Акт № 545 от 03.11.2026, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 545 гр. С., 03.11.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Пламен Д. Стефанов

Членове:Цанка Г. Неделчева мл.с. Юлия Ив. Славова при участието на секретаря Илка Й. Илиева и прокурора В. Д. Б.

Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Д. Стефанов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20262200600541 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Окръжна прокуратура-С., редовно призована, се представлява от прокурор В. Б..

Подсъдимата С. Е. Е., редовно призована, се явява лично и с упълномощения си защитник адв. Д. П. П. от АК-Т., надлежно упълномощен.

Ощетеното юридическо лице „Х. Д.-ГППМПДМ“ ООД, редовно призовано, се представлява от П.Х..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

П.Х.: Да се даде ход на делото.

Адв. П.: Да се даде ход на делото.

Подс. Х.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото и го ДОКЛАДВА.

Производството пред въззивната инстанция е образувано по протест на Районна прокуратура С., срещу присъда рег. № 116/24.06.26 г. постановена по НОХД № 1263/2025г. на Районен съд гр. С.. С атакуваната присъда подсъдимата С. Е. Е. Х. е била призната за невиновна в това, че на 10.06.2022 г 1 в гр. Н.З., в качеството си на длъжностно лице - управител на „Х. Д. - ГППМПДМ“ ООД, гр. Н.З., ЕИК ....... с управител П.С.Х. и С. Е. Е. - Х., присвоила чужди пари - сума в размер на 22 535,00 лева / двадесет и две хиляди, петстотин тридесет и пет лева/, собственост на „Х. Д. ГППМПДМ“ ООД, гр. Н.З., поверени й в това качество да ги пази и управлява, чрез еднократно прехвърляне на паричната сума от 22 535,00 лева от сметка № ..... в „ЦКБ“ АД на „Х. Д. - ГППМПДМ“ ООД, гр. Н.З. в личната й банкова сметка № ...... в „ЦКБ“ АД с титуляр С. Е. Е. Х., поради което е била ОПРАВДАНА по повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.201 от НК.

В протеста на Районна прокуратура С., по повод на която е образувано настоящото въззивно производство и допълнението към него, се изразява несъгласие с присъдата на С.ския РС, като се твърди че същата е неправилна и незаконосъобразна, тъй като в хода на съдебното производство са били събрани безспорни доказателства за виновността на подсъдимата по повдигнатото и обвинение.Твърди се, че неправилно районния съд е приел, че липсва осъществен престъпен състав на чл.201 от НК от страна на подсъдимата, поради липса на умисъл от нейна страна за присвояването на процесната сума. В тази връзка е направен в допълнението към протеста, анализ на наличните доказателства, който сочат са умисъл в поведението на подсъдимата и е посочено, че единствено от нейните обяснения съдът е извел липсата на извършено престъпление от субективна страна. От въззивния съд се иска отмяна на присъдата на първоинстанционния съд и постановяване на нова, с която подсъдимата да бъде призната за виновна и осъдена за извършено престъпление по чл. 205, ал.1, т.1, вр. чл.201, ал.1 от НК и налагане на предложеното от Районна прокуратура гр.С. наказание от 6 месеца ,лишаване от свобода“, изтърпяването, на което да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години, на основание чл.66, ал.1 от НК.

В протеста и допълнението към него не се съдържат искания за събиране на доказателства по делото. Съдът намира, че не е необходимо да се допускат и разпитват нови свидетели и вещи лица.

Съдът разясни на страните правата им по чл.274 и чл.275 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отвод и по доказателствата.

П.Х.: Нямаме искания за отводи и доказателства.

Адв. П.: Нямаме искания за отводи и доказателства.

Подс. Х.: Нямам искания за отводи и доказателства.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ДАВА ХОД на съдебното следствие.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за събиране на доказателства. Ще се ползвам от тези, които са събрани в първоинстанционното съдебно производство, както и от досъдебното производство /ДП/.

2

П.Х.: Нямам искания за събиране на доказателства.

Адв. П.: Нямам искания за събиране на доказателства.

Подс. Х.: Нямам искания за събиране на доказателства.

Съдът счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.

