Решение № 266 от 27.05.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 971/2025
- Вид
- Решение № 266
- Подписан
- 27.05.2026
- Състав
- Иван Иванов , Николай Метанов, Васил Василев
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271, ал.1, предл.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.62, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.11, ал.2 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 266 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.116 · Закон за обществените поръчки
- чл. 116, ал. 1, т. 3 · Закон за обществените поръчки
- чл. 117а · Закон за обществените поръчки
- чл. 117а, ал. 1 · Закон за обществените поръчки
- чл. 120 · Закон за обществените поръчки
- § 3 · Закон за обществените поръчки
- чл. 176, ал. 1 · Закон за устройство на територията
РЕШЕНИЕ
№ 266 гр. София, 27.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Иван Иванов
Членове:
Николай Метанов
Васил Василев при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Николай Метанов Въззивно търговско дело № 20251001000971 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 112047 от 30.09.2025г. по описа на Софийски градски съд, подадена от Агенция „Пътна инфраструктура, против Решение № 1260 от 05.09.2025 г., постановено по т. д. № 2158/2024 г., с което СГС, ТО, VI – 12 –ти състав, с което Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ 000695089, е осъдена да заплати на „АВТОМАГИСТРАЛИ-ЧЕРНО
МОРЕ“
АД,
ЕИК
127001597, гр.
Шумен, ул.“А.Константинов“, №8, чрез адв. Н. Д., гр. ***, ул.“***“, №*, вх.*, ет.*, ап.*, сумата 2 211 046,71 лв. (с ДДС) на осн. чл. 117а от Закона за обществените поръчки, представляващи индексацията на изпълнени и приети СМР за обособен Етап I от Допълнително споразумение № 53-00-16145 от 18.12.2023 г., представляващ Етап 2 от Заповед № РС-65 от 10.09.2021 г. към Разрешение за строеж № РС-72/09.09.2020 г.: „Основен ремонт (рехабилитация) в участъците от км 21+550 до км 31+390 и от км 33+350 (км 33+350 = км 34+050 по километража на съществуващия път) до км 43+920 и доизграждане на участъка от км 31+390 до км 33+350 (км 33+350 = км 34+050 по километража на съществуващия път)“ / Етап I от ДС/ по Договор № РД-33-7 с предмет: „Определяне на изпълнител за строителството на 6 /шест/ обекта - Лот 31, Лот 32, Лот 33, Лот 34, Лот 35 и Лот 36 на ОП „Региони в растеж“ 2014-2020 г. по обособени позиции“ за Обособена позиция №3 „Лот 33 Път II-23 Русе - Кубрат от км 21+550 до км 46+771, с обща дължина 25,221 км, области Русе и Разград“, ведно със законна лихва от 30.10.2024 г. до изплащане на сумата, както и разноски в размер на 9 3252,47 лв. на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Сторени са оплаквания за неправилност на обжалваното Решение като постановено в нарушение на материалния закон, както и поради необоснованост.
Страната твърди, че решаващият състав на СГС неправилно бил приложил Методиката за индексация в редакцията й към 28.02.2023 г., приемайки за релевантен момента на подаване на искането за индексация на възнаграждението по договора, без да вземе предвид изискването на Допълнителното споразумение от 23.02.2023 г. за наличие на кумулативното наличие на три предпоставки: писмено искане, одобрение от възложителя и осигурен финансов ресурс, последните две от 1 които не били налице към 19.12.2023 г. Излага се, на следващо място, че разпоредбата на чл.
117а от ЗОП не създавала автоматично право на индексация, а приложение следвало да намерят и уговорките между страните. На последно място, твърди се, че редакцията на Методиката за индексация от 28.02.2023 г. създавала несправедлив и нелогичен резултат, предвиждайки индексацията да се изчислява въз основа на инфлационния индекс за тримесечието, в което СМР са приети, а не реални изпълнени, което е отправния момент на Методиката след изменението й от 13.12.2023 г., влязло в сила на 01.01.2024г.
