Решение № 174 от 05.06.2023, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. гр. Димитровград, 05.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Андрей Г. Андреев при участието на секретаря Теодора Г. Димитрова като разгледа докладваното от Андрей Г. Андреев Гражданско дело № 20215610101137 по описа за 2021 година

Прeдявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД.

ИЩЦИТЕ – М. Г. М. и П. Н. Г. от гр.Пловдив твърдят, че са собственици на УПИ VІ-540 по ПУП с.Крепост, общ.Д-град, ведно с построените в имота двуетажна жилищна сграда, лятна кухня, гараж, жилище-стара къща, както и множество второстепенни сгради и навеси, подробно описани. Първоначално имотът бил собственост на М.Г.С. и Д.Р.С. - към 22.02.1996 г. в режим на СИО. Съпругата починала на 23.07.2002 г., като след смъртта си оставила за наследници съпруга си и сина си Г.М.Г. при съответно 3/4 ид.ч. и 1/4 ид.ч. от правото на собственост. След смъртта на М.С. на 23.06.2006 г., неговият наследник Г.Г. придобил имота по наследство, а след смъртта на последния на 03.12.2007 г., имотът бил придобит от наследниците му: ищцата П. Н. Т. - съпруга и двете дъщери: ищцата М. Г. М. и ответникът Н. Г. М. — при равни квоти - по 1/3 ид.ч. Ответникът се снабдила с констативен нотариален акт за целия имот - по завещание и наследство - през 2015г., като още същата година с последващ нотариален акт продала на трето лице В.Д.Г. имота. По иск на ищците срещу купувачите по гр.д. № 30/2016 г. на PC-Димитровград е бил отменен констативния нотариален акт, на осн. чл.32, ал.2 ЗС било признато правото на ищците да изкупят от В.Г. 1/3 ид.ч. от имота за сумата от 3 300 лева.

Ищците заплатили сумата в посочения срок, като съгласно конститутивното действие на решението от 17.01.2020 г. ищците се легитимирали като собственици на целия имот. С договор за доброволна делба от 17.12.2020 г. между страните, целият имот бил поставен в дял на ищцата М. Г. М.. Ответницата владеела целия имот от м.06.2016 г. и не допускала ищците до същия. За периода от 17.01.2020 г. до 17.12.2020 г. ответницата ползвала собствения на ищците имот без основание, за което дължала сумата от 4400 лева -обезщетение за ползване в размер на пазарния месечен наем или по 400 лева месечно за 11 месеца. След 17.12.2020 г. до момента ответницата продължавала да ползва имота без основание и дължала на М. М. за периода до 17.06.2021 г. сумата от общо 2800 лева - обезщетение за ползване или за 7 м.

1

Молят след установяване на изложеното, съдът да постанови решение, с което да признае по отношение на ответницата, че ищцата М. М. е собственик на имота и да бъде осъден ответника да й предаде владението върху процесния имот.

Търси се и осъждане на ответника да заплати сумите, посочени по-горе, представляващи обезщетения за ползване за посочен период. Претендират деловодни разноски.

ОТВЕТНИКЪТ –

Н. Г. М. от с.Крепост, общ.Димитровград подава отговор. Не оспорва, че ищците са признати за собственици по посоченото съдебно решение, като в тази връзка не оспорва иска по чл.108 от ЗС. Оспорва претенциите за заплащане на обезщетение -като неоснователни и необосновано завишени. Излага насрещни твърдения за това, че е ползвала имота като наследник на общия наследодател, но е напуснала имота преди дълги години и не се интересувала от същия. За времето, през което владяла имота била извършила значителни подобрения в него и то с единствената цел да стане годен за обитаване и живот, тъй като жилищната сграда била много стара. Така в периода от 2016 г. до 2020 г. извършила редица подобрения, на които ищците не се противопоставили. Въпреки направените опити от страна на ответницата за доброволно разрешаване на спора относно получаване на равностойността на подобренията, това не се случило по вина на ищците. Това принудило ищцата да предяви иск по чл.59 ЗЗД против двете ищци, за което било образувано гр.д. № 182/21 г. на ОС-Хасково, което производство било изпратено по подсъдност на PC-Димитровград. На основание чл.72, ал.З от ЗС прави искане да бъде признато правото й на задържане на процесния имот, тъй като били налице всички предпоставки за това. Претендира деловодни разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № 124, т.І, д. № 290/1996 г. на РС-Димитровград, М.Г.С. от с.Крепост, е признат за собственик по давностно владение на: 1. Дворно място от 1050 кв.м., съставляващо урегулиран парцел VІІІ – отреден за част от двор с пл.№ 540 в кв.68, заедно с построените в имота двуетажна жилищна сграда, лятна кухня, гараж и стопански постройки; 2.Дворно място от 860 кв.м., съставляващо урегулиран парцел VІІ- част от двор с пл.№ 540 в кв.68, незастроен, при неуредени сметки; 3. Дворно място от 540 кв., част от съсобствен парцел VІ, за който се отрежда част от двор пл. № 75 в кв.68, при неуредени сметки.

