Решение № 189 от 24.04.2023, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 110/2022
- Вид
- Решение № 189
- Подписан
- 24.04.2023
- Състав
- Теодорина Димитрова, Йордан Воденичаров, Любка Милкова
Цитирани разпоредби
- чл.146, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.147 · Граждански процесуален кодекс
- чл.227 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 28, ал.1, ал.2 и ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 28, ал.1, ал.2 и ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 28, ал.1, ал.2 и ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 32, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.33 · Граждански процесуален кодекс
- чл.34, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.6, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 23 · Закон за задълженията и договорите
- чл.35 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 63 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.81, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87 ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.9 · Закон за задълженията и договорите
- чл.95 · Закон за задълженията и договорите
- чл.5, ал.1 · Закон за лицата и семейството
- чл.5, ал.2 · Закон за лицата и семейството
- чл.24, ал.1 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 189 гр. Велико Търново, 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Теодорина Димитрова
Членове:
Йордан Воденичаров
Любка Милкова при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20224100500110 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
Предмет на подадената от името на И. Р. Н. чрез пълномощника му – адвокат И. Д. от ВТАК, въззивна жалба е Решение № 22/10.01.2022 по гр.д. № 743/2021 г. на ВТРС, с което е постановено разваляне на договор за издръжка и гледане, оформен с нотариален акт № 52, том 3 , н.д. № 297/2019 г., по силата на който Б. В. С. е прехвърлила на първия правото на собственост върху ¾ идеални части от апартамент № 6 , с площ от 94,11 кв.м., на трети етаж в сграда на адрес: гр. Д. , ул.“Р. Д.“ № ..., заедно с прилежащите му мазе и таван, както и гараж № 3 на същия адрес, срещу задължението му да полага за нея необходимите грижи и да й осигурява издръжка, с молба да бъде обезсилено като недопустимо, а евентуално - отменено и постановено друго, с което предявения иск бъде отхвърлен като неоснователен, с присъждане на направените по производството разноски.
ГрадИ. на оплакванията в жалбата неправилност и необоснованост на решението. са доводи за недопустимост,
Ищцата е страдала от психично заболяване, именувано перистиращо налудно разстройство, вероятно отнемащо процесуалната й дееспособност към момента на завеждане на делото и след това, за чието установяване е следвало да се изслуша психиатрична експертиза, която съдът не е допуснал и не е спрял производството по делото, а последващото конституиране на наследника й в процеса не е факт, годен за заздрави 1 опорочаването му. Неточната преценка на доказателствата /включително и пренебрегване на някой от тях/ е довела до погрешни фактически и правни изводи в несъответствие с изискванията на процесуалния закон/ включително и поради непълнота и неточности на доклада по делото / и уредбата и разума на материалния закон относно правилата за изпълнението, неизпълнението и развалянето на договорите, приложими/ неприложими за конкретния случай.
В с.з. поддържа жалбата.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна М. И. С. чрез пълномощника си - адвокат М. Н. от ВТАК е подала писмен отговор, съдържащ изложение на доводи за пълно съответствие на решението с материалния закон в резултат на спазване на съдопроизводствените правила за събиране и преценка на доказателствата. Моли решението да бъде потвърдено и присъдени направените пред въззивната съдебна инстанция разноски.
Въззивният съд след като съобрази оплакванията в жалбата в изпълнение на задълженията си, вменени му с правилата, включени в разпоредбата на чл.269 от ГПК, обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.235 от ГПК събраните доказателства приема за установено и обосновава следните правни изводи:
Решението е валидно и допустимо.
По начало правилно е становището на жалбоподателя, че процесуалната дееспособност е абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск/ чл. 28, ал.1, ал.2 и ал.4 от ГПК/ и съдът е длъжен да спре производството, когато са налице убедителни данни да се направи преценката, че страната преди или по време на протичането му, се намира в състояние, което й пречи /отнема пригодността й/ разумно да упражнява своята правоспособност - да не може да се грижи самостоятелно и пълноценно за собствените си работи/ чл.5, ал.1 ЗЛС/, т.е. станала е фактически недееспособна и затова е необходимо да й се учреди настойничество или попечителство /разбира се след като бъде поставена под запрещение – чл.5, ал.2 от ЗЛС/ - чл.229, ал.1, т.3 от ГПК.
