Решение № 223 от 15.06.2026, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. Перник, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно гражданско дело № 20251700500687 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното :

С решение рег. № 748 / 27. 07. 2025г., постановено по гр. д. № 5972/2025г. по описа на Пернишкия районен съд е отхвърлен предявения иск да бъде осъден ответника М. Б. ЗА АКТИВНО

ЛЕЧЕНИЕ „Рахила А.” АД-гр.Перник да заплати на ищците А. М. А., с ЕГН:

********** от *** и М. С. А. с ЕГН:********** от *** сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева / по 10 000 лева за всеки един от ищците/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на настъпилата смърт на сина им Л. М. С., с ЕГН: ********** от ***, ведно със законната лихва от датата на увреждането-10.03.2023 година до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

В него е отбелязано, че то е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника, а именно ЗД „Бул инс“ АД София.

Недоволни от решението са останали А. М. А. и М. С. А., които са го обжалвали, чрез адвокат Б. Б., още преди да е започнал да тече срока за обжалването им. Молят решението да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и да бъдат уважени предявените искове.

След смъртта на М. С. А., настъпила на ***, на негово място са конституирани неговите наследници А. М. А., с ЕГН **********, С. М. С., с ЕГН **********, В. М. С., с ЕГН ********** и Л. М. С., с ЕГН **********.

1

Четиримата ищци поддържат въззивната жалба, чрез депозирана писмена защита за съдебно заседание, от адвокат Б. Б..

Насрещната страна в срок МБАЛ „Рахила А.“ АД гр. Перник не е депозирала писмен отговор. В съдебно заседание оспорва въззивната жалба изцяло и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, чрез юрисконсулт П.П..

Третото лице помагач на ответника ЗД „Бул инс“ АД гр.София не е депозирало писмен отговор и не е изпратило процесуален представител в съдебно заседание.

За да постанови обжалваното решение, Пернишкият районен съд е направил извод, че исковете са неоснователни недоказани. Същият е приел, че Л. М. С. е станал жертва на синдрома на внезапна сърдечна смърт като последствие от прекарана КОВИД – пневмония и смъртта му не е резултат от лекарска грешка.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда н а чл. 269 от ГПК , Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :

Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима - подадена е от активно легитимирани страни, имащи правен интерес от обжалването /а впоследствие поддържана от А. А. и от наследниците на М. С. А., в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, Пернишкият окръжен съд намира следното :

Обжалваното решение не се явяват нищожно. Решението не се явява и недопустимо. Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Изхождайки от доводите във въззивната жалба, от тези на насрещната страна, както и от събраните по делото доказателства, Пернишкият окръжен съд, чиито мотиви следва да имат рещаващ характер, намира следното :

Сутринта на *** Л. М. С. - син на първоначалните ищците се събудил, но чувствал се много отпаднал и казал на братята, че няма да ходи на работа с тях този ден. Около час след като свидетелят Л. С. тръгнал за работа, му се обадила майка му - ищцата А. М. А. и му казала, че брат му Л. е много зле и не може да диша. Свидетелят Л. С. се върнал веднага, повикали „Бърза помощ“, от която Л. С. му бил транспортиран до МБАЛ „Рахила А.“ – Перник. Там бил прегледан насочен за лечение и хоспитализация в Специализирана болница за активно лечение на белодробни болести - Перник ЕООД, където бил приет за лечение. След проведено стационарно лечение в СБАЛББ-Перник ЕООД бил изписан. След изписването му Л. отново се почувствал зле и била извикана отново „Бърза помощ“, която го транспортирала в МБАЛ „Рахила А.“ Перник. След като му бил извършен преглед отново бил насочен за лечение и хоспитализация в СБАЛББ-Перник ЕООД. Второто лечение в СБАЛББПерник ЕООД продължило от *** до ***, когато преди обяд бил изписан с окончателна Диагноза при изписването: J 44.1 Хронична обструктивна 2 белодробна болест с обостряне, неуточнена. J 96.0 Остра дихателна недостатъчност. 1 26.9 Белодробна емболия без споменаване на остро белодробно сърце. J 84.1 Други интерстициални белодробни болести е фиброза. 1 48 Предсърдно мъждене и трептене, I 11.9 Хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност.

