Решение № 383 от 14.11.2022, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 383 гр. П., 14.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка Попова при участието на секретаря Галина Г. Младенова като разгледа докладваното от Николинка Попова Въззивно гражданско дело № 20225200500488 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение № 487/ 11.05.2022 г. , постановено по гр.д. № 3805/2021 г. по описа на Пазарджишки районен съд, е отхвърлен предявеният от М. Х. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.П., ул.“Г.Б.“ №65, чрез адв.С. Н. М. от АК-П., съдебен адрес: гр.П., бул.“Ш.с.“ №187, ет.5 против „ДАЙНЪРС КЛУБ Б.“ АД, ЕИК 121230735, със седалище и адрес на управление: гр.С., район Т., бул.“Б.“ №81Г, иск с правно основание чл.439 от ГПК за признаване за установено, че М. Х. С. не дължи на "ДАЙНЪРС КЛУБ Б." АД, ЕИК 121230735 сумата от 827.81 лева, произтичаща от издаден от М. Х. С. запис на заповед в полза на „ДАЙНЪРС КЛУБ Б.“ АД, за който е издаден по ч.гр.дело №5285 от 2011г. по описа на PC - П. изпълнителен лист и образувано и висящо изпълнително дело № 374 от 2021 г. по описа на ЧСИ Т., с район на действие - района на ОС - П., като неоснователен.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищцата М. Х. С. , в която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържа , че в настоящия случай е приложима нормата на чл. 531 ал.1 ТЗ и за процесното вземане важи , не 5годишна погасилана давност, а 3 –годишна такава, тъй като посочената по-горе норма е специална по отношение на нормата на чл. 117 ал.2 ЗЗД. Изложени са съображения, че извършването на изпълнителни действия по перемирано на 17.01.2014 г. дело са 1 недопустими и се явяват незаконосъобразни и невалидни и подлежат на отмяна, тъй като към момента на извършването им не е налице висящо изпълнително производство.

Поддържа се , че от 17.01.2014 г. е изтекла специалната давност предвидена в чл. 531 ал.1 във връзка с чл. 537 ТЗ , която е тригодишна , но дори и да се приеме , че на основание чл.

117 ал.2 ЗЗД е приложима петгодишната давност , то давността отново е изтекла на 17.01.2019 г. и тази давност е погасила вземането по записа на заповед, както и акцесорните задължения. Твърди се , че на 23.08.2021 г. ЧСИ е постановил прекратяване на изпълнителното производство поради перемция, но този факт, няма каквото и да било значение, тъй като изпълнителното производство се било прекратило по право още през 2014 г. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се уважат.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба, но към датата на съдебното заседание, в което делото е разгледано пред въззивна инстанция е депозиран такъв отговор, в който се оспорва жалбата по подробно изложени съображения.

Направено е искане за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и обосновано и за присъждане на съдебно- деловодни разноски за възнаграждение на юрисконсулт.

Пазарджишкият окръжен съд , като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

В исковата молба ищцата се позовава на изтекла погасителна давност, тъй като три годишният давностен срок за погасяване на задължението й произтичащо от запис на заповед на основание чл. 537 от ТЗ във връзка с чл. 531 ТЗ бил започнал да тече от 01.12.2011 г. е изтекъл преди образуване на първото изпълнително производство.

Евентуално се поддържа, че тригодишният срок е започнал да тече и е изтекъл преди образуването на второто изпълнително производство на 31.08.2021 г.

По делото между страните не са спорни следните обстоятелства:

Въз основа на Заповед №3387 за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК от 02.12.2011 г., издадена по ч.гр.д. №5285/2011г. по описа на Районен съд-П., е разпоредено длъжникът – М. Х. С. да заплати на кредитора – ответника „ДАЙНЪРС КЛУБ Б.“ АД сумата от 827,81 лв., ведно със законна лихва от 01.12.2011 г. до окончателното изплащане, както и сторените разноски в размер на 125 лв., като на 02.12.2011 г. е издаден изпълнителен лист за присъдените в полза на ответното дружество парични суми.

2

Процесното вземане произтича от Запис на заповед от 01.03.2010 г. Въз основа на издадения изпълнителен лист, по молба на кредитора от 17.01.2012 г. до ЧСИ С.Я., рег.

№844, с район на действие СГС е образувано изпълнително дело №20128440400182, с взискател „ДАЙНЪРС КЛУБ Б.“ АД и длъжник – М. Х. С., което изпълнително дело впоследствие е изпратено от ЧСИ С.Я. на ЧСИ Г. Т., с рег.№882, с район на действие Окръжен съдП. за продължаване на изпълнителните действия. При ЧСИ Г. Т., с рег.№882, с район на действие Окръжен съд-П. е образувано на 29.11.2016 г. изпълнително дело №20168820400791.

С молба от 09.12.2016 г., взискателят – ответното дружество, чрез процесуалния си представител, е поискало налагането на запор и възбрана, включително на придобито по наследство имущество, както и извършването на опис на движими вещи на известните адреси на длъжника в района на ЧСИ 882. С молба с вх.№12451 от 11.10.2018 г. взискателят е поискал налагането на запор на трудовото възнаграждение, което длъжникът получава при работодателя „САТ 1977“, с.Г.“, ЕИК 112602389, налагането на запор на МПС, както и насрочването и извършването опис на движими вещи на известните по делото адреси на длъжника в съдебния район на ЧСИ. На ЧСИ са възложени всички правомощия по чл.18 ЗЧСИ, включително и определяне на начина на изпълнение.

