Решение № 1386 от 09.11.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1386 гр. Варна, 09.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Наталия П. Неделчева мл.с. Симона Р. Донева при участието на секретаря Г.а Г. Славова като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско дело № 20223100501726 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 сл. ГПК. Постъпила е въззивна жалба вх. №41548/21.06.2022г. от И. А. И. срещу Решение №1564/20.05.2022г., постановено по гр.д. № 20203110110029/2020 г. по описа на ВРС. Жалбоподателят счита, че решението е недопустимо в частта му, с която ответникът е „осъден да прекрати неоснователното си действие, чрез строеж на плътна ограда между имоти с идентификатор *** и *** по КККР на гр. Варна, както и да извърши за своя сметка реконструкция на изградената плътна ограда между двата имота, като след реконструкцията сградата да отговаря на одобрения проект за нейния строеж, а именно да бъде с височина до 2 (два) метра, измерена от кота нула от по ниския терен, в случая този на ищеца". Твърди, че съдът не е бил сезиран с искане за прекратяване на неоснователно действие, чрез строеж на плътна ограда, като се извърши нейната реконструкция. Съобразно заявения и поддържан петитум в тази част, съдът е сезиран с искане за прекратяване на неоснователното действие, чрез премахване на плътната ограда, а не чрез реконструкцията и. Доколкото съдът е подменил търсената от ищеца защита 1 и се е произнесъл по искане, с което не е бил сезиран, то моли в тази част първоинстнационното решение да бъде обезсилено, а делото - върнато на пъвр. съд за ново разглеждане. В случай, че съдът приеме обжалваното решение за допустимо, жалбоподателят го оспорва изцяло като неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Жалбоподателят счита, че релевантните за спора обстоятелства не са били правилно установени от решаващия състав.Твърди, че неправилно досежно навлизането на плътната ограда в неговия имот, съдът е кредитирал заключението на тройната СТЕ, която не е имала задача относно изградената ограда. Счита, че кредитирането на заключението на тройната СTE по въпроси, касаещи оградата т.е. по непоставени на вещите лица въпроси, е неправилно и съставлява процесуално нарушение, изразяващо се в мотивиране на съдебния акт с несъбрани по установения процесуален ред доказателства. На следващо място твърди, че съдът погрешно е приел, че възражението от И. И. от 30.08.19 г. подадено в РДНСК Варна, съставлява признание за даване на съгласие за изграждане на ограда до височина от 2,20 м. Излага, че има разлика между едноетажно допълващо застрояване /за което е дадено съгласие/ и ограда. Поради това счита за напълно погрешни изводите на съда досежно изградената ограда. Твърди, че от доказателствата по делото се установява че оградата навлиза в неговия имот с повече от 4 см., което нарушава правни норми, защитаващите правото му на собственост.

Излага, че са неправилни и изводите на първоинстанционният съд по отношение на постройката на допълващо застрояване. Не е обсъдено и съобразено обстоятелството, че с насипването на съседния терен с повече от 80 см, преди определянето на кота нула, по проекта за изграждането и, се нарушават както строителните правила и норми, така и се ограничава възможността за пълноценно ползване на имота. По изложените съображения моли да бъде отменено решението като недопустимо в частта му, с която ответникът е осъден да прекрати неоснователното си действие, чрез строеж на плътна ограда между имоти с идентификатор *** и

*** по КККР на гр. Варна, както и да извърши за своя сметка реконструкция на изградената плътна ограда между двата имота, като след реконструкцията сградата да отговаря на одобрения проект за нейния строеж, а именно да бъде с височина до 2 (два) метра, измерена от кота нула от по ниския терен, в случая този на ищеца". В случай, че съдът приеме решението 2 за допустимо, моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения. В о.с.з. жалбата се поддържа чрез пълномощник.

Чрез депозирания писмен отговор, въззиваемият М. Ат. П. изразява становище, че в частта, в която е осъден да извърши реконструкция, и в частта на разноските, обжалваното решение в недопустимо, неправилно и незаконосъобразно. По отношение на останалата обжалвана част - счита, че фактите по делото са правилно установени, а изводите на съда кореспондират на събраните по делото доказателства, поради което жалбата следва да се остави без уважение.

От своя страна, М. Ат. П. е депозирал въззивна жалба вх.

№39987/14.06.2022г. срещу Решение №1564/20.05.2022г., постановено по гр.д. №10029/2020 г. по описа на ВРС, в ЧАСТТА, с която е осъден „да извърши за своя сметка реконструкция на изградената плътна ограда между двата имота, като след реконструкцията сградата да отговаря на одобрения проект за нейния строеж, а именно да бъде с височина до 2 (два) метра, измерена от кота нула от по - ниския терен, в случая този на ищеца И. А. И., ЕГН **********, както и в ЧАСТТА за разноските, като е осъден „да заплати на И. А. И., ЕГН **********, сумата от 627,50 лв., представляваща сбор от сторени разноски в настоящото производство, предвид частичната неоснователност на исковата претенция"....Счита, че решението в тези му части е недопустимо, неправилно, незаконосъобразно, произнесено извън рамките на компетентността на ВРС, поради което го обжалва. Твърди, че съдът не е съобразил всички, събрани по делото доказателства; пропуснал е да отчете в решението си, че по делото от ищеца са приложени и приети две декларации за съгласие в нотариална форма. На следващо място излага, че след като вече веднъж строежът е бил надлежно проверен относно точното изпълнение на дадено разрешение за строеж, и сезираните органи са се произнесли, че строежът е законово изграден и е в съответствие с техническите правила и норми, сега ищецът, останал недоволен от административния орган, подава иска в районният съд. Твърди, че от всички събрани в хода на делото доказателства, се установява, че няма навлизане в имота на ищеца нито на масивна ограда, нито на допълващо застрояване, а оградата е изцяло разположена в имота на ответника, макар че с оглед даденото двукратно нотариално заверено съгласие, както и нормата на закона 3 оградата би следвало да е разположена поравно в двата съседни имота.