На *** година, около 16.00 часа, Л. С. придружил баща си и брат си до 02 РУ МВР- Перник, в кв. „***“. Докато бил на улицата пред полицейското управление, получил внезапно силни болки в гърдите и задух и изгубил съзнание. В такова състояние бил закаран от линейка на ЦСМП в Спешен приемен кабинет на МБАЛ „Рахила А.“ АД в 16.25 ч. Установена била липса на контактност, липса на дишане и пулс, двустранна мидриаза и липса на зенични реакции. От реанимационен екип била проведена е кардиореспираторна ресуститация в пълен обем в продължение на повече от 1 час - сърдечен масаж, интубация с подаване на кислород, няколкократни дефибрилации, медикация с Атропин, Адреналин, Допамин, Урбазон.

Мерките се оказали неуспешни и смъртта била обявена за настъпила в 17.30 часа на ***.

Горната фактическа обстановка се установява от приложената медицинска документация, свидетелските показания на Л. М. С. и В. М. С. и частично от заключението на съдебно – медицинската експертиза на вещото лице д-р Й.Г., всичките кореспондиращи помежду си.

Видно от заключението на съдебно – медицинската експертиза на вещото лице д-р П. Й.Г., неоспорено от страните и устните обяснения на вещото лице, което съдът изцяло възприема като обективно и компетентно изготвено, описаните в медицинската документация изменения, са характерни „за прекарана КОВИД-пневмония - на проведеното Компютъртомографско изследване от *** (описанието е приложено към Делото). 1 Цитирам: ,, Натисна КТ на белите дробове и сърцето. Наратеврално в десния горен бял дроб се скенират няколко малки хиперденени зони. В ляво средно белодробно поле се скенира мрежовидно хиперденено поле. Хиперденени повлекла са налице и периферно на двете белодробни половини. Липсват КГ данни за плеврални изливи. Сърдечна сянка - в норма за възрастта. ЗАКП: Описаните КТ изменения в белите дробове най-вероятно са последица от КОВИД-19 вируса. 0*** Доц. Н.“. Боледуването от КОВИД-19 носи много сериозен риск от развитие на тромбози, респ. тромбоемболични инциденти. При КОВИД-19 от една страна възпалително се засяга съдовия ендотел, а от друга страна се повишава съсирваемостга на кръвта. Това са два от факторите за развитие на тромбоза. В резултат 1/3 от фаталните случаи при КОВИД-19 се дължат на белодробни тромбоемболии.

На основание данните от медицинска документация, вещото лице е категорично, че Л. М. С. е станал жертва на синдрома на внезапна сърдечна смърт. Вещото лице в заключението си разяснява, че „Внезапната сърдечна смърт е свързана със спиране на механичната дейност на сърцето, потвърдено от липсата на доловим пулс, липсата на съзнание и дишане или евентуално агонални дихателни движения. Тя се развива в рамките на един час от 3 началото на симптомите, честотата на внезапната сърдечна смърт е 0.01- 0,02 % годишно, в млада възраст преобладава мъжкия пол, като с напредване на възрастта тя се изравнява при двата пола. Най-честите механизми за внезапна сърдечна смърт са ритьмно - проводни нарушения като камерната тахикардия, камерното мъждене и екстремната брадикардия. Внезапната сърдечна смърт е естествена смърт, дължаща се на сърдечни причини, съпроводена със загуба на съзнание до един час от началото на острите симптоми. Тя може да бъде обратима при своевременна намеса, но е неизбежна при липса на такава.

Макар че подлежащото сърдечно заболяване може да бъде известно или не, начинът и времето на настъпване на смъртта са неочаквани . Най-честата причина за внезапна сърдечна смърт е Исхемичната болест на сърцето (ИБС), но и други структурни сърдечни заболявалия са с повишен риск за настъпването й. Това са артериална хипертония с хипертонично сърце, кардиомиопатии, миокардити, каналопатии, амилоидоза, саркоидоза, тежки нарушения на йонния баланс (най-вече хипо- или хиперкалиемия), прием на антиаритмични медикаменти, клапни сърдечни заболявалия, гръдна травма.

