Решение № 4603 от 10.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4603 гр. С., 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20251110144032 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на следните суми, претендирани спрямо ответника, а именно:

12,19 евро /равностойност на 23,84 лева/, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.12.2021г., ведно със законна лихва за период от 29.01.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 3.90 евро /равностойност на 7,63 лева/, представляваща мораторна лихва за период от 15.11.2022 г. до 23.01.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5225/2025 г. по описа на СРС, I ГО, 36 състав.

Ищецът твърди, че между него и ответника, като наследник на вещен ползвател на процесния имот с аб. №, находящ се в гр. С., ул. Я. З вх ет ап било налице облигационно отношение, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като последния не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от публикуване на общата фактура, за който е доставена енергията. Поради което моли да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца процесните суми, като претендира и разноски по производството.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок по реда на чл. 131 ГПК, в който оспорва исковете като неоснователни. Посочва, че върху процесния имот е учредено вещно право на ползване за В. Х. и Н. М. Х., като за последната не са представени доказателства за настъпила смърт, съответно придобити права от ответницата вследствие на наследствено правоприемство. Оспорва исковата претенция като неоснователна поради липса на доказателства относно настъпило правоприемство между ответницата и задължено към ищцовото дружество лице във връзка със заплащане на дължими суми за потребена топлинна енергия за имота. Релевира възражение за изтекъл срок на погасителна давност по отношение на процесните вземания. Оспорва иска за присъждане на мораторна лихва като неоснователен, доколкото ответникът не е изпаднал в 1 забава поради допусната забава на кредитора по смисъла на чл. 95 ЗЗД. Въз основа на така изложените съображения моли за отхвърляне на исковете и присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приобщеното по делото ч. гр. д. № 5225/2025 г. по описа на СРС, 36 състав, се установява, че е издадена заповед, в която е разпоредено ответницата да заплати на ищеца следните суми: 23,84 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.12.2021 г., ведно със законна лихва за период от 29.01.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 7,63 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.11.2022 г. до 23.01.2025 г.

С депозираното възражение по чл. 414 ГПК ответницата оспорва като недължими претендираните суми за потребена топлинна енергия в имота, поради което в изпълнение на дадени от съда указания по чл. 415, т. 1 ГПК, ищецът е предявил настоящите искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По делото е представен нотариален акт за дарение на недвижим имот от 14.11.1997г., по силата на който В. П. Х. и Н. М. Х. се прехвърлили правото на собственост върху апартамент №16, находящ се в гр. С., ж. к. И. В., ул. „П. Т. Ш“, бл ет на дъщеря си С. В. Х., като са запазили пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху имота. В съдържанието на нотариалния акт е посочена, че при изготвянето му е представено удостоверение на граждански брак, сключен между В. П. Х. и Н. М. Х..

От представеното удостоверение за наследници на лицето В. П. Х. се установява, че същият е починал на 17.12.2021г. и е оставил като единствен законен наследник С. В. Х. дъщеря. В удостоверението е посочено, че към датата на настъпване на смъртта В. П. Х. е бил вдовец.

С депозирано заявление-декларация от 06.01.2022г. ответницата С. В. Х. е заявила пред ищцовото дружество, че желае партидата, открита за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж. к. И. В., ул. Я. З бл. 28 вх. А ет. 6 ап да бъде променена на нейно име, като е представила документи, удостоверяващи правото на собственост.

Видно от представеното удостоверение изх.№68-00-521/2904.2015г., издадено от ГИС С., стар адрес ж. к. И. В., ул. „П. Т. Ш“, бл. 28 съответства на настоящ адрес ул. „Я. З“, бл с вх. А, вх. Б и вх. В.

Представен е протокол от Общо събрание на етажна собственост с адрес гр. С., ул.

„Я. З“, бл в който е обективирано взето решение за упълномощаване на представител на ЕС, които да сключи договор с „Т. С.“ ЕООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство“.

По делото е представен Договор №2352/17.06.2002г., сключен между „Т. С.“ ЕООД и представител на ЕС, находяща се на адрес гр. С. ул. „Я. З“, бл с предмет извършване на услугата „топлинно счетоводство“.