Иска от съда да постанови решение, с което обжалваното такова да бъде отменено, а предявените искове – отхвърлени, както и за присъждане на разноски за производството пред двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна - „АВТОМАГИСТРАЛИ-ЧЕРНО МОРЕ“ АД, ЕИК 127001597, е депозирала в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор на така подадената въззивна жалба, с който оспорва същата като процесуално недопустима като подадена след изтичане срока за обжалване, респ. неоснователна и моли за оставянето й без разглеждане, съответно без уважение. За правилни страната намира изводите на решаващия състав на СГС, че правото на индексация възниква само по силата на чл. 117а от ЗОП, както и че съдът правилно е приел, че приложение следва да намери Методиката за индексация, действала към момента на подаване на заявлението до Възложителя. Твърди се, на следващо място, че въззивникът е разполагал с нужните за индексацията средства, а депозираното заключение на изслушаната по делото пред СГС съдебна експертиза било неоспорено от страните, както и обективно и компетентно. На последно място, излага се в отговора на въззивната жалба, че извършените СМР са предадени на Възложителя на 21.03.2023 г., на която дата е съставен Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа (Образец 15), поради което приложение следвало да намери редакция за Методиката за индексация, действала именно към този момент. Иска от съда, да постанови решение, с което обжалваното такова да бъде потвърдено, а така депозираната въззивна жалба – оставена без уважение като неоснователна, както и за заплащане на разноски за въззивното производство.
Съдът, като съобрази данните по делото, както и доводите на страните във връзка с обжалвания съдебен акт, намери следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, същата изхожда от надлежна страна – ответник, имаща право и интерес да обжалва, както и е насочена срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.
За неоснователни съдът намира доводите на въззиваемото дружество, че жалбата е процесуално недопустима като подадена след изтичане срока за обжалване на първоинстанционното решение. Видно от приложения по делото пред СГС отрязък от съобщението, ответникът е уведомен за постановяване на обжалваното в настоящото производство решение по седалището си и адреса на управление на 15.09.2025 г., от която дата е започнало течението на двуседмичния срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК. Доколкото жалбата е депозирана по електронна поща на 29.09.2025 г., приложение следва да намери разпоредбата на чл.62, ал.2 ГПК, съгласно която срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало в електронна форма. От изложеното се налага обоснованият извод, че разгледаната въззивна жалба се явява процесуално допустима като подадена в последния ден от срока за обжалване на постановеното от
СГС решение.
Настоящият състав намира за правилна установената от СГС фактическа обстановка, а именно че:
По делото няма спор, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по силата на сключения между тях и по реда на специалния ЗОП Договор за възлагане на обществена поръчка за строителство на обект с № РД – 33-7 от 15.09.2020г./л.18/, по силата на който Агенция „Пътна инфраструктура“ (наричана за краткост по долу Агенцията), в качеството си на Възложител, е възложила на Изпълнителя ДЗЗД „Кубрат“, в който участват „Автомагистрали – Черно море“ АД и „Автомагистрали Хемус“ АД, да изпълни предмета на 2 обществената поръчка на обект „Обособена позиция 3 – „Лот 33 Път II – 23 Русе – Кубрат от км 21+550 до км 46+771, с обща дължина 25,221 км, области Русе и Разград“. В чл.7 от Договора е посочено дължимото се на Изпълнителя възнаграждение в размер на 18 589 353, 45 лв. без ДДС или 22 307 224, 14 лв. с ДДС, формирано от цената за изпълните на СМР, стойността на непредвидените разходи, както и цената за изпълнение на мерките по информация и комуникация. В чл. 54, ал. 3 страните са предвидили, след завършване на строителните работи и провеждане на успешни изпитвания, строежът да бъде предадена на Възложителя със съставянето на акт. обр. 15 от Наредба № 3 от 31.07.2003 г., съгласно изискванията на чл. 176, ал. 1 от ЗУТ.
На
23.02.2023 г. между страните е сключено Допълнително споразумение № 53-00-2345 от същата дата/л.33/. Същото е подписано въз основа решения на УС на Агенцията и на основание чл. 116, ал. 1, т. 3 вр. чл. 117а от ЗОП, като в чл. 2 от същото е предвидено, че изменението на договорената цена по Договора може да бъде извършено след изпълнение на условия в кумулация: направено писмено искане от Изпълнителя до Възложителя по образец; при одобрено искане; при осигурен финансов ресурс, необходим за изменението.