Имотът е придобит в режим на СИО със съпругата Д.Р.С. – починала на 23.06.2006 г. същата е оставила за наследници по закон съпруга си М.С. и сина си Г.М.Г.. Последните са станали собственици на имота при дялове ¾ ид.ч. за М.С. и ¼ ид.ч. за Г.М.Г.. След смъртта на последния на 23.06.2006 г., имотът е придобит по наследство от сина му Г.М.Г., който е починал на 03.12.2007 г. и от своя страна е оставил за законни наследници: съпругата си П. Г., дъщеря си М. М. и дъщеря си Н.

М. (страните по делото), които са придобили по наследство 1/3 ид.ч. от имота.

Ответникът Н. М. се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост от 09.07.2015 г., № 81, т.ІІІ, рег. № 3454, н.д. № 389/2015 г.,на Нотариус с рег. № 398, по наследство и завещание върху имота посочен като УПИ VІ-540 с площ от 3013,928 кв.м. в кв.68 по ПУП с.Крепост, с адм. адрес

*****************************, ведно с построените върху него сгради.

На 31.11.2015 г. с нотариален акт № 35, т.V, рег. № 5756, н.д. № 699/2015 2 г. на Нотариус с № 398 ответникът е продала на В.Д.Г. процесният УПИ, ведно със сградите.

С Решение № 163/17.01.2020 г. по гр.д. № 192/2019 г. на ВКС, І г.о., е отменено решение № 300/23.07.2018 г. по в.гр.д. № 365/2017 г. на ОС-Хасково, като вместо него и признато за установено, на осн. чл.124, ал.1 ГПК по отношение на Н. М. и на В.Г., че П. Г. и М. М. са собственици по наследство на общо 2/3 ид.ч. от посочени недвижими имоти, между които и УПИ-540 от 3013,928 кв.м. в кв.68 по ПУП на с.Крепост, ведно с построените в него сгради, като на осн. чл.537, ал.2 ГПК е отменен КНА за собственост на имота от 2015 г. по отношение на 2/3 ид.ч. от имотите.

Със същото решение на основание чл. 33, ал.2 ЗС е допуснато изкупуване в полза на П. Г. и М. М. на 1/3 ид.ч. от прехвърлените с прехвърлените с нотариалния акт от 13.11.2015 г. имоти, за сумата от 3300 лева, която следва да се заплати на купувача В.Д.Г. в 1-но месечен срок от влизане на решението в сила. То е влязло в сила на 17.01.2020 г.

Видно от представените вносни бележки на Банка ДСК, всяка от ищците е внесла в полза на В.Д.Г. сумата в размер на 1650 лева, на дата 12.02.2020 г С договор за доброволна делба на съсобствени наследствени недвижими имоти от 17.12.2020 г. на Нотариус с № 761, сключен между П. Н. Г. и М. Г. М., в дял на М. Г. М. е поставен процесният УПИ VІ-540, ведно с постройките в него. Данъчната оценка на описаният недвижим имот е в размер на 19845.70 лева.

За изясняване на делото от фактическа страна беше назначена съдебнооценителна експертиза. От заключението на същата се установява, че пазарната стойност на месечния наем е в размер на 299 лева, а за периода от 17.01.2020 г. до 17.06.2021 г. възлиза на 5 083 лева. В съдебно заседание вещото лице допълва, че други имоти в това селище, които са подобни на този и са отдадени под наем няма.

При изготвяне на заключението вещото лице е ползвало аналози от хасковска област, за това, което е намерила на пазара в момента. В самото село не са открити аналози.

