Решение № 4392 от 18.10.2019, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№……….. гр. Варна, 18.10.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ТРИДЕСЕТИ състав в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА при секретаря Антония Пенчева като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 16790 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от Ч.д.г. „Д.к.М.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Диана Стойкова Манова - управител срещу И.Н.К., ЕГН **********, с адрес: *** в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание, както следва: чл.79, ал. 1, във вр. с чл. 86 от ЗЗД с искане да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 1 517 (хиляда петстотин и седемнадесет) лева, представляваща неплатени такси за месец юли 2017 г. в размер на 790 ( седемстотин и деветдесет) лева за В. Н. К. и 727 ( седемстотин двадесет и седем) лева за А. Н. К., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на предявяване на иска в съда до окончателното й изплащане и чл. 92 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 460 (четиристотин и шестдесет) лева на основание чл. 3.5 от договора, представляваща неустойка за забава на заплащането на горните суми, както следва за детето А. К. в размер на 230,00 лв. и в за детето В. К. в размер на 230,00 лв.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът твърди в исковата си молба, че на 22.03.2016 г. и 23.03.2016 г. с ответника И.Н.К., като майка и законен представител на децата В. Н. К., ЕГН ********** и А. Н. К., ЕГН ********** подписали договори, по силата на които двете деца били приети за целодневно обучение в детската градина за учебната 2016-2017 г. Периодът на обучението бил от септември 2016 до юли 2017 г. Съгласно договора за детето В. родителят заплаща такса в размер на 790,00 лева, платима на 11 месечни вноски, а за детето А. К. таксата е в размер на 727,00 лева, също платима на 11 месечни вноски. Децата посещавали детската градина и за периода март - юли 2016 г. По силата на договорите родителите на децата са платили уговорените плащания - входяща такса в размер на 350,00 лева, таксите за месеците септември, ноември и декември 2016 г., март, април, май и юни 2017 г. С превод от 29.03.2016 г. е преведен и уговорения депозит за 2016 и 2017 г. в размер на 1 517 лева. С него е покрита неплатена от родителите такса за м. октомври 2016 г. Съгласно чл. 1 от договора същият изтича на 31 юли 2017 г. Ответницата не е заплатила месечната такса за юли 2017 г. в размер на 727,00 лева за А. К. и такса в размер на 790,00 лева за В. К. за същия месец. Въпреки поканата, изпратена на електронна поща на ответницата, с която поканил длъжника да извърши плащане на таксата за м. Юли 2017 г. най-късно до 20 юли 2017г., тези такси са все още е дължими и не са платени.

Твърди, че по силата на чл. 3.5 от договора и във вр. с чл. 92 от ЗЗД за неизплащане на месечна вноска за дължимата такса за детската градина страните са уговорили неустойка в размер на 10,00 лева за всеки просрочен ден, която към момента на подаването на исковата молба е в размер на 230,00 лева по всеки един от договорите или общо 460,00 (четиристотин и шестдесет) лева.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответника. В отговора ответникът оспорва предявените от ЧДГ „Детска къща Монтесори“ ООД искове неоснователни. Оспорва като неверни изложените от ищеца в исковата му молба твърдения, както следва:

- че на 22.03.2016г. и 23.03.2016г. са били подписани между ищеца и ответника представените с исковата молба договори, въз основа на които В. и А. К. са били приети за целодневно обучение в детската градина на ищеца за периода септември 2016г. - юли 2017г., както и че същите урегулират отношения между страните за по-ранен период от време март - юли 2016 г.

- че децата В. и А. К. са посещавали детската градина във всички месеци на периода март - юли 2016 г. и на периода септември 2016 г. - юли 2017г.