Видно от книжата по приложеното заверено копие от изпълнителното дело №20168820400791 по описа на ЧСИ Г. Т. е, че след образуването му срещу ищцата са предприети следните изпълнителни действия: На 02.03.2017 г. е насрочен опис и оценка на движими вещи, находящи се на адреса на длъжника; на 15.10.2018 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника М. Х. С., получавано от работодателя „САТ 1977“ ООД, с.Г.. С разпореждане на ЧСИ от 04.02.2019г. е наложен запор на банкови сметки на длъжника – ищцата в „Общинска банка“ АД и „Първа Инвестиционна Банка“ АД. Насрочен е и опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника, на адрес: гр.П., ул.“Г.Б.“ №65.

Изпратени са запорни съобщения до двете банки, които са получени от тях на датата 15.04.2019 г.

С Постановление от 23.08.2021г. е прекратено на основание чл.433 ал.1, т.8 от ГПК производството по изпълнително дело №20168820400791 по описа на ЧСИ Г. Т., но с молба с вх.№ 08903/31.08.2021г. до ЧСИ Т., взискателят „ДАЙНЪРС КЛУБ Б.“ АД е поискал да бъде образувано изпълнително дело срещу длъжника М. Х. С. и да бъде приведен в изпълнение изпълнителния лист по негово изпълнително дело №20168820400791. На ЧСИ са възложени от взискателя всички правомощия по чл.18 от ЗЧСИ и е поискано налагането на запори на движимите вещи, в това число на притежавани от длъжника автомобили; запор на вземанията на длъжника от трети лица, както и по договори за управление; възбрана върху всички притежавани от длъжника недвижими имоти, включително такива, придобити по време на брака.

Според направеното отбелязване върху процесния изпълнителен лист, последното изпълнително действие по изпълнително дело №20168820400791 е на 15.04.2019 г.

3

По молбата на взискателя е образувано изпълнително дело №20218820400374 по описа на ЧСИ Г. Т., заверено копие, от което е приложено по делото.

Анализът на така установеното от фактическа страна налага следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008 г., заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 от ГПК /отм./. По тези съображения, разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК следва да се прилага за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се провежда /определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО/. На новонастъпили факти /след влизане в сила на заповедта за изпълнение, независимо от това, че в заповедното производство съдебно дирене не се провежда/ длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл. 439 от ГПК – в този смисъл са и решение № 781 от 25.05.2011г. на ВКС по гр.д. № 12/2010г., ІІІ ГО и решение № 6/21.01.2016 г. 9 по т.д. № 1562/2015 г. на ВКС, І ТО.

В случая жалбоподателката като длъжник в заповедното производство, претендира защита по чл. 439 от ГПК, като се позовава на изтекла погасителна давност за принудително събиране на вземането, удостоверено в издадения в полза на кредитора изпълнителен лист.

При наведени твърдения за настъпили след влизане в сила на изпълнителното основание факти, с които се свързва недължимост на претендираното от ответника /твърдение за факти, с които се отрича материалното право на взискателя/, предявеният иск по чл. 439 от ГПК е допустим, тъй като установяването на тези факти е в състояние да рефлектира върху дължимостта на процесното вземане.

Съобразно приетото становище в правната теория и съдебна практика, погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а само на възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува като вземане и длъжникът продължава да го дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение – чл. 118 от ЗЗД. В този смисъл следва да се разбира и търсената с процесните отрицателни установителни искове съдебна защита – установяване недължимост на вземания поради давност като правен резултат означава установяване, че е погасена възможността за принудителното им изпълнение.

Съдът, сезиран с иск по чл. 439, ал. 2 от ГПК е длъжен да извърши преценка кога заповедта за изпълнение на парично задължение е влязла в сила, доколкото това обстоятелство обуславя допустимостта на релевираните доводи за недължимост на оспореното вземане. Тази преценка е самостоятелна, като сезираният съд не е обвързан от преценката на органа по принудително изпълнение относно редовността на връчването на 4 поканата за доброволно изпълнение, ведно с подлежащия на изпълнение акт. В случая се установи, че поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 24.01.2012 г.

По делото не се твърди, нито се установява в срока по чл. 414 от ГПК да е подадено възражение, поради което се налага извод, че заповедта за изпълнение е влязла в сила на 08.02.2012 г. /при съобразяване на действащата към релевантния момент редакция на нормата на чл. 414, ал. 2 от ГПК/. С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл. 416 ГПК, се получава ефект, аналогичен на силата на присъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години. Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се приравни по правни последици на признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. "а" ЗЗД – целта на регламентираното в действащия ГПК заповедно производство е да се установи дали претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора. Наред с изложеното, в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 214 от 15.05.2018г. на ВКС по ч.гр.д. № 1528/2018г., ІV ГО, изрично е посочено, че влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на присъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и други актове на ВКС – решение № 37 от 24.02.2021г., на ВКС по гр.д. № 1747/2020г., IV ГО; определение № 480 от 27.07.2010г. на ВКС по ч.гр.д. № 221/2010г., IV ГО, определение № 443 от 30.07.2015г. на ВКС по ч.т.д. № 1366/2015г., II ТО, определение № 576 от 16.09.2015г. на ВКС по ч.гр.д. № 4647/2015г., IV ГО, определение № 480 от 19.07.2013г. на ВКС по ч.гр.д. № 2566/2013г., IV ГО.