Решение № 522 от 07.11.2025, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 522 гр. Ямбол, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: В. К. Спасова при участието на секретаря Й. Г. П. като разгледа докладваното от В. К. Спасова Гражданско дело №

20252330101697 по описа за 2025 година

Подадена е искова молба от В. С. В. от гр.Я., чрез ***. Г., срещу „КРЕДИРЕКТ“ ЕООДгр.С., представлявано от Н. П. П., в която се твърди, между страните е сключен Договор за потребителски кредит от 27.01.2025 г. Кредиторът е предоставил кредит в размер на 2700 лв., който заемателят се е задължил да погаси в срок до 18 месеца. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент – 50 %. Годишният процент на разходите /ГПР/ е отразен като 63.31 %. С клаузата на чл. 6 от договора за кредит, заемателят се е задължил да осигури поръчителство на едно или две физически лица, които при договор с размер на кредита над 2000 лв. да отговарят на определени изисквания: осигурителният доход на лицето да в размер на не по-малко от три пъти размера на минималната работна заплата за страната, за годината на усвояване на договора за кредит, а при двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях да е в размер на не по-малко от два пъти размера на минималната работна заплата за страната,; да не са поръчители и кредитополучатели по други договори за кредит, сключени с кредитора или свързани с него лица; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „Редовен” по активни задължения и/или при липса на активно задължение, по погасени задължения за последните 12 месеца, предхождащи сключването на договора за кредит с кредитополучателя, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ. Според чл.13.5 в случай, че заемателят не изпълни тези изисквания, дължи на заемодателя неустойка в размер на 2598.03 лева, платима разсрочено, заедно с вноските за главница и лихва по погасителния план. По този начин, общата дължима сума става 6768 лева. В Приложение №*** към кредита е представено на 1 потребителя и споразумение за консолидиране на плащания, съгласно което действителната вноска по заема е в размер на 376.00 лв. – сбор от главница, лихва и неустойка. Според ищцата договорът е недействителен, съответно клаузата за неустойка е нищожна. Касае се за разход по кредита, който е следвало да бъде включен в размера на ГПР. Твърди се, че ГПР е неточен и подвеждащ, защото в него не е включена неустойката в нарушение на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК. Доколкото предоставената главница по договора е в размер на 2,700.00 лв., а срокът за връщането й е на 18 месечни вноски от по 376 лева, то общата дължима от потребителя сума по договора в случай на непредоставяне на обезпечение в размер от 6,768 лева не съответства на посочените размери на лихвения процент /50%/ и на годишния процент на разходите /63.28%/. При това положение е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, предвиждаща че годишният процент на разходите по кредита не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва, а в случая размерът е в пъти над допустимото.

Касае се за заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68г ал. 4 от ЗЗП във вр. с чл.

68д, ал. 1 от ЗЗП. Тъй като действителният размер на ГПР се явява различен от посочения в договора, е налице опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19 ал.4 ЗПК, което води до нищожност на клаузата.. Поради тази причина от съда се иска да бъдe прието за установено спрямо ответника, че договорът за кредит е недействителен. Претендират се и направените по делото разноски.

В с.з. ищeцът не се явява. Искът се поддържа от процесуалния представител с писмена молба.

В срока за отговор ответникът оспорва иска като неоснователен. Възраженията си основава на фактите, че клаузите за неустойка, както и целият договор са действителни. На основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея, както в настоящия случай. Неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, а е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Действителността на клаузите на Договор за потребителски кредит № *** произтича от това, че са съобразени с всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен процесния договор.

Противно на твърдението в исковата молба, по отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисквания. При нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 64.75% и ГПР определен в процесния договор в размер на 63.31%, е видно, че в случая годишният процент на разходите не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР като договорена под отлагателно условие – чл. 2 от Споразумението, сключено между страните. Не се касае до неравноправни клаузи по ЗЗП, нито до заблуждаваща търговска практика. Твърди се, че в периода 2024 г. – 2025 г. ищецът е сключил общо два договора, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при 2 непредоставяне на обезпечение по кредита. Поради това оспорва твърденията за липса на достатъчно информация за това какъв би бил крайният размер на задължението на потребителя към кредитора. Счита, че ищецът е сключил договорите с единствената цел да се обогати за сметка на ответника, като ползва кредитите, а след това заведе искове за недействителност, в пряко противоречие с добросъвестността, която страните си дължат в преддоговорните отношения по чл. 12 ЗЗД и универсалния принцип, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение. В с.з. не се явява представител на ответника.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото, че на *** г. е сключен Договор за обезпечен потребителски № *** между ответника като заемодател и ищеца като длъжник, копие от който е представено с исковата молба, за сумата от 2700 лева, реално предоставена от дружеството съобразно договорките.

Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент - 50 %, годишен процент на разходите /ГПР/ - 63.31 % и обща сума за погасяване-4113,97 лв.. Съгласно чл. 6 от договора за кредит, същият ще бъде обезпечен с поръчител/и. Записани са посочените в исковата молба изисквания към поръчителя/ите, вкл. осигурителният му доход да бъде в размер, не помалък от три пъти размера на минималната работна заплата, както и да има определен кредитен статус. Договорът за поръчителство следва да се подпише в срок до 14 дни от сключване на договора за кредит. Според 13.5 в случай, че заемателят не изпълни тези изисквания, дължи на заемодателя неустойка в размер на 2598.03 лева, дължима в пълен размер от деня след изтичане на договорения от страните 14-дневен срок.Сред обстоятелствата, определлящи размера на неустойщата, е и рискът, който кредиторът поема при необозпечаване на кредита. Със Споразумение за консолидиране на плащания от 27.01.2025 г. е договорено включване към погасителните вноски за главница и лихва и на задължението за неустойка, като дължимите плащания стават в месечен размер на по 376 лв., платими на датите на вноските по погасителния план. На ищцата е начислена неустойката, тъй като същата не е осигурила в срок поръчител, посочен в договора. В клаузата на чл.13 ал.7 от договора изрично е обявено, че в ГПР не са включени разходите за неустойка на осн. чл. 19 ал.3 т. 1 от ЗПК. В чл.3 ал.6 от договора е записано, че годишният процент на разходите /ГПР/ е изчислен по начина, посочен в Приложение № 1 към ЗПК и включва в себе си възнаградителната лихва. Първата погасителна вноска е с падеж на 27.02.2025 г., а последната -на 27.07.2026 г..

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е установителен с правно основание чл. 26 ал.1 пр.1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл.11 ал.1 т.10 ЗПК - да бъдe прието за установено спрямо ответника, че договорът за потребителски кредит е недействителен.

Разпоредбата на чл. 22 о т Закона за потребителския кредит урежда недействителност на договора за кредит при неспазване на изискванията на изброените правни норми, между 3 които и чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10.

Съгласно чл. 11, ал. 1 т.10, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно ал.4 на чл. 19 от ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Договорът в случая е написан ясно и разбираемо, посочени са всички основни елементи на сделката –размера на главницата, фиксираната възнаградителна лихва, общата сума за погасяване, включваща главница и лихва, неустойката, броят и периодичността на вноските, падежа им (съгласно погасителния план), годишния процент на разходите като размер и кои разходи са включени в него.

Съгласно чл.1 ал.1 от Постановление на Министерския съвет на Република Б. № *** от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, годишният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта, а съгласно ал.3 лихвеният процент по ал. 1 в сила от 1 януари на текущата година e приложим за първото полугодие на съответната година, а лихвеният процент в сила от 1 юли e приложим за второто полугодие. Обявеният от БНБ на основание чл. 35 от Закона за Българската народна банка, считано от 1.01.2025 г., основен лихвен процент (проста годишна лихва) е в размер на 2.95 на сто. Т.е. размерът на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, включващ ОЛП и надбавка от 10 пункта, към момента на сключване на процесния договор е 12.95 %, а петкратният му размер е 64,75 %. В настоящиея случай ГПР по договора е 63.31 %.

Т.е. в процесния договор е посочен ГПР, който формално съответства на законовия максимум. В самия договор е удостоверено обаче, а и в отговора си ответникът не оспорва, че в ГПР не са включени разходите за неустойка. При включването им, ГПР ще надскочи многократно максимално допустимия размер. Следователно би било налице такова надхвърляне на законовия праг, при което е приложима разпоредбата на чл. 19 ал.5 от ЗПК, уреждаща, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.

С постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 50086 от 21.12.2023 г. по т. д.

№ 1027/2022 г., І т. о. на ВКС е прието, че установената недействителност (нищожност) на съществен елемент от императивно уреденото съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в частност на посочените в договора ГЛП или ГПР съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, се приравнява на неговата липса и поради това води до недействителност на договора за потребителски кредит. Неточното посочване на тези компоненти от задължителното съдържание на 4 договора за потребителски кредит има същата последица, както и непосочването им. ВКС се е позовал на задължителните указания по тълкуването на Директива 2008/48 в решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22, както и на цитираната в решението предходна практика на СЕС, въз основа на които е постановил, че преценката за неравноправност и поради това - за нищожност по смисъла на чл. 146, вр. чл. 143 ЗЗП на посочените ГПР и ГЛП в договор за потребителски кредит е релевантна и за преценката относно нищожността на целия договор съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Даденото от СЕС разрешение е, че чл. 3, б. Ж от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита на потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „ГПР“ по смисъла на посочения чл. 3, б. И, когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. С оглед съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се посочат всички разходи по чл. 3, б. Ж от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия договор както непосочването на този процент. При тези съображения е прието, че чл. 10, § 2, б. Ж и чл. 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в чл. 3, б. Ж от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Освен това СЕС е постановил, че чл. 4, § 2 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че клаузите относно допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават право на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техния размер, по принцип не спадат към основния предмет на този договор по смисъла на тази разпоредба и следователно подлежат на преценка за неравноправност.