Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 61 от 14.10.2024, Районен съд - Нови пазар

Съд
Районен съд - Нови пазар
Дело
Административно наказателно дело 374/2024
Вид
Решение № 61
Подписан
14.10.2024
В сила
06.02.2025
Състав
ДЕСИСЛАВА СТАНИМИРОВА МАРИНОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№* гр. Нови пазар, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. МАРИНОВА при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. МАРИНОВА

Административно наказателно дело № 20243620200374 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано по жалба на „Сиймар“ ООД, с ЕИК 103819689, със седалище и адрес на управление: село К., общ. А., обл. В., представлявано от управителя С.П.Д., чрез адвокат П. Т., от АК В., с адрес: гр. В., бул. „***“ №*, ет.*, о.* против Електронен фиш, с № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, към Министерство на регионалното развитие и благоустройството – за налагане на „имуществена санкция“ в размер на 2500 лева, за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.

Посоченият електронен фиш е счетен от жалбоподателя за нищожен, поради неспазване на законовата форма, наведени са твърдения за липса на компетентност на органа, издал ЕФ, липса на посочено изминато разстояние и липса на посочен сегмент в ЕФ, липса на словесно описание на нарушението и редица други.

Жалбоподателят сочи, че при издаването на ел.фиш са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като не е спазена разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, доколкото нарушението било извършено на 23.02.2022г., а електронният фиш бил връчен на 22.07.2024г. В тази връзка прави възражение за погасяване на задължението по давност, поради изтичане на „давността за преследване“.

Жалбоподателят намира, издаденият ЕФ за незаконосъобразен, издаден в противоречие с материалноправните норми, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в разрез с целта на закона.

Жалбоподателят счита, че един от най-съществените пороци на фиша е, че към момента на извършване на нарушението, за ел. фиш по чл. 179, ал.3б от ЗДвП – по смисъла на чл.189ж, ал.1 от същия закон не е уредено да бъде издаван такъв, а е следвало да бъде приложена общата процедура по ЗАНН, а именно – издаване на Акт за установяване на административно нарушение, съответно наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателя не се явява, явява се упълномощения 1 представител – адв. П. Т., от АК В.. Същият поддържа жалбата в цялост – твърди, че не е посочено на коя дата конкретно е издаден ел. фиш, не са представени документи за неговата регистрация - електронна или не, поради което не било ясно след коя дата и преди коя дата е издаден и във връзка с кое решение на УС на АПИ е относимо, във връзка с формата и съдържанието на ЕФ. Поддържа се твърдението, че електронния фиш е издаден след погасяване правото за преследване за нарушението във връзка с посочените още в жалбата изменения в закона. Поддържа се и твърдението, че към момента на нарушението не е имало правна норма, въз основа, на която да бъде издаден ЕФ. По същество моли за отмяна на ел. фиш. Претендира присъждане на разноски в размер на 650 лева. Въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ се представлява от юрисконсулт С.Т.С, която счита, че от доказателствата безспорно се установява извършеното нарушение, като изложените в жалбата твърдения намира за неоснователни. Твърди, че по смисъла на Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на ВАС, съгласно което електронния фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП по отношение само на правното му действие, не по процедура, форма и реквизити. Оспорва твърденията за изтичане на давностните срокове по смисъла на чл. 34 от ЗАНН, посочвайки, че съгласно чл.11 от ЗАНН следва да се прилагат общите правила на НК, позовавайки се на ТР № 1/27.02.2015г. по ТД № 1/2014г. на ВАС и ВКС.

Съдът извърши цялостна проверка на обжалвания акт, съгласно чл. 63 ЗАНН и установи следната фактическа страна:

На 23.02.2022г. в 17:20 часа е установено нарушение № ***, с ППС – влекач ***, с рег. № ***, с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, в община Каспичан, за движение по път А-2 км. 361+581, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Нарушението е установено с устройство № 20412, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-2 км. 361+581.

