Решение № 7010 от 16.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7010 гр. София, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ

КЮЛЕРОВ при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ Гражданско дело № 20231110115461 по описа за 2023 година Производството е образувано по искова молба, подадена от ***, ЕИК:

***, седалище и адрес на управление: ****, чрез адв. Д. К., срещу *** ЕИК:

***, седалище и адрес на управление: ****, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. чл.

318, ал. 1 ТЗ и чл. 294, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 19271,80 лв., представляваща неплатена продажна цена по неформален договор за търговска продажба на механизация съгласно фактура № ***/30.03.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.03.2023 г., до окончателното изплащане на вземането; сумата от 3680,00 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 13.04.2021 г. до 21.02.2023 г.

В исковата молба се твърди, че на 30.03.2021 г. между страните бил сключен неформален договор за продажба на техника и механизация съгласно опис от 29.03.2021 г., по силата на който ищецът се задължил да достави на ответника следните движими вещи: 1 брой диам. шлаф машина; 1 брой двоен роторен заглаждач CRT36; 1 брой генератор за ток 6.5 kw; 1 брой уред за диам. рязане; 1 брой водоструйка HD 6/15М Plus; 1 брой пердашка единична Хонда; 1 брой Фугорез FS 175 Kohler; 1 брой количка за посипка, двуколесна;

1 брой пердашка за бетон; 1 брой Леново Thinkpad; 1 брой Леново 2в1, за което ищцовото дружество издало фактура № ***/30.03.2021 г. на стойност 1

19271,80 лв. с ДДС, която заедно с описаните движими вещи била предадена на ответника в деня на сключване на договора. Излага доводи, че фактурата била доказателство за наличието на договорни отношения между страните, доколкото същата била осчетоводена от ответното дружество, фактурата била включена в дневника му за покупко-продажби по ДДС и за нея бил ползван данъчен кредит по смисъла на ЗДДС. Твърди, че ищцовото дружество като продавач бил изпълнил задълженията си по договора, но купувачът не бил заплатил стойността на фактурата и към настоящия момент, поради което дължал и мораторна лихва в размер на 3680,00 лв. за периода от 13.04.2021 г. до 21.02.2023 г. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира направените по делото разноски, включително за адвокатско възнаграждение в настоящото и в обезпечителното производство. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответното дружество адвокатско възнаграждение.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника *** за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. Е. ***. Процесуалният представител оспорва предвените искове като неоснователни. На първо място, оспорва наличието на валидно облигационно отношение между страните по договор за търговска продажба на механизация, като твърди, че такъв договор между страните не е сключван. Излага доводи, че фактурата служи като доказателство за сключването договора, само ако в него са посочени всички индивидуализиращи белези на съответния вид договор. В случая в процесната фактура липсвало описание на стоките, а същите били посочени общо без да бъдат индивидуализирани, а представената към нея таблица не представлявала опис на вещи, тъй като същата не съдържала индивидуализация на вещите, а отдено от това от нея не ставало ясно кога и от кого е съставен. Второ, оспорва твърденията, че процесната фактура е била осчетоводена от ответното дружество, че същата е била включена в дневника на покупко-продажбите, както и че ответникът е ползвал данъчен кредит. В тази връзка твърди, че процесната фактура не е осчетоводена от ответника, не е е включена в дневника на покупкопродажбите и за нея не е ползван данъчен кредит, което било допълнителна индиция за липсата на договорни отношения между страните, респ. липса на задължение за плащане на стойността на процесната фактура. На следващо място оспорва ответното дружество да е получило твърдените в исковата молба движими вещи. С оглед неоснователността на иска за главница, неоснователен се явявал и акцесорният иск за мораторна лихва. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира направените по делото разноски, в това число за адвокатско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от 2 фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 294, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. За основателността на предявения иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 318, ал. 1 ТЗ, в доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на валидно облигационно отношение между страните, възникнало по силата на неформален договор за търговска продажба на движими вещи, респ. постигането на съгласие относно съществените елементи на договора – предмет и цена; че е изправна страна по договора, а именно, че е изпълнил задължението си да предаде на ответника уговорените в договора стоки. За основателността на предявения иск с правно основание чл. 294, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг, настъпване на нейната изискуемост, както и размер на дължимата за исковия период мораторна лихва. При установяване на горепосочените обстоятелства, в доказателствена тежест на ответника е да установи, че е заплатил претендираните вземания, както и всички факти и обстоятелства, на които основава своите възражения.