- че не са платени месечните такси за месец юли 2017г. в размер на 790,00 лева за В. К. и 727,00 лева за Александър К., а също така че не е плащана и такса за месец октомври 2016г., както и

- че на ответника е изпращана покана по електронна поща за тяхното плащане;

- че „Детска къща Монтесори“ ООД е лицензирана частна детска градина, вписана в регистъра на институциите в системата на предучилищното и училищно образование;

- че между страните е договорена неустойка по твърдени договори за посещението на В. и А. К. в детската градина в размер на 10,00 лева за всеки просрочен ден по задължението за плащане на месечна такса, която да е достигнала 230,00 лева за всяко дете или общ размер на 460,00 лева.

Сочи, че ищецът не е правил изявления за прихващане на сумата от депозита от 1 517 лева с дължими такси за октомври 2016 г.

Счита, че основанието на исканата от ищеца неустойка в лицето на чл. 3.5 от твърдени договори връзка с чл. 92 ЗЗД е нищожно на основание чл. 26 ал. 2 ЗЗД, поради липса на съгласие от страна на ответниците за нейното уговаряне и дължимост, както и поради противоречие /накърняване / на добрите нрави на основание чл. 26 ал. 1 ЗЗД, тъй като същата е прекомерно голяма, несъразмерна с главното задължение и неотговаряща по размер на стойността на реални вреди за ищеца. В тази връзка прави възражение за прогласяване на нищожността на неустойката. Алтернативно моли, ако съдът приеме договорната клауза за неустойка за валидна, то на основание чл. 92 ал. 2 ЗЗД да намали нейния размер, тъй като претендираният такъв е прекомерен съобразно вреди от неизпълнението, които така или иначе не са доказани от ищеца, че са настъпили, нито какъв е техният размер.

Твърди, че И.К. е заплатила на детската градина месечни такси за посещение на децата В. К. и Александър К. за периода март 2016г. - юни 2017г. като за В. К. всяка от месечните такси е била в размер на 790,00 лева, а за А. К. – 727,00 лева, а също така че на ищеца са заплатени и 350,00 лева входяща такса, както и депозит в размер на 1 517,00 лева.

Твърди, че отношенията между ищеца и ответника по повод посещение на децата В. и А. К. не са се развивали на базата на представените от ищеца с исковата му молба договори, които са неистинни по авторство и недостоверни по съдържание и дата. В. Н. К. не е посещавал детската градина на ищеца, „Детска Къща Монтесори“ ООД месец юли 2016 г., а също така двете деца В. Н. К. и А. Н. К. не са посещавали детската градина месеците януари, февруари и март 2017г., както и юли 2017г., с оглед на което платените от ищцата лично или чрез съпруга ѝ Н. Константинов К. суми от 785,00 лева за юли 2016г. (за В. К.) и от 4 551,00 лева за януари - март 2017г. (за В. и А. К.) и 1 517,00 лева за юли 2017г. (за двете деца) се явяват недължимо платени като престация по непредоставена услуга от страна на ищеца, с оглед на което същите подлежат на възстановяване. За цитираните периоди от време на непосещение на децата в детската градина същите са били извън пределите на страната, а по уговорка със самия ищец недължимите плащания, както и предплатата на встъпителна такса и депозит следвало да се възстановят, което свое задължение в последствие ищецът не изпълнил. Ответницата твърди, че подлежат на възстановяване и платените от нея входяща такса от 350,00 лева, както и платения депозит от 1 517,00 лева. Таксите за месец юли 2017г. и за В. К., и за Алексзандър К. в претендирания от ищеца размер са платени в брой, поради което същите се явяват недължими. Платени са и таксите за месец октомври 2016г. като твърдението на ответника за направено прихващане е неоснователно и подобни негови изявления са без правни последици на заявено прихващане.

Твърди се, че престацията на възнаграждение /такса/ за посещения на децата е била уговорена между страните като месечно плащане, а не годишно, и се дължи само при предоставена услуга от страна на детската градина по прием, грижа и обучение на децата, като при непосещение на децата за съответните месеци юли 2016г. и в периода януари - март 2017г., и юли 2017г. както и при непредоставяне на услуга в тези месеци по отглеждане и обучение на децата възнаграждение на „Детска Къща Монтесори“ ООД не следва да се дължи.

