Определение № 1197 от 06.10.2021, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1197 гр. София, 06.10.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ в закрито заседание на шести октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Е. АТ. К. като разгледа докладваното от Е. АТ. К. Частно наказателно дело № 20211110213504 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 НПК.

Образувано е въз основа на жалба от Българска академия на науките чрез юрк. В. М. срещу Постановление от 30.08.2021г. на прокурор при СРП (изведено през регистратурата на дата 31.08.20121г.), с което на основание чл. 24 3, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № ЗМ 15129/2020г., по описа на 07 РУ-СДВР, пр. пр. № 9788/2020г. по описа на СРП.

В жалбата се моли Постановлението на СРП да бъде отменено като незаконосъобразно.

Настоящият съдебен състав, след като разгледа подадената жалба и взе предвид материалите по делото, прие следното:

СРС счита, че така подадената жалба се явява процесуално недопустима, тъй като е подадена от лице, което няма процесуално легитимация да обжалва Постановлението за прекратяване.

Съобразно нормата на чл. 243, ал. 4 НПК - постановлението за прекратяване на наказателното производство може да се обжалва от пострадалия или неговите наследници, респективно от ощетеното юридическо лице.

Процесуалното качество на „пострадал“ е предвидено от законодателя в нормата на чл.

74 НПК /„Пострадал е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението“/, а процесуалната фигура на „ощетено юридическо лице“ е предвидено в разпоредбата на чл. 84, ал. 1 НПК. Съгласно последния текст на закона – юридическите лица, които са претърпели вреди от престъплението, могат да предявят в съдебното производство граждански иск за обезщетение на вредите и да се установят като граждански ищци.

Явно е, че акцентът, поставен от законодателя, за възникване на процесуалната фигура 1 на пострадал /ощетено юридическо лице/, е наличието на вреди от престъплението, т.е. съставомерни такива, а не каквито и да било вредни последици, явяващи се последица от самото деяние. Ето защо, преценката на съда - дали е възникнала надлежна процесуална правоспособност за определено лице, е винаги конкретна. За да се приеме, че от престъплението обективно може да има пострадал, следва да е налице положителен извод за наличието на съставомерни общественоопасни последици или алтернативно - обектът на престъпното посегателство да е свързан с правната сфера на определен правен субект.

В настоящия случай наказателното производство е започнало и се води за това, че: на 19 и 20.02.2020г. в гр. София, на територията на Научен комплекс 2 на БАН са извършени действия, с които самоволно, не по установения от закона ред е осъществено едно съществуващо или предполагаемо право – престъпление по чл. 323, ал. 1 НК.

СРС в този си състав, счита, че при така воденото наказателно производство за престъпление чл. 323, ал. 1 НК липсва възможност за възникване фигурата на пострадал или ощетено юридическо лице.

Изводи в тази насока съдът направи на база логическото и систематично тълкуване на посочената като нарушена норма на наказателния закон.

Разпоредбата на чл. 323, ал. 1 НК е ситуирана в Глава Десета - "Престъпления против реда и общественото спокойствие" и кръгът от обществени отношения, които се засягат с осъществяването му, респективно се защитават от закона, касае функционирането и безпрепятственото развитие на реда и управлението, а не тези, свързани с личността или собствеността на отделни физически и/или юридически лица. В случая, укоримо се явява самоволното осъществяване на право, а не това, че с него може да се засегне чужда лична правна сфера или се засяга такава.

В тази насока не може да бъде отмината и формулировката на самия престъпен състав, съгласно която - осъщественото право може да е действително за дееца, в който случай деянието на практика не засяга чужда правна сфера, но то и тогава е престъпно, защото правото е било осъществено не по предвидения ред, а самоволно.

Самоволното осъществяване на предполагаемото право също не предпоставя еднозначен извод за нарушена от страна на дееца чужда правна сфера заради реалната възможност същото да принадлежи на дееца. Чие е предполагаемото право се решава по гражданско правен ред, а не в рамките на наказателния процес дори в хипотезата на осъществено деяние по чл. 323, ал. 1 НК. Ето защо, и в този случай (на осъществяване на предполагаемо право) не може да се приеме причиняването на вреди от престъплението по чл. 323 НК.

Отделно от горното, визираното престъпление, за което се води настоящото наказателно производство, с оглед формулировката на нормата, има характер на формално такова. Това е така, тъй като в същото не се предвижда като съставомерен общественоопасен резултат причиняването на вреди, с което да се засяга правната сфера на конкретни лица.

2

Доколкото в случая жалбоподателят е юридическо лице, съдът ще обърне внимание, че конкретно имуществените вреди с оглед нормата на чл. 74, ал. 1 НК и чл. 84, ал. 1 НПК трябва да са в пряка причинно-следствена връзка с престъплението и да са реално настъпили. В наказателния процес не може да се решава възникналия между субектите имущественоправен спор, засягащ въпроса - на кого принадлежи правото, респективно - на кого са причинени вреди. Това е така, именно поради факта, че чрез нормата на чл. 323, ал.

1 НК наказателният закон брани единствено обществените отношения, накърнени чрез самоволното осъществяване на действителното или предполагаемото право, укорявайки нарушаването на законоустановения ред, а не самото право – предмет на спор между отделните правни субекти.

Именно поради това при престъплението по чл. 323, ал. 1 НК е налице пречка за възникването на процесуална правоспособност на БАН като ощетено юридическо лице по смисъла на закона, което от своя страна води до невъзможност да бъде реализиран съдебен контрол върху постановлението за прекратяване на наказателното производство от прокурора въз основа на така депозираната жалба.

С оглед на това жалбата следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по делото - прекратено.

За жалбоподателя - БАН, разбира се, остава открита възможността да обжалва постановлението на прокурора пред по-горния прокурор (в рамките на вътрешноинституционалния контрол).

Така мотивиран, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Българска академия на науките чрез юрк.

В. М. срещу Постановление от 30.08.2021г. на прокурор при СРП (изведено през регистратурата на дата 31.08.20121г.), с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал.

1, т. 1 НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № ЗМ 15129/2020г., по описа на 07 РУ-СДВР, пр. пр. № 9788/2020г. по описа на СРП.

ПРЕКРАТЯВА производството по НЧД № 13504/2021г., по описа на СРС, Н О, 100 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от съобщението.

Препис от определението да се изпрати на СРП и на БАН.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3