Решение № 53 от 22.06.2023, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. ЛЕВСКИ, 22.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стойка Г. Манолова Стойкова при участието на секретаря Ваня Н. Димитрова като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Административно наказателно дело № 20234410200064 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „***“ ООД, с.Х. срещу Наказателно постановление №15-2200168/18.08.2022г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Плевен, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. на основание чл.416, ал.5 от КТ, вр. с чл.414, ал.3 от КТ за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ.

В жалбата са наведени доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърди се, че в нарушение на чл.34 от ЗАНН актът за установяване на административно нарушение е издаден след изтичане на предвидения в закона тримесечен срок.

Жалбоподателят счита, че е изтекла давността за образуване на административно-наказателно производство.

Твърди се, че в нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН актът не е подписан от свидетеля, присъствал при установяване на нарушението. Изложени са съображения, че дружеството жалбоподател не е извършило нарушението по чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ, за което е санкционирано. Твърди се, че лицeто, посочено в АУАН и НП, се е намирало на процесния обект за запознаване с него и естеството на работа, без към този момент да e извършвалo трудова дейност, тъй като не е било все още в трудово правоотношение със „***“ ООД, а е било наето по-късно. Изложени са съображения, че процесният случай представлява маловажен такъв, по смисъла на параграф 1, т.4 от ДР на ЗАНН. Моли наказателното 1 постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Ж. Г. – АК - Пловдив, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи за допуснати процесуални нарушения и противоречие с материалния закон. Излага съображения, че от събраните пред съда доказателства се изяснява, че установените на обекта лица не са извършвали трудова дейност, както и че подписаните от тях декларации са били съставени от трето лице без да имат възможност да разберат съдържанието им, част от лицата били неграмотни, не била установена самоличността им от проверяващите органи.

Моли наказателното постановление да бъде отменено.

Ответната страна по жалбата – Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен, се представлява от ст.юрисконсулт П. Ч.. Оспорва жалбата като неоснователна, недоказана и необоснована. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Представя писмени бележки, с които излага подробни съображения за законосъобразност на наказателното постановление. Оспорва възраженията на жалбоподателя. Твърди, че са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН от датата на извършване на проверката, провеждана на два етапа - на място и документална, когато било установено кой е нарушителят. Твърди се, че свидетелите, присъствали на проверката, са подписали съставения АУАН.

Счита, че от показанията на свидетеля Р. се установява извършването на трудова дейност от лицата, установени на обекта, както и че на същите е било разяснено съдържанието на декларациите, които били попълнени собственоръчно от тях. Сочи като недоказано по делото, че декларацията на А.И.Н. била попълнена от друго лице, документът не бил оспорен по реда на чл.193 от ГПК във вр. чл.144 от АПК и по делото не било установено, че материализираното в него волеизявление не отразява волята на лицето, което го е подписало. Счита, че не следва да бъдат кредитирани показанията на свидетеля В.З., като противоречиви.

Излага съображения, че установеното по делото от събраните по делото доказателства законосъобразно е било квалифицирано от административно наказващият орган като нарушение на чл.62, ал.1 от КТ.

Оспорва квалифицирането на деянието като маловажен случай. Моли жалбата да бъде оставена без уважение и НП да бъде потвърдено.

Съдът, като взе предвид събраните по делото гласни и писмени доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:

На 25.11.2021г., в 12,20ч. от инспектор при Дирекция Инспекция по труда – гр.Плевен - свидетеля Х. В. Р., била извършена проверка за спазване на трудовото законодателство на строителен обект, намиращ се на републикански път I-3 “Бяла-Ботевград“ при 41 394 км., до с.Козар Белене, общ.Левски, обл.Плевен, стопанисван от „***“ ООД, с.Х., общ.Пазарджик. На обекта били установени лица, които извършвали строително-монтажна дейност.

Свидетелят Р. предоставил на установените на обекта работници да 2 попълнят и подпишат декларации по чл.402, ал.1, т.3 от КТ.

Подписана била декларация от А.И.Н., съгласно която същият работи при „***“ ООД, в с.Козар Белене, като общ работник на обект автомагистрала с.Козар Белене.

На 29.11.2021г. бил сключен трудов договор между дружеството жалбоподател „***“ ООД и А.И.Н., за длъжността общ работник.

На 06.06.2022г. при извършена документална проверка на лицата, попълнили съответните декларации, било установено, че А.И.Н. не е имал сключен трудов договор със „***“ ООД към 25.11.2021г.

Съставен бил Протокол за извършена проверка №ПР2218105 от 25.11.2021г., в който били констатирани нарушения на трудовото законодателство и дадени предписания.

