Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1544 от 28.10.2025, Административен съд - Шумен

Съд
Административен съд - Шумен
Дело
Касационно административно наказателно дело 401/2025
Вид
Решение № 1544
Подписан
28.10.2025
В сила
28.10.2025
Състав
Снежина Чолакова, Бистра Бойн, Росица Цветкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1544

Шумен, 28.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Шумен - I Касационен състав, в съдебно заседание на шести октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

СНЕЖИНА ЧОЛАКОВА

Членове:

РОСИЦА ЦВЕТКОВА

БИСТРА БОЙН

При секретар ИВАНКА ВЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдия СНЕЖИНА ЧОЛАКОВА канд № 20257270600401 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от директора на Агенция за държавна финансова инспекция – [населено място], депозирана чрез А. Т. – главен юрисконсулт в АДФИ - [населено място], срещу Решение № 186 от 02.07.2025г., постановено по АНД № 937 по описа за 2025 година на Районен съд - гр.Шумен. С постановения съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 11-01-774/03.04.2025г., издадено от директора на АДФИ - [населено място], с което на Б. К. Т., на основание чл. 250, вр. чл. 257, вр. чл.261, ал.2 от ЗОП, за нарушение по чл.18, ал.1, т.13, вр. чл.79, ал.1, т.3, б.“б“ от ЗОП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 9900 /девет хиляди и деветстотин/ лева.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че неправилно районният съд е отменил наказателното постановление, възприемайки позиция за приложение на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. Счита, че при последвалото изменение на относимата нормативна уредба не е отпаднала наказуемостта за възложителя при провеждане на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 13 от ЗОП, когато не са налице основания за провеждането ѝ, тъй като в новата разпоредба на чл. 250а от ЗОП е предвидена санкция за аналогично деяние. Въз основа на наведените доводи отправя искане за отмяна на атакувания съдебен акт и за постановяване на ново решение по съществото на спора, потвърждаващо отмененото наказателно постановление. Претендира разноски за две съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. От пълномощника му юрисконсулт Д. М. е депозирано писмено становище рег.№ ДА-01-2540/02.10.2025г., съдържащо изявление, че поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения.

Ответната страна, Б. К. Т., депозира писмен отговор посредством адвокат Ц. С. от Адвокатска колегия – [населено място], в който излага доводи за неоснователност на оспорването, въз основа на които отправя претенция за оставяне в сила на атакувания съдебен акт, както и за присъждане на деловодни разноски. В съдебно заседание ответникът в касационното производство, редовно призован, не се явява лично. Същият се представлява от адвокат Ц. С. от ШАК, която оспорва основателността на жалбата.

Присъстващият в съдебната зала представител на Шуменска окръжна прокуратура заявява, че не желае да встъпи в съдебното производство.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна, по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

Към месец септември 2023г. Б. К. Т. заемал длъжността зам. кмет на Община Шумен. На основание Заповед № РД – 25-1140/02.06.2021г. на кмета на Община Шумен ответникът бил упълномощен да обяви, проведе, възложи и сключи договор за възлагане на обществена поръчка: „Избор на доставчик на нетна активна електрическа енергия и координатор на балансираща група за нуждите на Община Шумен и нейните структури и за нуждите на „ДКЦ I“ ЕООД“.

Със заповед, издадена от Директора на АДФИ № ФК-10-789 от 19.08.2024г., на И. П. Г. - държавен финансов инспектор в АДФИ, било възложено да извърши финансова инспекция на Община Шумен. При извършената проверка И. Г. установила следното: С Решение № [рег. номер] от 18.09.2023г. Б. К. Т. - упълномощено лице, съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗОП, открил процедура за възлагане на обществена поръчка по реда на чл.18, ал.1, т.13 от ЗОП - пряко договаряне с предмет: „Избор на доставчик на нетна активна електрическа енергия и координатор на балансираща група за нуждите на Община Шумен и нейните структури и за нуждите на "Диагностично-консултативен център I" ЕООД“. Обществената поръчка била регистрирана в електронния регистър на АОП под номер 00138-2023-0063. Решението било публикувано в Регистъра за обществени поръчки според разпоредбата на чл.36, ал.1, т.1 от ЗОП, на 18.09.2023г. Обектът на поръчката бил доставки по чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОП, а вида на процедурата - пряко договаряне. В Решението било посочено, че поръчката се възлага съгласно чл.182, ал.1, във връзка с чл.79, ал.1, т.3, б.“б“ от ЗОП /липса на конкуренция поради технически причини/. Процедурата била обявена с основен CPV код 09310000 - „Електрическа енергия“, с прогнозна стойност 198 000.00 лева без ДДС и срок за изпълнение 1 месец. С решението за откриване на процедурата упълномощеното лице мотивирало приложимото основание по ал.1 със следния мотив: „Община Шумен откри обществена поръчка със същия предмет, по която към момента не е избран доставчик. Това доведе до невъзможност Възложителят да подаде в срок до 10-то число на месеца документи за доставчик на ел. енергия на свободния пазар, от което следва, че, ако не се сключи договор с настоящия доставчик, Възложителят ще бъде принуден да премине към Доставчик от последна инстанция, което ще оскъпи цената на тока с близо 30%“. Съгласно чл.64, ал.1 от ППЗОП упълномощеното лице посочило лицето, с което възнамерява да сключи договор - "ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги" ЕАД, [населено място], като се възползвало от разпоредбата на чл.65, ал.1, т.1 от ППЗОП и не е одобрило, и не е изпратило покана. На основание чл.112, ал.1 от ЗОП за изпълнението на обществената поръчка бил сключен Договор № е ЗОП-2023-0063-01/03.10.2023г. между Община Шумен /като възложител/ и "ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги" ЕАД, на стойност до 198 000,00 лв. без ДДС, за срок от 1 месец, в сила от 01.10.2023г. до 30.10.2023г. При извършената проверка за законосъобразност на сключения договор, в резултат на проведената процедура на договаряне по реда на чл.18, ал.1, т.13 от ЗОП, относно наличие на условия за прилагането й, посочени в закона, финансовият инспектор И. Г. установила, че не може да се изведе заключение, че възлаганата поръчка е ограничена до конкретен изпълнител по технически причини, т.е. не съществува друга алтернатива или заместител за изпълнение на дейностите и отсъствието на конкуренция не се дължи на изкуствено стесняване параметрите на поръчката. Въз основа на резултатите от извършената проверка, последната съставила АУАН № 11-01-774/08.10.2024г., с който на Б. К. Т. било вменено извършено на 18.10.2023г. нарушение на чл.18, ал.1, т.13 от ЗОП, във връзка с чл.79, ал.1, т.3, б.“б“ от ЗОП. В съставения АУАН актосъставителят обстойно анализирал всяко едно изречение от мотивите на възложителя за провеждане на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 13 от ЗОП. При предявяване и връчване на акта, ответникът по касация саморъчно отразил, че ще представи възражения. Писмено възражение било депозирано на 15.10.2024г.

