Решение № 147 от 06.02.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. София, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20241000501511 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 280 от 27.07.2023 г., постановено по гр.д. № 285/2022 г. от Окръжен съд Кюстендил е осъдил ответниците Д. А. Я., ЕГН ********** и А.

А. Я., ЕГН ********** да заплатят на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694649, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 от ТЗ и чл.

86, ал.1 от ЗЗД:

- сумата от 41 191.07 (четиридесет и една хиляди сто деветдесет и едно евро и седем евроцента) евро, представляваща главница по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 27312 от 15.10.2007 г. и Допълнителни споразумения към него, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 16.06.2022 г., като е отхвърлил главния иск, за разликата над уважения до пълния предявен размер от 51 191.07 евро;

- сумата от 871.46 (осемстотин седемдесет и едно евро и четиридесет и шест евроцента) евро, представляваща възнаградителна лихва, за периода 18.12.2021 г. - 20.05.2022 г., като е отхвърлил иска за разликата над уважения 1 до пълния предявен размер от 1 474.81 евро;

Първоинстанционният съд с посоченото решение е отхвърлил предявените от „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694649 против Д. А. Я., ЕГН ********** и А. А. Я., ЕГН ********** искове с правно основание чл.

430, ал. 2 от ТЗ, имащи за предмет осъждането на ответниците да заплатят:

- мораторна лихва върху главницата, за периода от 18.12.2021 г. до 13.06.2021 г., в размер 612.77 евро;

- такси в размер на сумата от 153 лева;

- разноски, в размер на сумата от 84 лева.

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил:

- ответниците Д. А. Я., ЕГН ********** и А. А. Я., ЕГН ********** да заплатят направените деловодни разноски на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694649, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в размер на сумата от 3 875.56 (три хиляди осемстотин седемдесет и пет лева и петдесет и шест стотинки) лева;

- ответника „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694649 да заплати адвокатско възнаграждение на адв. Н. Г. Н., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., в размер на сумата от 2 374.31 лева;

С определение № 38 от 19.01.2024 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК, по гр.д. № 285/2022 г. от Окръжен съд Кюстендил е изменил постановеното от него решение № 280 от 27.07.2023 г., в частта за разноските, като е отменил осъждането на ответника „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694649 да заплати адвокатско възнаграждение на адв. Н. Г. Н., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., за разликата над сумата от 400 лева до размер на сумата от 2 374.31 лева.

Решението на първоинстанционния съд в осъдителната част се обжалва от ответниците Д. А. Я., ЕГН ********** и А. А. Я., ЕГН ********** с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на 2 материалния закон.

Жалбоподателите поддържат, че ищецът не е обявил по надлежния ред предсрочната изискуемост на паричните задължения, произлезли от Договора за кредит за покупка на недвижим имот HL 27312 от 15.10.2007 г. и споразуменията към него.

Молят въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо това да отхвърли изцяло предявените искове.

Молят да им се присъдят направените деловодни разноски.

Молят ответника да заплати адвокатско възнаграждение на техния процесуален представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Насрещната страна - „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694649 е подала отговор, с който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли да се потвърди решението в обжалваната част.

Моли да се присъдят направените деловодни разноски.

Ответниците Д. А. Я., ЕГН ********** и А. А. Я., ЕГН **********, чрез техния процесуален представител са подали частна жалба срещу определение № 38 от 19.01.2024 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК, по гр.д. № 285/2022 г. от Окръжен съд Кюстендил, с което е изменил постановеното от него решение № 280 от 27.07.2023 г., в частта за разноските, като е отменил осъждането на ответника „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694649 да заплати адвокатско възнаграждение на адв. Н. Г. Н., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., за разликата над сумата от 400 лева до размер на сумата от 2 374.31 лева.

Частните жалбоподатели излагат доводи за определението и молят да се отмени в атакуваната част. неправилност на

Ищецът „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694649 е подал частна жалба срещу определението, постановено по реда по чл. 248 от ГПК, в частта, в която е осъден да заплати адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответниците, до размер на сумата от 400 лева. Поддържа, че 3 неизпълнението на договорните задължения, поети от ответниците е повод да се подаде исковата молба и постави началото на съдебния процес, поради което не им дължи разноски, както и адвокатско възнаграждение на процесуалния им представител.

Моли да се отмени определението в частта, в която е осъден да заплати адвокатско възнаграждение, до размер на сумата от 400 лева.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от надлежни страни срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.

