Решение № 155 от 24.09.2026, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Ямбол, 24.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева при участието на секретаря В. Д. Д. като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Гражданско дело № 20252300100332 по описа за 2025 година

Производството пред ЯОС е образувано след изпращането му по подсъдност от ЯРС, на основание чл.118, ал.2, вр. с чл.104, т.4 ГПК.

Подадена е искова молба от М. С. Н. от гр.******, действаща чрез пълномощника адв.Н.М., с която против „Юробанк България“АД гр.София са предявени в обективно съединяване иск по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр.с чл.22 ЗПК, чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 ЗПК- за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит от 17.04.2019г. и иск по чл.55, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответната банка да върне на ищцата сумата 16 918,37лв., представляваща недължимо платена сума по същия договор за потребителски кредит.

Според наведените обстоятелства в исковата молба, на 17.04.2019г. ищцата е сключила с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, чийто правоприемник е ответника „Юробанк България“АД, договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта, като размерът на кредита за потребителски цели е 10 000.00лв., размер на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ - 0 лв., застрахователна премия в размер на 4704.00 лв., общ размер на кредита - 10 000,00лв., такса ангажимент -350.00лв., брой погасителни вноски - 84, месечна погасителна вноска от 390.42 лв., обща стойност на плащанията - 32795.28 лв., при годишен процент на разходите - 46.13% и лихвен процент - 36.85 %. Според ищцата сключеният договор е такъв за потребителски кредит и съдът е длъжен да извърши служебно проверка за неговата действителност, като в случая договорът не отговаря на императивни изисквания на закона, предвид следното: Твърди се, че в договора е инкорпориран погасителен план, съдържащ падежни дати на месечните погасителни вноски, размер на вноските и размер на оставащата главница след всяка вноска, но не е посочено каква част от отделните задължения на длъжника по договора се погасяват с всяка погасителна вноска - главница, надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на заема, добавка, съставляваща печалба на кредитора, както и застрахователна премия, които формират размера на погасителните вноски. Твърди се, че в договора не е посочен и размерът на уговорената възнаградителна лихва за кредитора - нито като общ размер на вземането за целия период на договора, нито като месечно плащане, включено в погасителната вноска. Ищцата сочи, че договорът е в нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, тъй като текстът на договора и условията по него са изписани на шрифт, който е по1 малък от 12. На следващо място изтъква, че не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК относно годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като в договора не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването и е налице нарушение на чл. 19, ал. 1 ЗПК, тъй като за потребителя е останало неясно как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина на ГПР е следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение, а в случая кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР, без яснота за методиката на формиране годишния процент на разходите, като и посочената годишна фиксирана лихва от 36.85 % не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. Отделно от това, според ищцата, посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Посочено е и нарушение на чл. 11, ал.1. т.11 ЗПК, тъй като процесният договор съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, но в същия не е посочена последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми. В обобщение ищцата изтъква, че при сключване на процесния договор не са спазени изискванията на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 и т.11 ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит е недействителен, по отношение на него е неприложима нормата на чл. 26, ал.4 ЗЗД и нищожността на посочените клаузи обуславя недействителността на целия договор. В обективно съединяване, с предявения иск по чл.55, ал.1 ЗЗД ищцата е поискала ответникът за бъде осъден да й върне сумата от 16 918.37 лева, представляваща недължимо платено по нищожен договор.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил предявените искове като неоснователни. Счита за безспорни между страните обстоятелствата – сключения договор за потребителски кредит, усвоената от ищцата сума в размер на 10 000лв., общата стойност на плащанията от 33 688,07лв. и общия размер на платените суми от 23 158,72лв. Всички останали твърдения на ищцата и оплакванията й са оспорени от ответника. Твърдението на ответника е, че сключените от ищцата застрахователни договори са по нейно изрично искане и желание и макар застрахователните договори да са свързани с основния договор за потребителски кредит, договорите за застраховка са напълно самостоятелни и отделни облигационни правоотношения, страна по които не е ответната банка, а съответното застрахователно дружество и правоотношенията се регулират и регламентират от съответния специален нормативен режим, като понастоящем ищцата се е отказала и е прекратила действието на двете застраховки и от това нейно действие не е последвала никаква промяна в параметрите на процесния договор за потребителски кредит. Според ответника, както договорът за кредит, така и застрахователните договори отговарят изцяло на изискванията на закона, въведени с нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, вкл. за минимален размер на шрифта, което изискване е и неприложимо към допълнителните договори за застрахователни полици, тъй като те обективират отделни и различни правоотношения и прилагането на санкцията по чл. 22 от ЗПК само на формално основание, че договорът за кредит или негов елемент, какъвто е договорът за застраховка, е с шрифт по-малък от 12, би имало прекалено тежки последици за кредитодателя, несъответстващи на тежестта на евентуалното нарушение, доколкото го лишава от лихви и разноски по кредита, което е непропорционално, а и в предметния обхват на Директива 2008/48 застрахователните договори са изрично изключени.