След установяване собствеността на пътното превозно средство на дружествотожалбоподател в качеството му на собственик от Агенция „Пътна инфраструктура“ бил съставен електронен фиш № **********, с който е наложена имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 от ЗП. С него на „Сиймар“ ООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв., на основание чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, във вр. с чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

В електронният фиш е посочено, че независимо от налагането на административно наказание, дружеството дължи и такса по чл.10б, ал.5 от ЗП, в размер на 133 лв. Посочено е още, че „Сиймар“ ООД може да се освободи от административнонаказтелна отговорност, ако в 14 дневен срок от получаване на електронния фиш, заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал.2 ЗП в размер на 750 лв., при спазване на чл. 189е, ал. 3 и 4 от ЗДвП.

Електронният фиш е бил връчен на дружеството жалбоподател на 22.07.2024г., съгласно приложена обратна разписка, за получаване на същия.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от приобщените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства, които са последователни, взаимно свързани и непротиворечиви и в съвкупност налагат следните изводи, относно приложението на материалния закон и спазването на процесуалните правила в 2 административно наказателното производство:

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи :

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект на административно наказание – санкционираното лице, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътнa мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗП предвижда, че за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние, като съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 2 от същия законов текст такса за изминато разстояние - тол такса се дължи за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3 от ЗП. Заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси. Таксата за изминато разстояние се определя от техническите характеристики на пътя или участъка, от изминатото разстояние, от категорията на ППС, броя на осите и от екологичните характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.

Съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3-3в от ЗДвП, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи.

Съгласно разпоредбата на чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство-част от системата. Електронната система функционира чрез визуално разпознаване на дигитални образи, цифри и букви и не извършва измерване, поради което не подлежи на техническо замерване по Закона за измерванията.

От приложената по делото таблица с данните за движение на МПС, с рег. № *** на 23.02.2022г. се установява, че в 17:20ч.,с устройство № 20412 същото е засечено (л.28 по делото) да се движи по път А-2 км. 361+581, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа. Устройство № 20412, представлява елемент от електронната система за събиране на пътни такси по смисъла на чл.10,ал.1 от ЗП и е обективирано в обжалвания електронен фиш. Пътният участък от републикански път А-2 е индивидуализиран в достатъчна степен в електронния фиш, макар и без изричното изписване на тол сегмента или чрез посочване на географските му координати, като на него е било разположено и устройството с № 20412, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси, установило и самото нарушение. Участъкът от републикански път А-2, по който се е движело въпросното ППС е част от републиканските пътища на Република България, за които се събира тол такса за ползване на пътната 3 инфраструктура, доколкото попада в обхвата на Приложение №1 от Решение № 101/20.02.2020 г. на МС за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние.

Определените в закона изисквания към електронния фиш: да съдържа данни за мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от ЗП, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане, са били спазени.

Описаното МПС, съгласно справка на МВР, ППС – влекач ***, с рег. № ***, с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, е собственост е на „Сиймар“ ООД, с ЕИК 103819689, със седалище и адрес на управление: село К., общ. А., обл. В., представлявано от управителя С.П.Д.. По делото жалбоподателят не твърди и не сочи доказателства за това дали е платил дължимата тол такса, по който и да е от посочените в чл. 10, ал. 12-14 ЗП начини и средства, по електронен и банков път, както и чрез картово разплащане и в брой в пунктовете за продажба, както и да заплатят такса за електронна винетка за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7 и 7а и маршрутна карта за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3 чрез терминали за самотаксуване, разположени по платената пътна мрежа и в областните градове на страната. Освен посочените начини за плащане на тол такси, законът предвижда и сключването на договори с търговци, които осигуряват за своя сметка техническо и софтуерно оборудване за целите на предоставяне на съответните услуги, за директно събиране на дължимите суми за тол такси. Жалбоподателят не представя доказателства и за заплатена от него компенсаторна такса, в размер посочен в електронния фиш.

За извършеното нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, законът предвижда на основание чл. 179, ал.3б ЗДвП, предвижда за собственика на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, налагане на административно наказание глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв.