Решение № 226 от 28.04.2022, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. Благоевград, 28.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Гергана М. Симеонова при участието на секретаря Димитрина В. Павлова като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно наказателно дело № 20221210200271 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена Б. Д. П., с ЕГН ********** с адрес гр. **** против електронен фиш серия К №4598423, издаден от ОДМВР – Благоевград, с който за извършено нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 ЗДвП, му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1200 лева.

В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакувания електронен фиш, както и че същият е издаден при съществени нарушения на процесуалните правила.

Навежда се, че в словесното описание на нарушението отсъствали фактически твърдения санкционираното нарушение да е извършено повторно, както и без да е посочен актът, обусловил наличието на повторност, поради което било налице несъответствие между словесното описание на нарушението и неговата правна квалификация. Сочи се, че при посочване на санкционната разпоредба липсвало отразяване при коя от хипотезите на чл.182, ал.1, т.1-6, ал.2, т.1-6 или ал.3 ЗДвП е извършено повторното нарушението. Поддържа се неяснота на правната квалификация на санкционираното нарушение. Претендира се присъждане на направените по делото разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за изготвяне на въззивната жалба.

По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалвания електронен фиш.

В проведеното пред настоящата съдебна инстанция заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се представлява от процесуален представител.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Депозира становище, с което прави искане за потвърждаване на издадения електронен фиш и релевира възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение.

1

Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

На 03.03.2021т. в 11.58ч. в област Благоевград, ПП1- Е-79 на км.376+800, в гр.

Симитли с посока от гр. Благоевград към гр. Кресна, при ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място, при наличието на пътен знак Д11, с мобилна радарна установка TFR -1M №561 била засечена скорост на движение на МПС „***” с рег. № ********* от 97км/ч (след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 км) при разрешена такава - 50 км – т.е превишение от 47 км/ч.

Автомобилът бил регистриран като собственост на Б. Д. П., с ЕГН **********.

Въз основа на тези данни от ОДМВР- Благоевград е издаден електронен фиш серия К № 4598423 срещу Б. Д. П., с ЕГН ********** за налагане на глоба в размер на 1200 лева за нарушение на чл.21, ал. 2 вр. ал.1 ЗДвП.

От приложения към делото снимков материал -клип № 25295 /л.6/, заснет с мобилната система за видеоконтрол радар № 561 се установява, че на процесната дата – 03.03.2021г., в 11:58:11ч при географски координати EL 23.11680° и NL41.88565 е измерена скорост на движение от 100км/ч, като са записани датата, часа, посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман регистрационния номер на автомобила.

По делото е приложен и протокол рег.№1116р-1295/05.03.2021г. за използване на АТСС по реда на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

Използваната за установяване на процесното нарушение мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип - TFR1-М с идентификационен № 561 е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване на 24.02.2010г., със срок на валидност на одобряването - 24.02.2020 г.

Съгласно чл. 43, ал. 4 Закона за измерванията периодичността на проверките по ал. 2 се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в "Държавен вестник" и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. Съгласно Заповед № 616/11.09.2018г. на председателя на ДАМТН, обнародвана в ДВ бр.82/05.10.2018г., периодичността на проверка на скоростомери, съгласно т. 31 от Заповедта е една година.

На основание чл.30, ал.5 от Закона за измерванията, когато срокът за валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговорят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.

От протокол № 2-2-20/09.10.2020г. и протокол № 2-2-19/11.10.2019г. се установява, че мобилната система с № 561 е преминала проверка съответно на 09.10.2020г. и на 11.10.2019г. и отговаря на изискванията, като допустимата грешка при измерване на скоростта е 3 км/ч. до 100 км/ч. и от 3 % при движение със скорост над 100 км/ч.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитания по делото свидетел Б. и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: Писмо от АПИ с изх. №11-0057/11.03.2022 г. с приложение Протокол за местонахождението на пътни знаци Д11 и Д12 от 08.05.2019 г.; Писмо от сектор "Пътна полиция" с рег. №111600-4104/14.03.2022 г. с приложение Протокол №2-3-21 от 09.11.21 г.; Писмо от сектор "Пътна полиция" с рег. №111600/4787/21.03.2022 г. с приложение Протокол №2-2-19 от 11.10.19г.