Важна причина за внезапна сърдечна смърт е белодробният тромбоемболизъм (БТЕ). Заболяването е коварно, тъй като проявите му, респ. неговата тежест, варират в изключително широк диапазон - от безсимптомно протичане, през леки и среднотежки форми (демонстрирани със сърцебиене, болки в гърдите, задух, кашлица, кръвохрак), до шокови състояния и внезапна сърдечна смърт.

БТЕ е една от основните причини за болестност, хоспитализации и смъртност както в Европа, така и в нашата страна.

Анализът на медицинските данни по ГД 5972/2023 год. говори, че именно масивен белодробен тромбоемболичен инцидент е причина за смъртта на лицето Л. М. С. на ***. В неговия случай намираме редица фактори, предразполагащи развитието на БТЕ. Имаме две заболявания, споменати като придружаващи в Епикризата на СБАЛББ към История на заболяването № ***. (приложена към Делото)

На първо място: I 48 Предсърдно мъждене и трептене —вероятно се отнася за парокспзмачпата (пристъпна) форма на болестта, тъй като при ЕКГизследване на лицето не е констатиран епизод на аритмия.

На второ място: / 11.9 Хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност - заболяването предизвиква развитието на левокамерна хипертрофия, а увеличаването на левокамерната маса е пряко свързано с нарастване на сърдечно-съдовия риск.

Описани са изменения, характерни за прекарана КОВИД-пневмония на проведеното Компютъртомографско изследване от *** (описанието е приложено към Делото). 1 Цитирам: ,, Натисна КТ на белите дробове и сърцето. Наратеврално в десния горен бял дроб се скенират няколко малки хиперденени зони. В ляво средно белодробно поле се скенира мрежовидно хиперденено поле. Хиперденени повлекла са налице и периферно на двете белодробни половини. Липсват КГ данни за плеврални изливи. Сърдечна сянка - в норма за възрастта. ЗАКП: Описаните КТ изменения в белите дробове най-вероятно са последица от КОВИД-19 вируса. *** Доц. Н.“.

Боледуването от КОВИД-19 носи много сериозен риск от развитие на 4 тромбози, респ. тромбоемболични инциденти. При КОВИД-19 от една страна възпалително се засяга съдовия ендотел, а от друга страна се повишава съсирваемостга на кръвта. Това са два от факторите за развитие на тромбоза. В резултат 1/3 от фаталните случаи при КОВИД-19 се дължат на белодробни тромбоемболии.“

Вещото лице в съдебно заседание устно разяснява, че при изписването му лекарите са прогнозирали, че трябва да продължи лечението вкъщи с антикоагуланти. „Самият факт, че е предписано такова лечение говори, че се е подозирало това нещо. Защото ако го оставиш, то ще продължи. Много екзактно е лекуван болният с хепарин. В заключението пише, че според източниците, въпреки лечението някои от случаите завършват фатално, независимо от това, че са профилактирани. Това, което е дадено вкъщи, е като лечение-профилактика. Лечението, извършено в болницата, и предписаното домашно лечение са адекватни. Отговарят на състоянието на заболяването и състоянието на болния.“ Вещото лице разясни, че дори и починалия да е бил останал в болницата, без да го изпишат, да продължи там лечението, не би могъл да каже, дали би се предотвратил този летален изход. „Това никой не може да го каже. В болница също умират и правят емболии по време на лечение, включително и съвсем млади хора. Всеки е чувал за случаи с родилки след операция. Всичките са профилактирани, но за жалост не можем да овладеем всички ситуации. В дадена ситуация не е достатъчно това лечение, което правим, и никое лечение не е достатъчно, като се предизвиква тази тромбоза и след това емболия. Не бихме могли да отговорим какво е щяло да стане. Еликвис и фраксипарин химически са различни, но механизмът им е подобен, като и двата медикамента въздействат върху факторите на кръвосъсирването. Не са еднакви медикаменти, но когато имаме подобрение, пациентът не може вечно да стои на фраксипарин. Понякога може - има случаи след операции, когато ги държат една-две седмици уж за по-голяма сигурност. Острата фаза задължително трябва да се третира с хепарин.