Излага също, че няма и твърдяното засенчване, защото допълващото застрояване е отдръпнато на 1,00 метър навътре в имота на ответника, а видно от снимковият материал е, и че дърветата на ищеца се издигат над 2 метра в имота на ответника. С оглед на което първ. Съд е следвало да отхвърли иска, тъй като безспорно се установява, че той е изцяло неоснователен. По изложените съображения моли да бъде отменено решението в осъдителната му част, като недопустимо и незаконосъобразно, като му бъдат присъдени всички съдебно деловодни разноски, поради отхвърляне на предявеният по чл.109 ЗС иск изцяло. В частта, с която първ. Съд се произнесъл частично с осъдително решение в смисъл „да прекрати неоснователното си действие чрез строеж на плътна ограда... , както и да извърши за своя сметка реконструкция на изградената плътна ограда ...“ , моли решението да бъде обезсилено като недопустимо, тъй като съдът е излязъл извън рамките на своята компетентност, произнасяйки се по въпрос от компетенцията на районната администрация, за който още повече тя вече един път се е произнесла и за който компетентен е Административния съд.

Чрез депозирания писмен отговор, ответникът по тази жалба –И. И. излага, че правилно се твърди в жалбата, че решението е недопустимо в ЧАСТТА, с която е ответникът е осъден „да извърши за своя сметка реконструкция на изградената плътна ограда между двата имота, като след реконструкцията сградата да отговаря на одобрения проект за нейния строеж, а именно да бъде с височина до 2 (два) метра, измерена от кота нула от по ниския терен, в случая този на ищеца И. А. И., ЕГН **********. В останалата част –оспорва твърденията на ищеца, но излага становище, че първ. Решение е недопустимо, а ако бъде прието за допустимо – то е неправилно и незаконосъобразно.

Съдът, предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството е образувано иск на И. А. И. срещу М. А. П. за осъждане на ответникът да прекрати неоснователното си действие, извършено чрез строеж на допълващо застрояване, в имот с идентификатор *** по КК на гр. Варна и плътна ограда между имот с

4 идентификатор 1995 и 1010, както и да премахне за своя сметка сграда допълващо застрояване – помещение за инвентар, както и плътната ограда, изградена извън регулационната линия между двата имота и навлизаща в имот с идентификатор ***, с адрес в гр. Варна, кв. „Виница“, ул.

„Св. Св. Константин и Елена“ 6. Ищецът излага, че е собственик на ½ ид.ч. от недвижим имот ПИ с идентификатор ***, на адрес в гр. Варна, кв. „Виница“, ул. „Св. Св. Константин и Елена“ 6. Заедно с другия съсобственик на имота на 22.08.2018г. дали съгласие на съседа си Захари Захариев- собственик на съседния имот- да изгради едноетажно допълнително застрояване на границата на имотите, което да не надвишава 2,2 м. На 07.02.2019г. Захариев продал имота си на ответника, който в началото на м. юни 2019г. изградил масивна ограда и допълващо застрояване – помещение за инвентар, по – високо от 2,2м., като премахнал съществуващата повече от 50 години ограда от бетонни колове и оградна мрежа, като такъв начин навлязъл с повече от 50 см. в имота на ищеца. На 13.08.2019г. ищецът подал жалба в кметството на район „Приморски“ и РДНСК – Варна, като на 27.08.2019г. получил уведомление, че на ответника било издадено разрешение за строеж. Границата на имота на ищеца била отместена с 10 кв.м. навътре. Ищецът твърди, че с изграждането на масивната ограда над 2,2 м. се препятства възможността му да ползва изцяло своя имот, а с постройката над уреденото в чл. 42, ал. 3 ЗУТ се препятствало слънчевото греене в имота. Въпреки отправеното към него искане, ответникът отказал да премести оградата си и да въведе в норма постройката.

Ответникът чрез депозирания писмен отговор излага становище за неоснователност на иска. Твърди, че е станал собственик на имот с идентификатор 1995 на 07.02.2019г., като за него има влязла в сила КК и изработен ПУП – ПРЗ. С разрешение за строеж №100/23.05.2019г. на Община Варна, район „Приморски“ му било разрешено да построи еднофамилна жилищна сграда, допълващо застрояване и масивна ограда, находящи се в неговия имот. Съгласно удостоверение за въвеждане в експлоатация от 06.02.2020г. Главният архитект на район „Приморски“ е удостоверил, че строежът е изпълнен в съответствие одобрените проекти, разрешение за строеж и протокол за открИ.е на строителна площадка. Строежът бил заснет и нанесен в КК с идентификатори на обектите 1995.4 и 1995.5. Твърди, че строежът на ограда с височина до 2,2 м. се осъществило след изрично 5 писмено нотариално заверено съгласие на ищеца. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен кат неоснователен като му бъдат заплатени направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Като обсъди събраните в хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателства, обсъждайки го в тяхната съвкупност, настоящият състав на ВОС приема за установено следното от фактическа страна:

С договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в НА №183, том 5 на 11.03.1991г. П.Анд.Ст. и Анд.

П. В. продават на И. А. И. следния свой недвижим имот, находящ се в гр.

Варна, кв. „Виница“, ул. „Дружба“ 6, представляващ ½ ид.ч. от парцел 4-764 по плана на кв. „Виница“, целият с площ от 1145 кв.м., заедно с втория жилищен етаж от построената в същия жилищна сграда.

От приетата по делото декларация, подписана на 22.08.2018г.от И. И. и Анд. П., като собственици на ПИ с номер ***, находящ се в гр.