Въз основа на съставения акт и събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства, наказващият орган издал обжалваното НП, като възприел констатациите, съдържащи се в АУАН.

При тази фактическа обстановка съдът е приел, че провеждането на процедура от вида, посочен в чл. 18, ал. 1, т. 13 от ЗОП, по реда, установен в чл. 79 от ЗОП, без да са налице тези условия, в действащата от 01.01.2024г. редакция, е отпаднало като такова, което да е наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред, по смисъла на чл. 6 от ЗАНН. Съдът е счел, че от възлагане на обществената поръчка /18.09.2023г., датата на публикуване на решението за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка по реда на чл. 18, ал. 1, т. 13 от ЗОП/ до издаване на обжалваното наказателно постановление /03.04.2025г./ е настъпила промяна в законодателството, като санкционната норма от 01.01.2024г. е претърпяла редакция и наказуемостта за провеждане на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 13 от ЗОП, без да са налице условията за прилагането ѝ, посочени в закона, е отпаднала. По тези съображения съдебният състав е приел, че приложение следва да намери нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и санкционираното лице не подлежи на административнонаказателна отговорност.

Обжалваното решение е валидно, постановено в съответствие с приложимия материален закон и правилно. Изложените от въззивния съд мотиви относно основанията за отмяна на НП изцяло се споделят и от настоящия състав, поради което съдът препраща към тях, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 1, изр. 2 от АПК.

Касационната съдебна инстанция не споделя сочените от касатора отменителни основания, свеждащи се до твърдения за липса на условия за приложение на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, с оглед изразеното становище, че наказуемостта на деянията от вида на процесното не е отпаднала, а такава е предвидена в новата разпоредба на чл. 250а от ЗОП. Не може да бъде възприето становището, че и в двете разпоредби - чл. 250 /преди изменението/ и чл. 250а от ЗОП, се предвижда наказуемост за провеждане на процедура в нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 13 от ЗОП, аргументирано с факта, че елемент от фактическия им състав е провеждането на процедура на пряко договаряне, без да са били налице съответните условия за това, а също и сключването на договор в резултат на неоснователно проведената такава процедура. Провеждането на процедура по чл. 18, ал. 1 от ЗОП и сключването на договор в резултат от такава процедура не са идентични понятия.

По-конкретно, към момента на извършване на деянието е била в сила разпоредбата на чл. 250 от ЗОП в редакцията й към ДВ, бр. 13/2016 г., в сила от 15.04.2016г., в която е предвидено, че се наказва възложител, който проведе процедура по чл. 18, ал. 1, т. 3-10 или т. 13 от ЗОП, без да са налице условията, посочени в закона. С ДВ бр. 88/2023 г., в сила от 01.01.2024г., чл. 250 от ЗОП е изменен, като актуална и към момента е разпоредбата му, в която е предвидено: „Възложител, който проведе процедура по чл. 18, ал. 1, т. 3 – 7, без да са налице условията, посочени в закона, се наказва с глоба в размер 5 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 20 000 лв.“, т.е. от текста е отпаднала процедурата по чл. 18, ал. 1, т. 13 от ЗОП. Следователно, след настъпилото изменение на тази разпоредба, законът не предвижда административно наказание на възложител за деяние, свързано с провеждане без правно основание на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 13 от ЗОП, т. е. на процедура чрез пряко договаряне.

В същия брой на ДВ е публикувано изменение, с което е приет нов текст - чл. 250а от ЗОП, в сила от 22.12.2023 г., който гласи: „Възложител, който сключи договор в резултат на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 8 – 10 или т. 13, без да са налице условията за прилагането ѝ, посочени в закона, се наказва с глоба в размер 6 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 50 000 лв. за процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 8 – 10, и не повече от 24000 лв. за процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 13.“ Тази административнонаказателна разпоредба въвежда нова форма на изпълнително деяние на нарушението - сключване на договор, в резултат от процедура по чл. 18, ал. 1, т. 8 – 10 или т. 13, без да са налице условията за прилагането ѝ, посочени в закона. Деянието, вменено на Б. Т. обаче, е различно и се изразява в провеждане на процедурата, без да са налице условията за това.