Селото е доста атрактивно и е близко до два града, но имоти не се отдават под наем.

Същата била и ситуацията в града – къщи много рядко се отдавали под наем. Това обстоятелство се дължало на липсата на предлагане, повечето имоти се ползвали от собствениците.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл.108 ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без основание.

Този иск се явява основателен. Безспорно е установено, че с влязлото в законна сила на 17.01.2020 г. решение по гр.д. № 30/2016 г. по описа на РСДимитровград, е признато за установено по отношение на ответника Н. Г. М. и В.Д.Г., че ищците са собственици по наследство на общо 2/3 ид.ч. от процесният недвижим имот – УИ-VІ-540 в с.Крепост, общ.Димитровград, ведно с построените в имота постройки, като в полза на ищците е допуснато изкупуване на 1/3 ид.ч. от прехвърлените от ответницата на В.Д.Г. с нотариален акт от 13.11.2015 г. имоти, за сумата 3300 лева, която следва да се заплати на купувача в 1-но месечен срок от влизане в сила на решението.

В този едномесечен срок, а именно на 12.02.2020 г. ищците са заплатили в полза на В.Д.Г. сумата от 3300 лева за 1/3 ид.ч. от имота.

3

Съдебното решение, което уважава предявен от ищеца-собственик иск за изкупуване по чл.33, ал.2 ЗС има вещен ефект и следователно съсобственикът изкупвач придобива качеството собственик от влизане в сила на конститутивното решение. То поражда търсената от съсобственика изкупвач правна промяна в чужда правна сфера – купувачът престава да бъде собственик, а изкупвачът придобива качеството собственик върху изкупената идеална част от имота.

Т.е. към 17.01.2020 г. ищците са станали собственици и на изкупената 1/3 ид.ч. от имот или заедно с притежаваните от тях 2/3 ид.ч. са станали собственици на целия имот.

По делото предявеният иск по чл.108 ЗС не се оспорва от ответната страна, както и обстоятелството, че имота е във владение на ответницата. Към момента собственик на процесния имот се явява ищцата М. Г. М. – след извършването на доброволна делба на имота на 17.12.2020 г. с другия съсобственик, поради което този иск следва да бъде уважен да се приеме за установено по отношение на ответника, че ищцата М. Г. М. е собственик на имота и ответникът да бъде осъдена да й предаде владението върху процесния имот.

По отношение на иска по чл.59 ЗЗД.

Съгласно тази разпоредба, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Налице са всички елементи от състава на неоснователното обогатяване.

В периода от 17.01.2020 г. до 17.12.2020 г. собственици на процесния имот са били ищците М. Г. М. и П. Н. Г., които за посочения период са били лишени от ползването на имота и същият се ползва без основание от ответника Н. Г. М..

Безспорно същата се обогатява за тяхна сметка. Ползата от която ищците са били лишени, следва да се определи в рамките на пазарния месечен наем на имота за периода.

Претенцията на ищците е за 400 лева месечно или общо 4400 лева. От приетото по делото заключение на вещото лице се установи, че пазарния наем на имота в периода е в размер на 299 лева месечно или за 11 месеца – 3 289 лева. Съдът изцяло възприема експертното заключение и не споделя доводите на ответната страна, че тази наемна цена е прекалено висока за имота. В тази връзка действително имота е в края на населеното място, като до него има достъп по асфалтов път, макар и същия да е не е в добро състояние, но е налице улично осветление, канализация за отпадни води и питейни такива.

В случая следва да се отчита и пазарната стойност на недвижимия имот, посочена от вещото лице, която е в размер на

82 100 лева, като при посочения размер на наема годишната доходност на имота е под 5 %.

Искът за този период е основателен до размера от 3289 лева, като в останалата част до пълния предявен размер от 4400 лева следва да се отхвърли като неоснователен.

Ищецът М. Г. М. претендира и заплащането на сумата от 2800 – обезщетение за ползването на имота за периода от 17.12.2020 г. до 17.07.2021 г. или за 7 месеца по 400 лева. След 17.12.2020 г. същата е собственик на целия имот и същата е лишена от неговото ползване, поради което ответникът следва да й заплати за този период сумата от 2093 лева, съгласно посоченото по-горе, като иска в останалата част до пълния предявен размер от 2800 лева се отхвърли като неоснователен.