ДАВА ХОД на

С Ъ Д Е Б Н И Т Е П Р Е Н И Я:

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, поддържам депозирания протест от прокурор от Районна прокуратура-С., с който се атакува постановената оправдателна присъда по НОХД № 1263/2025 г. Считам постановената присъда за неправилна и незаконосъобразна, поради което Ви моля да уважите протеста по изложените съображения и да отмените неправилната присъда, като постановите осъдителна присъда, с която да признаете подсъдимата Е. за виновна за извършено престъпление по чл. 201 ал.1 от НК. Доколкото в съдебната фаза са събрани доказателства, че подсъдимата е възстановила присвоената сума, след внасяне на обвинителния акт, считам, че няма пречка да я оправдаете по предявеното й обвинение по чл. 201 от НК и да я осъдите по привилегированата разпоредба на чл. 205 от НК. Изцяло споделям изложените в протеста на прокурор от Районна прокуратура аргументи, като считам за ненужно да ги преповтарям. Бих акцентирала само на няколко конкретни факти и обстоятелства, които считам за безспорно доказани. Фактически, за да постанови оправдателната присъда първоинстанционният съд се е базирал основно на дадените от подсъдимата обяснения, както и на показанията на свидетелката А.Н., която по професия е адвокат от АК-Т.. Считам този подход за неправилен и смятам, че първоинстанционният съд абсолютно безкритично е приел за достоверни обясненията на подсъдимата Х.. Това е така, тъй като на първо място от писмените доказателства по делото и посредством назначените няколко съдебно-икономически експертизи се оборва твърдението на подсъдимата, че всъщност преводът, който е направила от сметката на дружеството към личната сметка е направен, тъй като към момента на извършване на Д.ието не е разполагала с никакви лични средства, съответно с лични вещи, както и достъп до работното й място. Фактически, посредством експертизите се установява, че към момента на извършване на превода, а именно 10.06.2022 г. подсъдимата Е. е разполагала с три лични банкови сметки, които междувпрочем в хода на ДП е отказала да даде достъп до тази информация, като на 10.06.2022 г. в едната от сметките е разполагала с 9 371,53 лева.

Всъщност по тази сметка е направен и преводът от дружествената сметка към личната й банкова сметка, а във втора разплащателна сметка също към този момент е разполагала с 16255,78 лева или сборувана общо на 10.06.2022 г., когато извършва изпълнителното Д.ие на престъплението, тя е разполагала с 3

25627,31 лева, т.е. сума, която надвишава присвоената от нея сума от капитала на дружеството, в която е била съдружник. Обяснението на подсъдимата, че въпросните средства са били за техните деца също е несъстоятелно, тъй като безспорно доказано е, че към този момент децата не са се намирали при нея и дори спрямо нея е била издадена ограничителна заповед, поради извършено домашно насилие. Изложените от подсъдимата факти по отношение на това, че към момента на извършване на превода на паричните средства от дружеството към личната сметка, отнасящи се до това, че тя е била без никакви средства, без лични вещи, без документи и възможност за достъп до работното й място, всъщност не могат да оправдаят нейното поведение, тъй като тази ситуация е настъпила в резултат на нейно виновно поведение, осъществено в условията на домашно насилие спрямо семейството й, за което съответните компетентни съдилища са постановили своите актове за защита.

На всички нас ни е известно, че никой не може да черпи права от своето виновно поведение, така че в случая всички тези факти и обстоятелства не могат да служат като оправдателни спрямо нейното поведение и такива, които да намалят нейната наказателна отговорност. Принципно, всички знаем, че за умисълът на едно престъпление ние черпим информация от поведението и действията на привлеченото към наказателна отговорност лице. В конкретния случай, първоинстанционният съд е пренебрегнал и изобщо не е коментирал и други факти и обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на въпроса - налице ли е умисъл у подсъдимата, когато е извършила престъплението по чл. 201 от НК. Безспорно доказано е от събраните по делото доказателства, че на 10 юни 2022 г. подсъдимата Е. се е намирала физически в град Н.З. и въпросният превод на парични средства е направила в клона на съответната банка в град Н.З.. Поводът за посещението й в града е този, че тогава във връзка с многобройните дела, които са се водили между нея и тогава все още съпругът й, тя е пристигнала от Т. в град Н.З. и е имала среща, освен с адвокатите, които са ги представлявали и със своя съпруг.

Въпреки това, тя не е уведомила свидетеля Хараланов за извършения превод.