Според ответника, в случая следва да се съобрази, че договорът за кредит представлява и търговска сделка по силата на чл. 286 от ТЗ, поради което по отношение на него е приложимо и правилото на чл. 293, ал.3 от ТЗ. Ответникът е оспорил и твърдението на ищцата за недействителност на договора за кредит, поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в приетия и посочен ГПР от 46,13 % са включени дължимата от кредитополучателя такса ангажимент, договорената възнаградителна лихва и това са двата основни и единствени компонента на ГПР, в който не е включена стойността на дължимата застрахователна премия, тъй като сключването на застрахователните договори не е било задължително условие за отпускането на кредита, нито е било предпоставка за ползването на преференциални условия, застраховките са били сключени доброволно по желание на клиента, като тези допълнителни договори могат да бъдат прекратени по всяко време по 2 желание на застрахованата- ищцата, което се е и случило на 20.10.2022 г. Според ответника, съдът следва да съобрази казуалната практика н а ВКС, приемаща за спазена нормата на чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, когато в договора за кредит са посочени годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя (вкл. и застрахователната премия, ако кредитополучателят е избрал да сключи такъв допълнителен договор), както и взетите предвид допускания, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, както и че разпоредбата не съдържа императивно задължение в договора за потребителски кредит да се съдържа методика за изчисление на ГПР.

Ответникът е посочил, че при упражняване на правото н а отказ съгласно чл.14, т.3, б.„б“ от Директива 2008/48, потребителят следва да върне на кредитора главницата и заплаща лихвата, натрупана върху нея от датата на усвояване на кредита до датата на връщане на главницата, без ненужно забавяне. Поради това и в случай на уважаване на главния иск и уважаване на предявения втори осъдителен иск за връщане на суми в общ размер на 16 918,37лв. по процесния договор за кредит, ответникът на основание чл. 103, ал.

1 и ал. 2 от ЗЗД е заявил възражение за прихващане на сумата 16 918,37 лв., с вземането на банката за обезщетение в размер на законната лихва върху усвоената на 17.04.2019г. главница по кредита, която лихва е дължима за периода 17.04.2019 г. - 23.07.2025 г. и възлиза в размер на 7 000,00 лв.

В обобщение ответникът е посочил, че дружеството-праводател на банката е отпуснало обичаен необезпечен потребителски кредит за текущи нужди, като кредитният лимит е бил усвоен изцяло от кредитополучателя-ищцата въз основа на валиден договор за кредит. При отпускането на кредита през 2019 г., както и при изготвянето и подписването на самия договор не са били допуснати нарушения на закона, които да го опорочават, като ищцата не е била въвеждана в заблуждение и не й е била представяна невярна или подвеждаща информация по отношение на всички дължими разходи, свързани с този кредит, които са били отразени правилно в договора и в изчисления при неговото сключване годишен процент на разходите, като начисляваните такси по договора и всички дължими суми по допълнителни договори, съпътстващи сключването на основния, са били надлежно и законосъобразно регламентирани в договора, поради което извършените от ищцата погашения на кредита до момента са осъществени на валидно правно основание, а остатъчната главница и всички акцесорни вземания на кредитора са безспорно дължими, което обуславя неоснователност и отхвърляне на предявените искове.

В о.с.з пълномощникът на ищцата –адв.М. не поддържа оплакването за нарушение на изискването по чл.10, ал.1 ЗПК относно размера на шрифта на застрахователните договори, но пледира за уважаване на претенциите като основателни и доказани, с присъждане на сторените по делото разноски, като представя и подробна писмена защита.

Ответната банка не се представлява от законен или процесуален представител в о.с.з., пълномощникът на банката юр.к.К. изпраща писмени молби по делото, с които поддържа отговора на исковата молба и всички заявени възражения, като настоява за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноските по делото по представен списък по чл.80 ГПК. Заявява и възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно между страните и от представения Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-16946274 от 17.04.2019г. (който договор е представен и в оригинал), сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ като кредитор и М. С. Н. като кредитополучател, се установява, че кредиторът е отпуснал на ищцата кредит в размер на 10 000,00лв. С договора е договорено и заплащането на застрахователна премия в размер на 4 704лв., както и на такса ангажимент в размер на 350,00лв. В договора са посочени годишен процент на разходите /ГПР/ от 46,13%, годишен лихвен процент /ГЛП/ от 36,85 %, както и обща стойност на плащанията по договора в 3 размер на

32 795,28лв. Ищцата като кредитополучател се е задължила да върне заетата сума на 84 броя равни месечни вноски, всяка от които в размер на 390,42 лв. В договора е обективиран и погасителен план, в който са посочени падежните дати на всяка от вноските, размер на вноската и размера на оставащата главница. Крайният срок за издължаване на кредита е 20.04.2026г. По делото е представен стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит. В същия е посочено, че размерът на кредита е 10 000лева, но нетната стойност, която се предоставя след удържане на дължимата такса ангажимент и застрахователна премии, ако има такива, е в размер на 9 650лева.