В случая въз основа на данните, съдържащи се в приложеното към настоящото дело ЧНД № 179/2020 г. на ВТРС, сочещи относимост към твърдяната недееспособност на ищцата, първоинстанционният съд е допуснал изготвянето на съдебно-психиатрична експертиза с цел да бъде даден отговор на въпроса дали към момента на изготвяне на заключението страда от душевна болест, която й пречи да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, т.е. експертизата е допусната именно с оглед установяване наличието, съответно - липсата на предпоставки за спиране на производството.
Смъртта на ищцата е осуетила практическата полза от изготвянето й, тъй-като без непосредствени наблюдения и събиране на впечатления от поведението и словоупотребата на лицето, вещото лице /само по писмени данни/ не би могло да даде категорично заключение за състоянието й. Дори и да е било такова, отнело пригодността й разумно да 2 упражнява своята правоспособност, т.е. да не може да се грижи самостоятелно и пълноценно за собствените си работи, смъртта е прекратила правоспособността й, довела е до отпадане на евентуално съществуващото основание за спиране на производството и автоматично е породила правото на дъщеря й като неин правоприемник по реда на наследяването по закон да я замести в процеса – чл.227 от ГПК. В резултат на заместването /конституирането/ тя е изявила воля, че поддържа предявения иск. Понеже първоначалната ищца не е била поставена под запрещение към момента на упълномощаването на адвоката, подал исковата молба, същият е притежавал надлежно учредена му представителна власт да извърши това действие, както и всички процесуални действия свързани с предмета на поетата защита на страната по заведеното дело, тъй-като тя се е считала за дееспособно лице по формален критерий на закона – чл.2, вр. с чл.5, ал.1 от ЗЛС, чл. 32, т.1 , чл.33, чл.34, ал.1 от ГПК и по аргумент от чл.31, ал.1, вр. с чл.35 от ЗЗД.
Проверката за наличието и обема на процесуалната представителна власт на пълномощника е ограничена само до онова, което се установява от съдържанието на пълномощното като писмен документ, но не и дали извлечената от/ удостоверената с него упълномощителна сделка е действително волеизявление. При това положение на нещата, за страната – жалбоподател не съществува никакъв интерес да оспорва с въззивната жалба представителната власт на пълномощника на първоначалната ищца, още повече, че тя е прекратена със смъртта й.
Предвид очертания с наведените оплаквания предмет на жалбата, материалноправния спор подлежи на цялостно /повторно/ разглеждане от въззивния съд- чл.
269 изр. 3 от ГПК.
Предявен е иск в приложното поле на чл. 87 ал. 3 от ЗЗД.
Б. В. С. /починала на .......... г. и заместена в хода на процеса по реда на чл. 227 ГПК от дъщеря си М. И. С./ чрез пълномощника си адвокат М. Н. от ВТАК твърди в исковата молба , че по силата на договор , оформен с нотариален акт № 52, том III, рег. № 3623, н.дело № 297/2019 г. на нотариус , вписан в регистъра на НК под № 430, с район на действие ВТРС е прехвърлила на ответника И. Р. И. 3/4 идеални части от обема на правото на собственост върху апартамент № 6 , с площ от 94,11 кв.м. , на трети етаж в сграда на адрес: гр.Д., ул.“Р. Д.“ № ...., заедно с прилежащите му мазе и таван , както и гараж № 3 на същия адрес , срещу задължението му лично и чрез поименно посочени трети лица да полага за нея необходимите грижи, да й осигурява издръжка и лечение до края на ж. й.
След сключването на договора, нито приобретателят, нито лицата, за които той е обещал съдействие за изпълнението му, са полагали грижи за нея, осигурявали парична и натурална издръжка, при все че страда от редица заболявания, трудно подвижна е и не може да се обслужва сама. Предвид горетвърдяното, моли съда да постанови решение, с което да развали договора и присъдени направените по производството разноски .