Съставен бил АУАН №15-2200168/06.06.2022г. за това, че при извършена проверка на място на 25.11.2021г. в 12,20 часа в строителен обект, намиращ се на републикански път I-3 “Бяла-Ботевград“ при 41 394 км., до с.Козар Белене, общ.Левски, обл.Плевен, стопанисван от „***“ ООД, с.Х., общ.Пазарджик и по документи в Дирекция Инспекция по труда, гр.Плевен на 06.06.2022г., е установено, че работодателят „***“ ООД, с.Х., е нарушил разпоредбите на трудовото законодателство, а именно на 25.11.2021г. е допуснал до работа като общ работник лицето А.И.Н., без отношенията между тях да са уредени като трудови, а имено няма сключен трудов договор в писмена форма – нарушение на чл.62, ал.1 от КТ, вр. чл.1, ал.2 от КТ. Актът бил връчен на пълномощник на дружеството на 06.06.2022г.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Плевен, издал Наказателно постановление №15-2200168/18.08.2022г., с което на „***“ ООД била наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. на основание чл.416, ал.5 от КТ, вр. с чл.414, ал.3 от КТ за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ.

С оглед на установеното по делото от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в срок и от процесуално-легитимирано лице, предвид на което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Споделя се възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че не е спазен тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН, съгласно който образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е съставен АУАН в тримесечен срок от открИ.е на нарушителя. Срокът започва да тече от деня, в който органът, който е овластен да състави акта, е узнал кой е нарушителят.Нарушителят се счита открит, когато на административнонаказващият орган са станали известни всички факти, свързани с реализирането на административнонаказателната отговорност. Представени са достатъчно доказателства, сочещи че проверяващите служители са имали обективна възможност да установят нарушението и неговия извършител още на 25.11.2021 г. Актосъставителят Х.

3

Р. е открил нарушителя на твърдяното в АУАН нарушение на 25.11.2021г., когато при проверка на място е установил, че „София – Асфалт” ООД е допуснал на работа лице без сключен трудов договор в писмена форма.

На 25.11.2021г. в хода на извършената проверка на място в обекта на контрол е установено лицето, което е полагало труд без да е страна по трудов договор. Този извод се подкрепя от показанията на актосъставителя, изслушан от съда, който сочи, че в хода на извършената проверка са установени лица, които работят на обекта, които са декларирали, че работят без сключени трудови договори.

От изложеното следва, че на тази дата служителите на ДИТ, сред които и актосъставителят, са установили както осъщественото нарушение, така и нарушителя. Съответно срокът по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е започнал да тече от 25.11.2021 г. и е изтекъл на 25.02.2022 г.

Следователно, АУАН от 06.06.2022 г. е съставен извън 3-месечния давностен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, което обуславя незаконосъобразност на наказателното постановление. В т. 2 Тълкувателно решение № 48 от 28.X..1981 г. по н. д. № 48/81 г. на Общото събрание на Наказателна колегия е разяснено, че: „Съобразно изискването на чл. 34, ал. 1, пр. 2 ЗАНН административнонаказателно производство не може да се образува, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от открИ.е на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на престъплението. Тази разпоредба предвижда два давностни срока за административнонаказателно преследване - тримесечен и едногодишен.

Първият срок започва от деня, в който органът, който е овластен да състави акта, е узнал кой е нарушителят. Бездействието на този орган повече от три месеца от открИ.е на нарушението е пречка за съставяне на акта - изключва отговорността на нарушителя.“ Този срок не може да бъде продължен чрез действия на същия контролен орган, в т. ч. съставяне на документ с последваща дата. Процесуалният закон предоставя този тримесечен срок за изясняване на релевантните за отговорността обстоятелства и след изтичането му възможността тя да бъде реализирана се преклудира. Ето защо и особено предвид високорисковия характер на строителните дейности, бездействието на контролния орган е недопустимо. В случая АУАН е могъл да бъде валидно съставен най-късно на 25.02.2022г. След като това не е било сторено, е била преклудирана възможността за образуване на административнонаказателно производство.

Както бе посочено всички доказателства, събрани в хода на административнонаказателното производство са събрани още на 25.11.2021г.

– декларация, или непосредствено след 25.11.2021г. – трудов договор от 29.11.2021г. и обясненията на И. Г., поради което нищо не е наложило съставяне на АУАН шест месеца след открИ.е на нарушителя. Издаденото въз основа на същия АУАН наказателно постановление е незаконосъобразно.

При този изход на делото следва да бъде осъден ответникът да заплати на жалбоподателя направените деловодни разноски, изразяващи се в 4 заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.

Заплатеното адвокатско възнаграждение е в минималния, предвиден в наредбата размер, поради което възражението от страна на ответника за прекомерност е неоснователно.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №15 - 2200168/18.08.2022г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Плевен, с което на „***“ ООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: с***, представлявано от И. Г. Г. - управител, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. на основание чл.416, ал.5 от КТ, вр. с чл.414, ал.3 от КТ за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ, вр. чл.1, ал.2 от КТ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА дирекция „Инспекция по труда – Плевен да заплати на „***“ ООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: с***, представлявано от И. Г. Г. – управител направените деловодни разноски в размер на 500 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Левски: _______________________ 5