В случай, че бъде установена дължимостта на претендираните от ищеца суми по главния му иск в размер на 1517 лева такси за месец юли 2017г., от които 790 лева за В. Н. К. и 727 лева за А. Н. К., и акцесорните му искове за неустойка от 460 лева (по 230 лева за договорните отношения за всяко от децата) и законна лихва, прави възражение с правно основание чл. 103 от ЗЗД за прихващане, на недължимо платени от нея сума за месеците, през които децата не са посещавали детската градина, както следва: 785,00 лева - недължимо платена такса за юли 2016г., 4 551,00 лева - недължимо платени такси за януари - март 2017г. както и авансова такса от 350,00 лева и депозит от 1 517 лева, а също така и недължимо платените такси за месец юли 2017г. от 1 517 лева.

Оспорва авторството и датата на следните документи: Договор за обучение на дете от 23.03.2016г.; Договор за обучение на дете от 22.03.2016г.,; Правилник за вътрешния ред на ЧЦДГ „Детска Къща Монтесори“;

Заповед РД 14 - 69 / 26.04.2017г. на МОН; Удостоверение № 32 / 02.05.2017г. МОН, като отправя искане същите да бъдат представени от ищеца в оригинал, на осн. чл. 183 от ГПК.

Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор за обучение на дете в ЧЦДГ „Детска къща Монтесори”, сключен на 22.03.2016 г. между Ч.д.г. „Д.к.М.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Диана Стойкова Манова - управител и И.Н.К., ЕГН **********, с адрес: ***, по силата на който страните се договарят изпълнителят приема да осъществява целодневно/полудневно обучение и възпитание на детето В. Н. К. за периода от септември 2016 г. до юли 2017 г. включително при уговорена цена в чл. 2.1 от Договора 5940 лева за полудневно обучение – до 12:30 часа; 8690,00 лв. – за целодневно обучение до 17:30 часа и 7590,00 лв. за обучение до 15:00 часа.

В чл. 2.2 от договора е уговорена еднократна административна такса в размер на 350,00 лв., платима в началото на учебната година.

В чл. 3.3 от договора е уговорено таксата да се заплаща на единадесет равни месечни вноски от 790,00 лв. всяка, платима до пето часа на месеца, за който се дължи. Съгласно същия член възложителят дължи в същия срок и заплащането на първия депозит, също в размер на 790,00 лв. (съгл. чл. 2.4 от договора). Вторият депозит се заплаща до края на месец юли.

Съгласно чл. 3.5 от договора възложителят дължи неустойка в размер на 10,00 лв. на ден да всеки просрочен ден, но не повече от 800,00 лв.

Съгласно чл. 29 от договора договорът може да бъде прекратен едностранно от Възложителя с едномесечно предизвестие, изразено писмено. Едномесечното предизвестие е в сила от първо число на месеца, следващ месеца, в който е отправено предизвестието, като независимо дали детето посещава или не ЧЦДГ „Детска къща Монтесори”във времето на едномесечното предизвестие възложителят дължи такса за обучение за този месец.

По делото е представен договор за обучение на дете в ЧЦДГ „Детска къща Монтесори”, сключен на 23.03.2016 г. между Ч.д.г. „Д.к.М.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Диана Стойкова Манова - управител и И.Н.К., ЕГН **********, с адрес: ***, по силата на който страните се договарят изпълнителят приема да осъществява целодневно/полудневно обучение и възпитание на детето А. Н. К. за периода от септември 2016 г. до юли 2017 г. включително при уговорена цена в чл. 2.1 от Договора 5940 лева за полудневно обучение – до 12:30 часа; 8690,00 лв. – за целодневно обучение до 17:30 часа и 7590,00 лв. за обучение до 15:00 часа.

В чл. 2.2 от договора е уговорена еднократна административна такса в размер на 350,00 лв., платима в началото на учебната година.