На 18.12.2023 г. страните са подписали Допълнително споразумение № 2 към Договора с № 53-00-16145 от 18.12.2023 г./л.34/. Същото е сключено поради появили се слягания в асфалтобетонова настилка в участъка от км 43+920 до км 46+771, попадащ в регулацията на гр. Кубрат и налагащ се ремонт на същите. С посоченото Допълнително споразумение , считано от 14.07.2021 г. работите по обекта са спрени, а впоследствие се е стигнало до изменение в одобрения инвестиционен проект, довело до въвеждане на етапно изграждане както следва: 1) основен ремонт (рехабилитация) в участъка от км 0+030 до км 21+550; 2) основен ремонт (рехабилитация) в участъците от км 21+ 550 до км 31+390 и от км 33+350 до км 43+920 и доизграждане на участъка от км 31+390 до км 33+350; 3) основен ремонт (рехабилитация) в участъка от км 43+920 до км 46+771. Уговорено е заплащане на работите по всеки от етапите, а окончателното плащане е предвидено да стане след представяне на съставен от Изпълнителя и одобрен от
Възложителя и
Консултанта по
Договора сертификат.
С Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от 21.03.2023г. Изпълнителят е предал на Възложителя обекта, като представители на страните са приели, че работите са извършени съгласно одобрените инвестиционни проекти, условията на Договора между страните и ЗУТ, както и че наличната строителна документация в достатъчна степен характеризира изпълненото строителство. Отбелязано е, че няма неизпълнени и недовършение СМР.
За участъка е издадено от министъра на регионалното развитие и благоустройството Разрешение за ползване № СТ – 05 – 345 от 18.07.2023 г.
На 20.12.2023г. представители на Възложителя и Изпълнителя са подписали Протокол за приемане на извършени СМР – окончателен платежен сертификат № 8.1.
С писмо с вх. № 53-0016248 от 19.12.2023 г./л.116/ в Агенцията, поради високия ръст на инфлацията, представляващият ДЗЗД е отправил искане за потвърждаване стойността на изменената цена на Договора между страните по утвърден от въззивника образец.
В отговор на горното и с писмо с изх.
№ 53-00-16583 от 29.12.2023 г. на Агенцията/ л.131/, председателят на последната е уведомил насрещната страна, че е необходимо коригиране на искането, тъй като в представения с горното заявление за индексация Сертификат 8.1 няма единични цени в КСС за непредвидените разходи.
С изпълнение на горните указания, представляващият
ДЗЗД е отправил повторно и коригирано искане за потвърждаване на стойността на изменение на цената на Договора. Същото е обективирано в писмо с вх. № 53-00-173 от 05.01.2024 г. на Агенциата/л.132/.
С писмо с изх. № 53-005700 от 12.04.2024 г. на Агенцията/л.148/ въззиваемото дружество е уведомено, че Методиката е изменена с Постановление на Министерски съвет № 275 от 13.12.2023 г., като се въвежда ново правило при прилагането й – прилага се инфлационен индекс, валиден за тримесечието, е което СМР са изпълнени, и се приспада съответната част от представените авансови плащания. Със същото на Изпълнителя са 3 дадени указания да представи коригирано заявление съгласно посочените изменения.
С писмо с вх.
№ 53-00-6808 от 24.04.2024 г. в Агенцията /л.149/, Изпълнителят е информирал последната, че поддържа посоченото по –горе искане, като е посочил, че приложение следва да намери Методиката в предишната й редакция.
По делото са приети като писмено доказателство утвърдените от Председателя на УС на АПИ Вътрешни правил за прилагане на Методиката.
В развилото се пред СГС производство е прието от съда като неоспорено от страните заключението на изслушаната комплексна съдебносчетоводна и техническа експертиза, изготвено от вещите лица Д. Р.. След запознаване с материалите по делото, както и с предоставените от страните извлечения от аналитичните партиди относно счетоводните отразявания на издадената от ДЗЗД за предявеното вземане, вещото лице констатира, че ДЗЗД е издало фактура № ********** от 21.12.2023 г. на стойност 3 283 736, 02 лв., от които СМР по двустранна сметка 8.1 в размер на 1 846 738, 64 лв., непредвидени разходи по същата в размер на 889 708, 04 лв. и ДДС в размер на 20% върху сбора на двете суми. Сумата по фактурата е заплатена на Изпълнителя изцяло.