Частните жалби са допустими, тъй като са подадени в срок от надлежни страни срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на жалбата, както и частните жалби, съдът взе предвид следното:

Ищецът - „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694649 е предявил против Д. А. Я., ЕГН ********** и А. А. Я., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 430 от ТЗ и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащи за предмет осъждането на ответниците да заплатят, при условията на солидарност:

- сумата от 51 191.07 евро, представляваща непогасена главница по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 27312 от 15.10.2007 г. и споразумения към него, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в канцеларията на съда – 16.06.2022 г.;

- сумата от 1 474.81 евро, представляваща възнаградителна лихва, за периода от 18.12.2021 г. до 20.05.2022 г;

4

- сумата от 612.77 евро, представляваща мораторна лихва, за периода от 18.12.2021 г. до 13.06.2022 г.;

- сумата от 153 лева, начислени такси;

- разноски, в размер на сумата от 84 лева;

Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че по силата на Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 27312 от 15.10.2007 г. е предоставил на двамата ответници кредит в размер на 59 000 евро.

Към Договора за кредит за покупка на недвижим имот HL 27312 от 15.10.2007 г. са сключени с кредитополучателите Допълнително споразумение от 10.11.2016 г., Допълнително споразумение от 31.07.2017 г. и Допълнително споразумение от 01.08.2017 г., които са неразделна част от съдържанието на договора.

Кредитът бил изцяло усвоен по сметка в евро от кредитополучателя Д.

А. Я., ЕГН **********.

Уговорен е погасителен срок от 396 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка по кредита на равни /анюитетни/ месечни вноски, включващи лихва и главница.

Погасяването на кредита е във валутата, в която същият е разрешен и усвоен — евро.

Кредитът е бил обезпечен с договорна ипотека върху дворно място, находящо се в гр. Дупница, съставляващо УПИ, за който е отреден парцел ***, квартал ** по плана на гр. Дупница, с площ от 302 кв.м.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от процесния договор, кредитополучателите са се задължили да заплащат годишна лихва, в размер на сбора на БЛП за жилищни кредити в евро, валиден за съответният период плюс договорна надбавка от 0.15 пункта.

Съгласно чл. 4, т. 2 от Договора, кредитополучателите са се задължили да заплащат на Банката такса, дължима в началото на всяка следваща година, считано от откриването на заемната сметка по кредита, в размер на 0.3 % върху размера на непогасената главница към същата дата.

5

Съгласно чл. 4 и чл. 5 от Допълнително споразумение от 10.11.2016 г. към процесния договор за кредит, кредитополучателите са се задължили да заплащат преференциална годишна лихва в размер на Референтния лихвен процент 6М EURIBOR за жилищни кредити в евро, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, считано от 10.11.2016 г.

През периода на облекчено погасяване, върху дълга се начислявала годишна лихва в размер равен на сбора от РЛП плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 4.89 процентни пункта. След изтичане периода на облекчено погасяване върху общия размер на дълга, след натрупването на лихвата, се начислявала годишна лихва в размер, равен на сбора от РЛП плюс договорна надбавка в размер на 8.50 процентни пункта.

Съгласно чл. 4 и чл. 5 от Допълнително споразумение от 31.07.2017 г. към процесния договор за кредит, считано от 31.07.2017 г. за усвоения кредит се дължи преференциална годишна лихва, изчислена при прилагане на променлив годишен лихвен процент, който се определяла като сбор от РЛП плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 4.70 % процентни пункта за периода на облекчено погасяване. След изтичане на периода на облекчено погасяване върху общия размер на дълга, след натрупването на лихвата се начислявала годишна лихва, изчислена при прилагане на променлив годишен лихвен процент, който се определя като сбор от РЛП плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 6.70% процентни пункта.

За РЛП се ползва лихвения индекс 6-месечен EURIBOR, приложим за съответния период на начисляване на лихвата.

Съгласно чл. 4 и чл. 5 от Допълнително споразумение от 01.08.2017 г. към процесния договор за кредит, считано от 01.08.2017 г. за усвоения кредит се дължи преференциална годишна лихва, изчислена при прилагане на променлив годишен лихвен процент, който се определял като сбор от РЛП плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 4.70 процентни пункта за периода на облекчено погасяване. След изтичане на периода на облекчено погасяване върху общия размер на дълга, след натрупването на лихвата се начислявала годишна лихва, изчислена при прилагане на променлив годишен лихвен процент, който се определял като сбор от РЛП плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 6.70% процентни пункта.