Договорът за търговска продажба по смисъла на чл.318 ТЗ е консенсуален и неформален, поради което сключването му предполага постигане на съгласие между продавача и купувача относно съществените елементи на продажбата – стока и цена, без да е необходимо обективиране на съгласието в писмена форма. В случаите, когато страните са оформили продажбата чрез съставена за целта фактура, фактурата съставлява доказателство за сключването на договора и за породените от него права и задължения, но не е условие за действителността му. Отсъствието на изискуеми от ЗСч реквизити във фактурата само по себе си не е основание за отричане на продажбеното правоотношение, тъй като поради неформалния характер на продажбата преценката за сключване на договора не следва да бъде ограничавана само до съдържанието на фактурата, а следва да се прави с оглед на всички доказателства по делото, в т. ч. и на тези относно предприети от страните действия по изпълнение на договора (получаване на стоката или плащане на цената), които при определени предпоставки могат да се разглеждат като признания за съществуването на облигационната връзка. В посочения смисъл е трайната практика на ВКС (вж. решение № 211/30.01.2012 г. по т.д. № 1120/2010 г. на ВКС, ІІ т.о.; решение № 30/08.04.2011 г. по т.д. № 416/2010 г. на ВКС, І т.о.; решение № 96/26.11.2009г. по т.д.№ 380/2009г. на ВКС, І т.о.; решение № 42/19.04.2010г. по т.д.№ 593/2009г. на ВКС, ІІ т.о.; решение № 166/26.10.2010г. по т.д.№ 991/2009г. на ВКС, ІІ т.о.; решение № 23/07.02.2011г. по т.д.№ 588/2010г. на ВКС, ІІ т.о.; решение № 46/27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г. на ВКС и др.), в които е обосновано становище, че фактурата може да се приеме като доказателство за сключен договор за търговска продажба на движими вещи, ако отразява съществените елементи от съдържанието на сделката – вид на закупената стока, стойност, начин на плащане, имена на купувача и продавача, респ. на техните представители, 3 време и място на сключване на продажбата. Вписването на фактурата в дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача, отразяването на стойността й в справките-декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит във връзка с нея са обстоятелства, релевантни за възникване на продажбеното правоотношение, по повод на което тя е съставена.

В конкретния случай като писмено доказателство по делото е представена фактура № ***/30.03.2021 г. на стойнност 19271,80 лв. с ДДС, с доставчик ищцовото дружество **** и получател ответното дружество *** с посочено в нея основание „продажба на механизация съгласно опис от 29.03.2021 г.“. Представен е и неподписан опис на вещи в табличен вид без посочена дата и автор. Същевременно от заключенията двете съдебносчетоводни експертизи (основна и допълнителна), които съдът кредитира изцяло, се установява по безспорен начин, че посочената фактура не е осчетоводена от ответното дружество. Установява се, че процесната фактура не е включена в дневника за покупко-продажби на ответника и същият не е ползвал данъчен кредит за нея.

С оглед гореизложеното, съдът приема, че от съвкупната преценка на доказателствата по делото и приетите по делото заключения на ССчЕ не може да бъде направен еднозначен извод за съществуването на валидно облигационно отношение между страните, което да е възникнало по силата на сключен между тях неформален догговор за търговска продажба със соченото в исковата молба съдържание. Представената фактура не съдържа индивидуализация на стоките, а препращането към, „опис от 29.03.2021 г.“ не може да изпълни тази функция, тъй като представеният опис в таблична форма, на който се позовава ищецът, не съдържа необходимите реквизити, позволяващи да се установи авторството му; не е подписан и датиран, което води до невъзможност да се установи с категоричност връзката му с процесната фактура; не индивидуализира вещите по начин, позволяващ да се определи предметът на сделката. Липсата на индивидуализиращи белези на вещите изключва възможността да се приеме, че страните са постигнали съгласие относно предмета на продажбата – елемент, без който договорът не може да се счита за сключен. По делото не са ангажирани други доказателства, които самостоятелно или в съвкупна преценка със събраните по делото доказателства, да водят до катогоричен извод за възникнало между страните облигационно отношение по силата на неформален договор за търговска продажба, което да е съществувало през процесния период.

Липсата на първата кумулативно изискуема предпоставка от фактическия състав на предявения иск за главница, а именно същестуването на валидно договорно правоотношение между страните, възникнало по силата на неформален договор за търговска продажба, е достатъчно да се приеме, че предвеният иск не е доказан по основание и като такъв подлежи на отхвърляне. За пълнота следва да бъде отбелязано, че по делото не се установиха и останалите предпоставки за основателността на иска, а именно, че ищецът е изправна страна по договора, т.е. че е изпълнил задължението си 4 да предаде на ответника уговорените в договора стоки.

С оглед изложеното предявеният иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 318, ал. 1 ТЗ не е доказан по основание и размер, следователно неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.

С оглед неоснователнността на иска за главница с правно основание чл.

327, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 318, ал. 1 ТЗ, неоснователен се явява и акцесорният иск за мораторна лихва с правно основание чл. чл. 294, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има единствено ответникът, който своевременно е направил искане за присъждане на такива. Същият е ангажирал доказателства за платено адвокатско възнаграждение в размер на 4200 лв., като съдът намира релевираното от ищеца възражение по чл. 75, ал. 5 ГПК за основателно, предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, поради което същото следва да бъде редуцирано до 2500,00 лв. с ДДС, който размер съдът намира за справедлив с оглед извършената от процесуалния представител на ответника работа, изразяваща се в изготвяне на отговор на исковата молба и процесуално представителство с участие в четири открити съдебни заседания.