Ако действително подсъдимата е считала, че преводът представлява заем между нея и дружеството, то би следвало категорично да уведоми не само да уведоми другият съдружник, но дори и да изиска съгласието му, тъй като тя е запозната с дружествения договор на търговското дружество и знае много добре какъв дял и кога се разпределя печалбата на дружеството и какъв дял има, съгласно този договор, всеки един от съдружниците. Всъщност, в устава на дружеството е постановено, че всеки притежава дял, съответен на дела, който притежава от капитала на дружеството, т.е. всеки от тях е имал ½ от капитала на дружеството и съответно печалбата би следвало да се разпределя по същия начин. Освен това, подсъдимата е била наясно и с разпределението на паричните средства на дружеството, тъй като от показанията на счетоводителката на дружеството се изяснява, че през годините са контактували във връзка с воденото счетоводство и подсъдимата е била наясно кога и по какъв начин са разполагали със средствата, които са се намирали в 4 банковата сметка. От показанията на счетоводителката се изяснява, че след като счетоводно се обработят всички документи на дружеството се установява печалбата, а от там и дивидентът, който е възможно да получат съдружниците.

Съответно те са заплащали дължимия данък и едва тогава са разполагали с паричните средства от дружеството към двамата съдружници. Не на последно място, искам да отбележа, че по делото са налице безспорни доказателства за последващото поведение на подсъдимата Е. по отношение на статута на другия съдружник и предприетите от нейна страна множество действия за отстраняването му като съдружник, като въпреки опитите й да стори това, твърдейки, че е налице виновно неизпълнение на задължение към дружеството от страна на бившия съпруг, фактически компетентните органи в лицето на длъжностните лица по вписване от Търговския регистър, както и състави на Окръжен съд-С. са постановили отказ да бъдат вписани тези обстоятелства, но факт е, че това нейно поведение е непосредствено след отнемане на средствата от сметката на дружеството, което категорично доказва умисъла, от една страна за присвояване на средствата на дружеството и впоследствие отнемане на търговското дружество и възможността на другия съдружник да е част от него и да работи. Не на последно място, бих посочила и също така се солидаризирам с изложеното в протеста на Районна прокуратура-С., че показанията на свидетелката Н. съставляват негодно доказателствено средство и същите е следвало да бъдат изключени от доказателствената съвкупност. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл.118 ал.1 от НПК, не могат да бъдат свидетели лицата, които са участвали в същото наказателно производство в друго процесуално качество, освен законът изброява определена категория лица, за които е допустимо. Видно от материалите по делото, подсъдимата Е. през месец февруари 2022 година е упълномощила адвокат А.Н. да я представлява и защитава по ДП. Това пълномощно е приложено между кориците на делото по ДП. Впоследствие адвокат Н. участва и присъства по време на разпита на подсъдимата, проведен на 23 август 2022 година. Макар впоследствие адвокат Н. да не е била процесуален представител по време на предявяване на обвинението, аз считам, че наличието на конкретно пълномощно по това ДП и участието в конкретно в процесуално-следствено действие на адвокат Н., води до извода за невъзможност да участва по същото наказателно производство в качеството на свидетел. В противен случай, ако приемем, че не е налице такова процесуално нарушение, това би означавало по всяко едно наказателно производство да разпитваме адвокатите, които са давали съвети на обвиняеми лица и ако същите се възползват от разпоредбата на чл.33 от Закона за правна помощ, да считаме за доказано обвинението, въз основа единствено на показанията на свидетел, който е бил адвокат по делото. В този смисъл, също считам, че е налице допуснато съществено процесуално нарушение, още повече, че основният извод за наличието на хипотезата на чл.14 от НК на съда се базира именно на обясненията на подсъдимата, подкрепени от показанията на свидетелката Н.. С оглед на всичко изложено, моля да отмените постановената 5 първоинстанционна присада, като приемете, че същата е неправилна, поради неправилно приложение на материалния закон и да постановите нова присъда, с която да признаете подсъдимата Е. за виновна по предявеното й обвинение, алтернативно, по привилегированата разпоредба на чл.205 от НК. Също така, в случай, че приеме, че е налице допуснато съществено процесуално нарушение на процесуалните правила, моля да отмените незаконосъобразната присъда и да върнете делото за ново разглеждане на друг състав на Районен съд-С..