Решение № 14425 от 12.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14425 гр. София, 12.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря Д. К. Д. като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20211110169961 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Л. Д. Т., чрез адв. М. С., с която срещу Прокуратурата на Република България е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 10 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от наказателно преследване срещу ищеца, приключило с влязло в сила решение от 04.11.2021 г. по ВНОХД № 2687/2021 г. на СГС, с което е била потвърдена оправдателна присъда от 01.03.2021 г. по НОХД № 10026/2017 г. по описа на СРС.

Ищецът твърди, че през 2014 г. СРП му е повдигнала обвинение за извършени престъпления по чл. 201 НК и чл. 206, ал. 1 НК. Сочи, че въз основа на повдигнатото обвинение е било образувано НОХД № 10026/2017 г. на СРС, по което е бил оправдан с присъда от 01.03.2021 г. Навежда, че прокуратурата е протестирала оправдателната присъда, поради което е било образувано ВНОХД № 2687/2021 г. на СГС, като с неподлежащото на оспорване въззивно решение присъдата е била потвърдена. Поддържа, че наказателното производство срещу него е продължило седем години, като е бил обвиняем в извършването на две тежки умишлени престъпления. Наказателното преследване му е попречило да се впише и да упражнява професията си на лекар. През цялото време, докато производството е било висящо, се е притеснявал как ще завърши то, както и че ако бъде осъден, това ще съсипе живота и кариерата му. Вписал се е в БЛС едва след постановяването на оправдателната присъда. Наказателното производство е променило качеството му на живот – започнал да страда от безсъние, загубил апетит, а жената, с която живеел на съпружески начала, го 1 напуснала. Приятелите му се отдръпнали от него. Майка му, професор по медицина, много тежко преживяла преследването, като грижите за нея допълнително влошили психическото състояние на ищеца. Заявява, че оценява претърпените от него неимуществени вреди на сумата от 10 000 лева.

Ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Сочи, че няма доказателства за претърпените вреди в резултат на повдигнатото обвинение, както и че ищецът не е ангажирал такива за влизане на оправдателната присъда в сила. Оспорва воденото срещу ищеца конкретно наказателно производство да е съставлявало пречка той да се впише в БЛС и да упражнява професията си на лекар. Поддържа, че Т. не е практикувал медицина в периода от 1993 г. до 14.10.2020 г. Навежда, че срещу ищеца в периода от 2010 г. до 2016 г. са били образувани множество досъдебни производства, които към настоящия момент не са приключили, като те също можело да са причина за описаните в исковата молба неприятни преживявания. Подчертава, че прокуратурата не е разпространявала информация за воденото наказателно производство. Счита, че размерът на иска е прекомерно завишен и не съответства на критериите за справедливост. Намира, че оправдателната присъда сама по себе си дава морално обезщетяване и компенсира до известна степен претърпените страдания. Заявеното искане е за отхвърляне на иска, респ. за присъждане на обезщетение в размер, значително по-нисък от претендирания.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намира за установено следното:

В разглеждания случай по делото е установено, че досъдебно производство /ДП/ № 1564/2014 г. по описа на 06 РУП, СДВР, пр.пр. № 13056/2014 г. по описа на СРП е било образувано на 23.04.2014 г. срещу неизвестен извършител по жалба на трето за делото лице /[фирма]/ за това, че за период от неустановена дата до 31.03.2014 г. в [населено място], в търговски обект /заложна къща/ [фирма], находяща се в [жк], пазар „Г.“ противозаконно е присвоил чужди движими вещи – пари и други, собственост на търговското дружество, които владеел – престъпление по чл. 206, ал. 1 НК. С постановлението за образуване прокурорът е разпоредил да се разпита ищецът, като се установи имало ли е други служители в заложната къща освен него. При образуване на делото по него са приобщени писмени доказателства – констативен протокол, трудов договор с ищеца, приемопредавателен протокол, запис на заповед. На 03.06.2014 г. по досъдебното производство са разпитани свидетелите Ц. Х. Я. и З. П. О., управител на търговското дружество. От показанията на същите става ясно, че ищецът е имал качеството на материално отговорно лице, натоварено с приемане, разходване и отчитане на пари и други материални ценности, че е работил на трудов договор в заложната къща, че през към края на 2013 г. и началото на 2014 г. са констатирани ниски обороти, след това липси, че ищецът е поел ангажимент пред работодателя си да възстанови липсите, след което започнал да се укрива и не отговарял на повиквания.

На 23.07.2014 г. ищецът е разпитан в качеството на свидетел по наказателното производство. От показанията му се установява, че е работел сам в заложната къща. Заявил 2 е, че не е присвоил нищо от заложна къща [фирма], както и че е бил единственият служител, работещ в заложната къща.

На 14.08.2014 г. по досъдебното производство е изготвена справка за съдимост на ищеца, от която е видно, че последният не е осъждан.

В последствие в периода от м.10.2014 г. м.03.2016 г. по досъдебното производство са извършени множество процесуални действия по разследването – разпитани са свидетели, приобщени са писмени доказателства, изготвени са експертни заключения.

Ищецът е привлечен като обвиняем по досъдебното производство с постановление от 22.06.2016 г. за извършването на престъпления от общ характер по чл. 201, ал. 1 НК и чл.

206, ал. 1 НК, за това че в периода от неустановена дата през м.09.2013 г. до 01.04.2014 г. в [населено място] в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ от Наказателния кодекс (НК) – продавач-консултант и материалноотговорно лице, назначен с трудов договор № 7 от 01. 03. 2013 г. в заложна къща, стопанисвана от [фирма], находяща се в [жк], пазар „Г.“, магазин № 13, присвоил (задържал за себе си) чужди пари – сумата от 4 810 лева, собственост на дружеството [фирма], връчени в това му качество да ги управлява, че през същия период и на същото място противозаконно присвоил (задържал за себе си) чужди движими вещи: един брой лаптоп марка „НР“ на стойност 120 лева, собственост на Т.

Г. В., един брой ръчен часовник марка „Пиер Карден“ на стойност 230 лева, собственост на К. А. А., един брой ръчен часовник марка „Шопар“ на стойност 700 лева, собственост на Л.

У. Л., един брой ръчен часовник марка „Edox“ на стойност 620 лева, собственост на Л. У. Л., един брой златна гривна 5,5 грама, 14 карата, на стойност 170 лева, собственост на Н. А. Ш., един брой златна халка, 14 карата, 7,20 грама на стойност 120 лева, собственост на А. С., един брой мобилен телефон „Айфон 4S“ на стойност 200 лева, собственост на А. С., един брой златна гривна, 14 карата, 16, 86 грама, на стойност 350 лева, собственост на А. П. П., един брой златен пръстен, 14 карата, 1, 90 грама, на стойност 50 лева, собственост на Н. Г.

Т., всички вещи на обща стойност 2 960 лева, които владеел – били му предоставени на основание договори за залог срещу предоставяне на паричен заем от собствениците им.

Постановлението е предявено на обвиняемия на 07.07.2016 г. без защитник. Взета му е мярка за неотклонение „Подписка“, като не са му били указани задълженията във връзка с наложената мярка.

В същия ден е проведен разпит на ищеца в качеството му на обвиняем по досъдебното производство, в хода на който е заявил, че разбира обвинението и не се признава за виновен.

Разследването е предявено на обвиняемия в присъствието на защитника му на 24.10.2016 г., за което процесуално действие е съставен протокол.

В хода на досъдебното производство срещу ищеца лицето А. С. не е установено, с оглед което и материалите по обвинението относно вещите, за които се сочи, че са нейна собственост, са били отделени по реда на чл. 216 НПК с постановление на прокурор при СРП от 02.12.2016 г. Досъдебното производство по това обвинение е спряно със същото постановление.

3

На 13.12.2016 г. в СРС е внесен обвинителен акт по обвиненията срещу ищеца.

С разпореждане от 19.01.2017 г. по НОХД № 21924/2016 г. по описа на СРС, НО, 23 с-в, съдът е констатирал допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, поради което производството пред съда е прекратено и делото е върнато на СРП за отстраняването им.

Срещу съдебния акт е подаден протест е и образувано в.ч.н.д. № 920/2017 г. по описа на СГС, което е върнато на първоинстанционния съд за администриране.

Образувано е в.н.ч.д № 1556/2017 г. по описа на СГС, по което е постановено определение № 1322/07.04.2017 г., с което въззивният съд е потвърдил разпореждането за прекратяване на съдебното производство и делото е върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснати в хода на досъдебното производство съществени процесуални нарушения.

СРП е внесла повторно обвинителен акт срещу ищеца на 12.06.2017 г., като е образувано НОХД № 10026/2017 г. по описа на СРС, НО, 23 с-в, за извършени от обвиняемия престъпления по чл. 201 НК и чл. 206, ал. 1 НК. От съдържанието на същия и приложението към него става ясно, че са разпитани 13 свидетели, изготвени са експертни заключения, приобщени са писмени доказателствени средства. Мярката за неотклонение на ищеца към момента на внасяне на обвинителния акт в съда е била „Подписка“.

По отношение на ищеца прокуратурата във внесения в съда обвинителен акт сочи да е установено в хода на досъдебното производство, че последният не е осъждан.

С разпореждане от 30.11.2017 г. на съдията докладчик делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.02.2018 г. от 11:30 часа.

По делото е приложена справка за съдимост на ищеца от 20.12.2017 г. видно от която е, че лицето не е осъждано.

В периода от 12.02.2018 г. до 11.10.2010 г. по НОХД № 10026/2017 г. са проведени 13 открити съдебни заседания, като на всички тях, с изключение на проведеното на 27.11.2019 г., ищецът се е явявал лично и с упълномощен защитник. Съдът приема, че с посоченото изключение, за което заседание нередовно призовани са били и свидетелите А. П. и К. А., ищецът не е ставал причина за отлагане на делото.

В хода на производството е бил приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от [фирма], за сумата от 4810 лева, представляваща причинени на търговеца вследствие на деянието имуществени вреди.

В последното съдебно заседание, проведено пред първоинстанционния съд, подсъдимият е дал обяснения, а прокурорът е заявил, че намира обвинението срещу Т. за недоказано.

С присъда от 01.03.2021 г. СРС е признал подсъдимия за невиновен по повдигнатите му обвинения за извършване на престъпления по чл. 201 НК и по чл. 206, ал. 1 НК.

Отхвърлен е предявеният от гражданския ищец иск за обезщетение за имуществени вреди.

Съдът е отменил наложената на ищеца мярка за неотклонение „Подписка“.

4

Съгласно приложената на л. 312 от НОХД № 10026/2017 г. по описа на СРС справка не са били констатирани случаи на нарушение на наложената на Т. мярка за неотклонение.

По протест, подаден от страна на прокуратурата, производството по делото е пренесено за разглеждане пред СГС, като на 11.03.2021 г. е образувано ВНОХД № 2687/2021 г. по описа на този съд.

С определение от 13.07.2021 г. делото е било насрочено за разглеждане на 01.10.2021 г. от 11:00 ч., за когато страните са призовани.

В насроченото първо и единствено съдебно заседание пред въззивната инстанция са се явили ищецът със защитниците си и представител на СГП. Прокурорът е заявил, че не оттегля, но и не поддържа подадения срещу оправдателната присъда протест, като е изложил подробни съображения в тази насока.