2

Справка от АИС АНД; Справка за собственици на превозно средство; Справка за нарушител/водач; Писмо от ГД „Национална полиция“ с рег. №3286р-12416/12.03.2020 г.; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835; Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система с рег.

№111р[1]1295/05.03.2021 г.; Протокол №2-2-20 от 09.10.20 г.; Заповед №8121з[1]515/14.05.2018 г.

Предвид непротиворечивостта на събрания по делото доказателствен материал, същият се кредитира изцяло от настоящия съдебен състав, като в своята съвкупност напълно изяснява възприетата фактическа обстановка.

Като достоверни съдът приема показанията на св. Б., доколкото същите са последователни и съдържат информация за процедурата по установяване на нарушение с мобилна система за видеоконтрол. От показанията на този свидетел се установява, че санкционираното нарушение е установено на територията на населено място, където разрешената максимална скорост за движение на МПС е 50 км/ч. Съгласно показанията на Б. използваното АТСС е монтирано на полицейския автомобил, позициониран на съответния пътен участък, като след въвеждане от страна на полицейския служител на максимално допустима скорост на движение, техническото средство автоматично заснема автомобилите със скорост на движение на допустимата такава, като генерираните снимки се прехвърлят на USB-flash устройство.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:

Предвид това, че наказващият орган не е представил доказателства, удостоверяващи датата на връчване на атакувания електронен фиш, жалбата следва да се счита за подадена в установения за това срок. Жалбата е подадена от легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, по следните съображенията:

При разглеждане на дела по оспорени електронни фишове, районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че атакуваният електронният фиш е издаден от компетентна ОД на МВР, в рамките на предоставени със ЗАНН и ЗДвП правомощия.

С Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013г.,е разяснено, че електронният фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Процесуалната законосъобразност на издадения електронен фиш е обусловена от съответствието му на предвидените със специалната разпоредбата на чл.189, ал. 4 ЗДвП изисквания.

Съобразно цитираната разпоредба, електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените 3 разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното заплащане.

Описанието на нарушението е направено достатъчно ясно и с необходимата конкретика, като са посочени мястото, където е извършено нарушението, разрешената, установената скорост на движението и констатираното превишение, така че да се гарантира упражняване правото на защита на санкционираното лице.

В Протокол от използване на АТСС, от рег.№1116р-1295/05.03.2021г. /л.14/ е отбелязано, че описаното нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-М с радар № 561, като същото кореспондира на отразеното в приложеното по делото копие от разпечатка от видеоклип. От приетите по делото Удостоверение № 10.02.4835 от 24.02.2010 г. и протоколи № № 2-2-20/09.10.2020г. и № 2-2-19/11.10.2019 /л.79-80/за последваща проверка, съдът установи вида, типа, регистрацията, периодичните технически прегледи, техническата годност и изправност на това техническо средство. Въз основа на посочените писмени доказателства и на основание чл.30, ал.5 от Закона за измерванията, съдът приема за безспорно доказано, че техническо средство - TFR1-М с № 561 представлява мобилна система за видеоконтрол, която е одобрена и преминала необходимия периодичен преглед.

Съгласно чл.189, ал.4 ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т.е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор.

С публикуваните в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г. изменения на ЗДвП, законът е съобразен с цитираното от жалбоподателя Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта, като в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП е добавен терминът "автоматизирано" техническо средство. А съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП - "Автоматизирани технически средства и системи" са както стационарните системи (прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган), така и мобилните технически средства, които могат да са прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Следователно, при мобилните системи за видеоконтрол същественото обстоятелство след законодателните промени е независимо от присъствието му при установяване на нарушението, контролният орган да не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само да го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола да го изключва и демонтира / спазването на този ред се установи от показанията на св. Б./. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.