По делото са приети общи условия на "То. С." ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.

По делото са приети представени от третото лице-помагач „Т. С.“ ООД документи, касаещи отчитането и дяловото разпределение на топлинната енергия в процесния имот. С индивидуална изравнителна сметка, издадена от „Т. С.“ ООД на 31.08.2022 г., е отразена сума за доплащане в размер от 21.87 лева без ДДС за процесния топлоснабден имот.

Останалата част от приетите писмени доказателства съдът намира за неотносими към настоящия спор.

Съгласно приетото заключението по допуснатата съдебно-техническата експертиза, остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби. Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните отчети по общия топломер за процесната сграда и сметките за дялово разпределение на дружеството за топлинно счетоводство, съставени от ищеца и от „Т. С.“ ООД. За процесния период уредите са отчитани от ФДР. По данни на ФДР в имота има монтирани три отоплителни тела и три топлоразпределители, В имота се ползва 2 топла вода, има водомер за топла вода, по който се отчита разходът. Фирмата за дялово разпределение е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон. Всяка изравнителна сметка съдържа ТЕ, отдадена от сградна инсталация, и ТЕ за отопление на имота, отдадена от отоплителните тела и ТЕ за загряване на топла вода. От заключението на съдебно–техническата експертиза се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.12.2021 г. е в размер на 217,33 лева.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и наследодателя на ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, и за наследодателя на ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да бъде установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Не е нужно за периода той реално да е ползвал и обитавал имота. В закона не е предвидено изискване за сключване на договора в писмена форма.

От представените писмени доказателства се установява, че на 14.11.1997г. ответницата С. В. Х. е придобила правото на собственост върху процесния недвижим имот въз основа на извършено дарение от В. П. Х. и Н. М. Х. – родители на ищцата в брачно правоотношение към датата на извършване на дарението, като последните са запазили безвъзмездно и пожизнено вещното право на ползване върху имота.

От представеното удостоверение за наследници на В. П. Х. се установява, че същият е починал 17.12.2021г., като към тази дата същия е имал качеството на вдовец и е оставил един законен наследник – ответницата С. В. Х.. При така установените обстоятелства предвид личния характер на учреденото право на вещно ползване върху процесния топлоснабден имот, съдът приема, че за процесния период титуляр на задълженията към ищеца за заплащане на цената на предоставената топлинна енергия в процесния имот е бил наследодателя на ответницата В. Х., като с настъпването на смъртта на ползвателите В. П.

Х. и Н. М. Х., се е погасило вещното право на ползване и по реда на наследственото правоприемство ответницата е станала титуляр на задълженията за незаплатена цена на доставена топлинна енергия до имота.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от предприятието и одобрени от КЕВР, които влизат в сила в 30 – дневен срок от публикуването им, без да е необходимо писменото им приемане от потребителите. В чл. 150, ал. 3 ЗЕ е предвидено, че потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Няма данни от страна на наследодателя на ответника да са предприемани действия по искане на специални условия, при които да се счита сключен договорът с топлопреносното предприятие, поради което и предвид липсата на изискване за писмено изразено съгласие за сключването му, следва да се приеме, че страните по спора са обвързани от договор за продажба на топлинна енергия при действащите публично известни общи условия.

От заключението по назначената съдебно – техническа експертиза се установява, че сградата, в която се намира недвижимият имот, е топлоснабдена, съответно - в нея е 3 въведена система за дялово разпределение. Следователно, имотът се намира в сграда, в която ищецът извършва продажба на топлинна енергия за битови нужди, поради което и по силата на действащата нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, ползвателят на имота има качеството на потребител на доставената топлинна енергия. Въз основа на представените по делото описани по-горе писмени документи се установява, че през процесния период наследодателя на ответника е притежавал правото на ползване върху процесния топлоснабден имот. Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и задължения на страните, съгласно общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „То. С.” ЕАД, както и Закон за енергетиката, като ищецът има задължение да доставя топлинна услуга в имота, а ответникът – да заплаща цената .