Ответникът, освен възраженията за липса на процесуална дееспособност на 3 прехвърлителката и надлежно учредена представителна власт на адвоката, подал от нейно име исковата молба, е оспорил по същество иска с възражения , основани на обстоятелствата, че поетите по договора задължения са изпълнявани лично и чрез неговия баща Р. Н. и другите две лица, като й е осигурявана финансова помощ предвид крайно недостатъчната й пенсия и е получавала необходимото обслужване : погасявани са нейни кредитни задължения, откупени са заложени златни вещи, закупен й е климатик за жилището, предоставяни са й средства за издръжка, поети са й разходи за екскурзия в Гърция през 2014 г., заплащани са разходите й за комунално-битовите блага, заплащани са таксите за получаваните услуги от социалния патронаж, купувани са й хранителни продукти, осигурявано й е медикаментозно лечение /закупуване на лекарства/ и т.н.; докато е била на легло, възстановявайки се от получена фрактура на долния край на лъчевата кост през лятото на 2020 г. и е имала силни болки в левия крак и охлузни рани на лицето вследствие на падане през декември 2020 г. , всекидневни грижи за нея са полагани от другите три лица. След образуване на настоящото производство, дъщерята и внучката на прехвърлителката/ страдаща от съдова деменция, некритична към състоянието си и неспособна сама да изяви адекватна воля/ обективно го възпрепятстват да изпълнява договора в частта му за гледането, като не го допускат в жилището й, въпреки че е продължил да заплаща консумативните разноски и е превел по Б. й сметка сумата 100 лева за издръжката й.
Фактите – предмет на констатациите в мотивната част на обжалваното решение са точно установени, тъй-като съответстват на събраните доказателства , поради което въззивният съд ги споделя и препраща към тях, упражнявайки правомощието си по чл. 272 ГПК.
Искът подлежи на положителна санкция.
Сделката – предмет на посочения нотариален акт, макар и наречена „покупкопродажба“ е по същността си /правна природа/ ненаименуван в закона/ но напълно допустим и често практикуван – чл.9 от ЗЗД/, алеаторен/ неизвестност относно това дали насрещните престации ще се окажат икономически равноценни/ , двустранен и възмезден договор за гледане и издръжка срещу прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот.
Дължимата от ответника- приобретател за придобитото/ чл.77, пр.1-во ЗС, чл.24, ал.1, чл.9 ЗЗД/ пълно вещно право, престация/ в чието изпълнение е договорено да участват и трети лица – чл. 23 от ЗЗД/ представлявява две неделимо свързани части от едно цяло/ за постигане на една обща цел – лично благосъстояние/: грижи и средства за препитание и здраве, обуславящи смислената причина за сключването и запазване на действието на договора , полагани и давани непрекъснато до края на живота на кредитора .
Поради липса на някаква договорна конкретизация на съдържанието на двете части на дължимата престация , то ще е житейски обичайното, като алиментната й част по начало е трябвало да включва най- малко елементите: храна, облекло/ при нужда/, осигуряване на парични средства за лечение , поемане на разходи за отопление, осветление, телефон, 4 телевизия, вода и т.н., а частта” гледане”: непрекъснато полагане на грижи за здравето и физическото удобство, психическо благосъстояние , хигиената и домакинството на прехвърлителката според възникналите в даден момент нужди и съответните й нормални желания по нейна преценка и без оглед на възможностите й /дали разполага със средства и сам може да се обслужва/ в тази предметна връзка.
За да се породи правото на разваляне на договора трябва да е настъпил факт на пълно или частично /но значително с оглед интереса на кредитора – чл.87, ал.4 от ЗЗД/ неизпълнение на дължимата двояка престация, независимо дали само в едната или в двете й части, по причина, за която длъжникът- приобретател следва да бъде държан отговоренчл.87, ал.1, вр. с аргумент от противното, изведен от нормата на чл.81, ал.1 от ЗЗД.
Установените по делото обстоятелства чрез събраните писмени и гласни доказателства, не само не убеждават, че ответникът лично и чрез посочените трети лица е изпълнявал точно по смисъла на чл. 63 ал. 1 от ЗЗД / т.е. пълно и в режим на системност и непрекъснатост / задълженията си по договора, но и напротив: опровергават един такъв желан от него извод за времето след началото на януари 2021 г.
Дотогава / според показанията на свидетелите Н. Р. и П. К., извънсъдебни признания на
Разпечатката съдържа 34 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7e782161-9e78-4e0e-8b97-239a1026db57