сключен с „Апекс“ от органите на МВР и за това има доказателства по делото и той не е имал възможност да ги представи. Счита, че също така в Наредбата е предвидено, че когато има данни, че е наркозависим или с психични отклонения следва да бъде преместен в специализирано отделение на затвора в гр. Ловеч, като това не е направено и счита, че това са бездействия на органа по изтърпяване на наказанието и това си е отговорността по специалния текст на чл. 284 от закона във връзка с чл. 276 и съответно с чл. 3 от закона. Моли да му бъде определено обезщетение по справедливост за претърпените неимуществени вреди.

Ответникът

– Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, редовно призован, се представлява от юрисконсулт П.П. с пълномощно на л. 150 от делото. Моли да бъде оставена без разглеждане искова молба като недопустима поради следните съображения:

За незаконосъобразно действие или бездействие по отношение на провеждане, продължаване на изпълнение на метадоновата програма Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ не е надлежен ответник, а като такъв следва да бъде определен друг, а именно Министерство на здравеопазването, тъй като контрол по спазване изискванията за съхраняване, отпускане, водене на документация във връзка с лекарствата, провеждане на програми съгласно Наредба № 2 от 20.06.2012 г. на Министъра на здравеопазването за условията и реда за осъществяване на програми за лечение с агонисти и агонисти-антагонисти на лица зависими към опиоиди, е на Министъра на здравеопазването, а в случай, че програмата, която твърди ищеца за лечение на неговата зависимост не е продължена, същият може и следва да насочи претенциите си към съответната организация, която е провеждала неговото лечение по тази програма. Посочва, че Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ никога не е провеждала такива програми. Счита, че исковата претенция е недопустима и тъй като искът за вреди причинени поради вида и качеството на медицинска помощ също се явява недопустим, както и на и на основание обстоятелството, че има заведено друго административно дело № 823/2017 г. на Административен съд – Плевен, което към настоящия момент е висящо на втора инстанция във ВАС, по което за същия периода ищецът претендира претърпени неимуществени вреди във връзка с влошеното му здравословно състояние и всичките тези изредени симптоми, които сочи, че е имал по време на периода си на изтърпяване на наказанието в затвора Плевен, в следствие на сочена друга причина, а именно епилептично заболяване и ищецът никъде не е твърдял, че има оплакване във връзка с негова наркозависимост, че лечението му не е продължено, а е претендирал и твърдял, в следствие на което има и изготвена съдебна експертиза. Моли ако съдът остави без уважение и не приеме становището за недопустимост на исковата молба, то същият да се произнесе със съдебен акт, с който да бъде отхвърлена исковата молба като неоснователна и недоказана. Счита, че не е налице първата предпоставка от кумулативно свързаните за реализиране на тази отговорност, а именно не е налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие от страна на администрацията на затвора или тази на ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, тъй като информацията, с която е разполагала администрацията относно това дали същият е наркозависим е точно тази, която е приложена по делото, но дори и същият да е бил представил, какъвто и да е документ, който видно е присъствал към приложеното по настоящото дело наказателно дело от общ характер, по което е осъден ищецът, отговорността за продължаване на лечението е на лекар или представител от лечебното заведение, което провежда лечението на ищеца и следва да се подаде заявление от негова страна, той да отговаря на всички условия за да може да се извърши такъв вид лечение в затвора в гр. Плевен. Счита, че няма налице настъпили неблагоприятни последици и ищецът не е изпитал никакви неимуществени вреди, нито се е влошило здравето му, тъй като по делото, което е цитирано по-горе, а именно № 823/2017 г. също по безспорен начин е доказано, че той не е претърпял неимуществени вреди. Посочва, че видно от медицинските справки лицето е здраво, няма заболявания, съдебната експертиза доказва, че той няма епилептично заболяване, а именно в този период, който е на предходното дело и на това към настоящото производство, ищецът не е представил доказателства, които да доказват, че е влошено неговото здравословно състояние. Сочи, че свидетелят М., който е извършил първоначалния преглед, както и последващи прегледи в началото на исковия период, неведнъж ищецът е твърдял, че има припадъци в следствие на епилепсия, че ще провежда гладна стачка, но видно от представените писмени доказателства към момента на прегледите, след проведената твърдяна гладна стачка, той е имал идеални показатели, които изключително си противоречат с всякаква медицинска практика относно лицата, които са гладували повече от няколко дни. Моли съдът да приеме, че няма налице нито една от трите предпоставки, които да водят до реализиране на отговорността по чл. 284 от ЗИНЗС. Счита, че ищецът не е поставян в по-неблагоприятни условия, нито има нарушение на разпоредбите на чл. 3 от същия закон. Счита, че всички представени по делото доказателства - писмени и устни са само и единствено в посока на това, че същия е в добро здравословно състояние, няма доказателства за това, че същия е бил на лечение към момента на постъпване, нито пък има в посока на това някое лечебно заведение да е искало да продължи неговата метадонова програма. Моли исковата молба да бъде оставена без разглеждане, алтернативно ако прецени, че същата е допустима да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ в искания размер съгласно разпоредбата на чл. 25 от Наредбата за изплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК.