Решение № 631 от 24.03.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 631 гр. София, 24.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Цветомира П. Кордоловска

Дачева

Калина В. Станчева като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20201100509819 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 550849/02.12.2018 г. по гр. д. № 41661/2015 г. на СРС, 37 с - в, М.

Р. Р., ЕГН **********, е осъдена да заплати на собствениците на самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. „****“ № 15, представлявани от управителя на етажната собственост С.М.В., адрес - гр. София, ул.

„****" ****, на основание чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС сумата 205, 08 лв. - вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ на етажната собственост за периода м. 05.2013 г. - м.

04.2015 г., сумата 72 лв. - вноски за разходи за поддръжка и управление на общите части на етажната собственост за същия период и сумата 57 лв. - припадаща се част от разходите за подмяна на домофонната уредба съгласно решение на общото събрание на етажната собственост от 14.03.2014 г. и 50 лв. - разноски по делото.

Със същото решение М. СТ. П., ЕГН ********** е осъдена да заплати на собствениците на самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. „****“ № 15, представлявани от управителя на етажната собственост С.М.В., адрес гр. София, ул. ****, ет. 4, ап. 7, сумата 141, 60 лв. - вноски за фонд „Ремонт и обновяване" на етажната собственост за периода м. 05.2013 г. - м.

04.2015 г., сумата 72 лв. - вноски за разходи за поддръжка и управление на общите части на етажната собственост за същия период и сумата 57 лв. - припадаща се част от разходите за подмяна на домофонната уредба, съгласно решение на общото събрание на етажната собственост от 14.03.2014 г., както и 50 лв. - разноски по делото.

Въззивна жалба срещу решението е подадена от ответниците М. Р. Р. и М. СТ.

П.. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно постановено. Поддържат, че съдът е обосновал изводите си само на 1 представените от ищеца доказателства, като не е съобразил и обсъдил доводите и възраженията на ответниците и ангажираните от тях доказателства. Сочат, че съдът е отменил избора на С.В. като управител на ЕС, с влязло в сила решение на СРС, 49 с - в, по гр. д. № 42391/2015 г., както и протокола, с който са определени вноските за ремонт и обновяване на ЕС, а с други решения на СРС, 40 с-в и СГС са отменени решенията на ОС на ЕС на ул. „****" № 15 от 10.05.2017 г., включително избора на С.В. за управител на ЕС. Поддържат, че поради тази отменя, последната не може да представлява валидно ЕС. Сочат още, че съдът не се е съобразил с искането за спиране на производството по чл. 229, т. 4 ГПК до решаване на въпроса за правомощията на управителя, поради което решението е недопустимо постановено, поради ненадлежно упражнено право на иск. Делото е следвало да бъде прекратено от СРС. Освен това излагат съображения, че в решението не са посочени етажните собственици, което също го прави недопустимо. Поддържат, че по същество претенцията е и неоснователна за предявените по делото размери, доколкото решенията на ОС от 18.

(05)06.2015 г. са отменени. Излагат още, че протокола, въз основа на който са приети суми за поддръжка и ремонт на общите части по чл. 50 ЗУЕС, е оспорен от ответниците като писмено доказателство и в нарушение на процесуалния закон СРС не е открил производство по оспорването му. Въпреки направените в протокола ръкописни дописвания, той е съобразен от съда в решението, поради което са направени неправилни правни изводи, че исковете са основателни. Неоснователно СРС е приел, че сумите се дължат въз основа на решения от ОС, което е проведено в противоречие с изискванията на ЗУЕС. Оспорват се и изводите на съда за дължимост на суми за домофон, тъй като СТЕ е установила, че в собствените на ответниците апартаменти (3 и 4), няма домофонна уредба и ответниците по никакъв начин не ползват тази уредба. По делото е установено освен това, че ап. 4 не се обитава и за това не му е нужен домофон. Сочат, че домофонната уредба не е сред задължителните инсталации в жилищната сграда, съгласно ЗУТ. Поддържат, че не дължат суми за такава уредба, след като е прието, че тя не обслужва всички апартаменти и не попада в хипотезата на чл. 38, ал. 1 ЗС. Излагат, че не е доказано изграждането на място на домофонната уредба, за да се дължи заплащането й, нито сумата е в категорията на задължителните ремонти на сградата, която се руши. Излагат и доводи, че съдът неоснователно не е уважил направено от тях възражение за прихващане срещу С.В., със сума от 722, 22 лв., която тя отказва да възстанови на ответниците, след като е установено, че внесените от тях средства не са изразходвани по предназначение.

Изводите на съда за дължимост на суми от ответниците не са подкрепени от доказателствата по делото. Молят да се отмени решението на СРС и да се отхвърлят исковете изцяло. Претендират разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна - ищецът находяща се в гр. София, ул. „****" № 15, представлявани от управителя на етажната собственост С.М.В., оспорва жалбата в писмен отговор, подаден по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението е обосновано, правилно и съобразено с доказателствата. СРС не е допуснал твърдените в жалбата нарушения. Сочи, че С.В. е избрана за управител на ЕС от 28.10.2010 г. насетне. Моли да се потвърди, решението, както е постановено. Прави възражение срещу присъждането на разноски за производството в полза на насрещната страна.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема за установено следното :

Съдът се е произнесъл по обективно съединени искове с правно основание чл. 51 2 ал. 1 ЗУЕС и чл. 50 ЗУЕС, вр. с чл. 38 ал. 1 ЗУЕС за заплащане на дължими разноски за поддръжка и ремонт на общи части на ЕС.

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

В съответствие с материалния закон СРС е направил извод, че Общото събрание е орган на управление на ЕС, като според разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗУЕС, решенията на ОС се изпълняват в определените в тях срокове. Следователно ЗУЕС не изисква като предпоставка за допустимост на исковете изрично упълномощаване на управителя от Общото събрание да ги предяви от името на етажните собственици.

Непосочването на имената на тези собственици не води до недопустимост на решението.

От представените по делото доказателства протоколи от 18.06.2015 г., 10.05.2017 г. и 08.10.2019 г. се установява, че както към момента на предявяване на исковата молба, така и към момента на въззивното производство С.В. е била избрана за управител на ЕС в сградата, находяща се в гр. София, ул. ****. Възраженията на ответниците в жалбата, че тя не разполага с представителна власт и легитимация да предяви искове за установяване на задължения на ответниците за поддръжка и ремонт на общите части, са неоснователни и не са подкрепени с никакви доказателства.

Действително пред СРС е представено решение от 11.01.2017 г. по гр. д. № 423921/2015 г. на 49 с - в, с което са отменени решенията на ОС на ЕС обективирани в протокола от 18.05.2015 г. по т. 1, 2 и 3 - приемане на отчет, избор на управител на ЕС и за водене на дело във връзка със задълженията на етажните собственици. Решението е влязло в сила на 08.02.2017 г. в хода на производството и има действие занапред.

Следователно към момента на подаване на исковата молба, управителят С.В. е разполагала с представителна власт по отношение на ЕС.

Следва да се посочи освен това, че въпреки отмяната на решението на ОС по посочения протокол, видно от протокола на ОС на 10.05.2017 г. (още преди влизане в сила на посоченото по - горе решение), на следващо проведено Общо събрание на ЕС, С.В. отново е избрана за управител на ЕС. Ответниците не са ангажирали доказателства в подкрепа на твърденията си в жалбата, че всички решения на ЕС за избор на управител са отменени от СРС или от СГС, поради което следва да се приеме, че управителя на ЕС С.В. е легитимирана да предяви исковете за вземанията в полза на ЕС. Възраженията на ответниците в жалбата са неоснователни.

Следователно исковете са допустимо заявени от управителя на ЕС и решението на СРС не е недопустимо постановено поради липса на легитимация на ищеца.

Предвид изложеното въззивният състав приема, че решение е валидно и допустимо постановено.

При постановяване на решението не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като са обсъдени всички събрани пред СРС доказателства и е изложена установената въз основа на тях фактическа обстановка, която съдът не намира за необходимо да преповтаря в цялост, а препраща към нея, на основание чл.

272 ГПК. Настоящият състав ще обсъди само доказателствата относими към доводите на страните във въззивното производство.

По съществото на спора, във връзка с възраженията във въззивната жалба и в допълнение към изложеното от СРС, настоящият съд намира следното :

Предмет на претенциите са суми за вноски, дължими от ответниците, за фонд 3

„Ремонт и обновяване", както и за управлението и поддръжката на общите части и за подмяна домофонна уредба.

Според чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС, собствениците са длъжни : да заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд „Ремонт и обновяване“, съразмерно с притежаваните идеални части, както и разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата.

Въззивният състав споделя изводите на СРС, че за основателността на исковете за установяване дължимост на процесните вземания, в доказателствена тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че ответниците са собственици на имот в ЕС, че е взето решение на Общото събрание на ЕС за заплащане на разходи за поддържане на общите части - чл. 48 ал. 8 ЗУЕС, както и размерът на дължимите вноски и периода, за който се отнасят. Ответникът следва да докаже своите правоизключващи, правопогасяващи и правоунижощаващи възражения, включително извършено плащане.

По съществото на спора относно дължимостта на вноските от ответника за фонд „Ремонт и обновяване“ за процесните периоди и във връзка с доводите на страните във въззивното производство, съдът намира следното :

Съгласно разпоредбите на Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС), Общото събрание на собствениците или на сдружението създава и поддържа фонд „Ремонт и обновяване“, като средствата във фонда се набират от ежемесечни вноски от собствениците в размер, определен с решение на общото събрание съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната собственост, но не по - малко от един процент от минималната работна заплата за страната и/или други източници - чл. 50, ал. 1 и ал. 2 ЗУЕС.

ОС на етажните собственици определя размера на паричните вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ - съгласно чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗУЕС, като това решение на ОС обвързва всички етажни собственици, включително и тези, които не са гласували за него (арг. ал. 4 на чл. 11 ЗУЕС).

Според чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС, минималният размер на ежемесечните вноски не може да бъде по - малък от 1 % от минималната работна заплата за страната, който е известен за всеки период. Доколкото в решенията на ОС, касаещи вноските за създадения фонд „Ремонт и обновяване“ , не е посочено нищо различно от предвиденото в закона, следва да се приеме, че това е дължимият размер на месечната вноска по чл. 50, ал. 2 ЗУЕС. В същото време в закона е посочена долната, минимална граница на месечната вноска за фонда, която е определяема, но не и горна такава, което означава, че няма пречка собствениците да вземат решение за събиране на по – високи вноски за този фонд от тези съответстващи на 1 % от МРЗ за страната или на идеалните части от общите части на сградата. В тази част нормата има диспозитивен характер.