Решение № 22 от 04.02.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. София, 04.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Иванка Шкодрова

Калинка Георгиева при участието на секретаря Невена Б. Георгиева в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София Елк. Т. В. Ст.

Т. Н. Анг. Ат. П. като разгледа докладваното от Калинка Георгиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211000601013 по описа за 2021 година СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

1. ИВАНКА ШКОДРОВА

2. КАЛИНКА ГЕОРГИЕВА

При СЕКРЕТАРЯ НЕВЕНА БОГОМИЛОВА и с участието на ПРОКУРОРА А.П. от СОФИЙСКА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА,

След като разгледа по реда на глава двадесет и първа от НПК докладваното от съдия Георгиева ВНОХД № 1013 по описа за 2021 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:

С ПРИСЪДА № 260094 от 02.06.2021 г. по НОХД № 3687/2020 г. СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 24-ти състав, е признал ПОДСЪДИМИЯ М. Б. П. с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 08.07.2019 г. около 23:55 ч. в София, на бул. „Христо Ботев“ до кръстовището с бул. „Сливница“ е ограбил (чрез сила) при условията на опасен рецидив сумата от 724,54 лв. от И. Г. К., поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК го е ОСЪДИЛ на пет години лишаване от свобода (при диапазон от пет до петнадесет години), което да се изтърпи при първоначален строг режим съобразно чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС и от 1 което да се приспадне съобразно чл. 59 от НК времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража (от 09.07.2019 г. до 04.08.2020 г.) и под домашен арест.

С присъдата е уважен предявеният от пострадалия И.К. граждански иск за обезщетяване на имуществените му вреди чрез заплащане от подсъдимия на сумата от 724,54 лв.

Съобразно чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият е осъден да заплати за разноски: сумата от 161,01 лв. на МВР, сумата от 60 лв. на СГС, сумата от 29 лв. като държавна такса върху уважен граждански иск и сумата от 800 лв. за разноски на гражданския ищец И.К..

Присъдата е обжалвана, в срок, от защитника, с искане за отмяната й и за оневиняване и оправдаване на подсъдимия. Защитникът смята, че неправилно съдът се е обосновал с показанията на пострадалия И.К., които били в противоречие с показанията на придружаващия го свидетел Р.К. и на свидетелката В.И. – които не били видели подсъдимият да отнема портмоне от пострадалия; защитникът смята за доказано по делото, че пострадалият търсел лихви от подсъдимия, който затова го ударил и искал да се отърве от него. Поради твърдението за неизвършено деяние, защитникът смята, че подсъдимият следва да бъде оправдан.

Беше проведено въззивно съдебно следствие за изясняване на различия между показанията пред разследващ орган и пред първоинстанционния съд на свидетелите Р.К. и В.И., в чийто ход свидетелят Р.К. заяви, че поддържа показанията си пред СГС (ВНОХД, л.

45 гръб), а свидетелката В.И. – че поддържа показанията и пред разследващ орган, и пред първоинстанционния съд, като последните допълват с подробности тези на ДП (ВНОХД, л.

52 гръб).

Във въззивните съдебни прения прокурорът и повереникът заявиха, че първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена поради правилността й; защитникът заяви, че подсъдимият следва да бъде оправдан, тъй като никой от свидетелите, освен пострадалият, не е видял подсъдимия да отнема портмоне от пострадалия и да побягва с него; подсъдимият се присъедини към позицията на защитника си, като в последната си дума заяви, че не е направил това, в което е обвинен.

За да изпълни задължението си по чл. 314 от НПК да провери изцяло правилността на обжалваната присъда, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД проучи самостоятелно доказателствените източници по делото, като подложи съдържанието на всяко доказателствено средство поотделно на анализ, а съдържанието на всички доказателствени средства съвкупно – на синтез по правилата на формалната и житейската логика. При това СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД оформи изводи за доказани значими факти и приложимо право, съвпадащи изцяло с тези на първоинстанционния съд, постановил обжалваната присъда.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД прие за доказани по делото следните факти с правно измерение:

Пострадалият И.К. (НОХД, л. 84-86) познавал от около две години преди инцидента подсъдимия, на когото бил дал заем от 150 лв., но подсъдимият не му го връщал в продължение на два-три месеца. В деня на инцидента – 08.07.2019 г. около 23:55 ч., се видели с подсъдимия на булевард „Христо Ботев“ близо до кръстовището му с булевард „Сливница“ пред кафе, откъдето пострадалият възнамерявал да си купи кафе. Пострадалият държал портмонето в ръката си и стоял пред кафето, като попитал подсъдимия какво става с връщането на парите. Подсъдимият му казал, че ще изчака, след което ударил с ръка пострадалия в лицето. Пострадалият се зашеметил за кратко и му причерняло, но се съвзел бързо и видял, че портмонето го няма в ръката му. Пострадалият подгонил тичащия първоначално към булевард „Сливница“ и после по него - към Женския пазар подсъдим, като междувременно пострадалият се и обадил на спешния телефон 112; докато бягал, подсъдимият изпуснал портмонето, което пострадалият си взел. Дошли полицаи от 02 РУСДВР, които заедно с пострадалия търсили подсъдимия чрез обход на района, а после дошли 2 полицаи и от 03 РУ-СДВР. Докато търсели с полицейската кола подсъдимия, пострадалият установил, че от портмонето му липсват 350 евро и 40 лв., но останалите пари, намиращи се в друга преграда, били останали в портмонето – 600 евро и левове. След бягството на подсъдимия и по повод сигнала на пострадалия на спешния телефон, подсъдимият бил търсен почти веднага след нападението над пострадалия от полицаите С. и О. придружавани от пострадалия, а също и от полицаите П. и П.; подсъдимият бил заловен от П. и П.. Пострадалият категорично посочва подсъдимия в съдебно заседание като нападателя си, както го е направил и в нощта на нападението си пред полицейските служители след залавянето на подсъдимия – веднага и на място.

Преди разговора и нападението пред кафето, пострадалият бил на отсрещната страна на булеварда, където били и свидетелите Р.К., негов неустановен познат, неразпитван по делото, а също и свидетелката В.И.. Когато пострадалият и подсъдимият преминали на отсрещната страна, където се намирало кафенето, с тях преминали и свидетелят Р.К. и неговият познат (ВНОХД, л. 45 гръб); свидетелката В.И. останала на отсрещната страна (ВНОХД, л. 52 гръб). Свидетелите Р.К. и В.И. установяват в пълно съответствие с показанията на пострадалия, че първоначално пострадалият искал подсъдимия да му върне дадени му назаем от пострадалия пари, а по време на нападението на подсъдимия над пострадалия те двамата били в непосредствена близост един срещу друг, лице в лице, като подсъдимият ударил с юмрук пострадалия в лицето, след което се отскубнал от него и побягнал по булевард „Христо Ботев“ в посока към кръстовището му с булевард „Сливница“ и Женския пазар; свидетелката И. възприела и това, че непосредствено преди удрянето на пострадалия от подсъдимия те взаимно се държали един друг и се дърпали и бутали.

Нито свидетелят К., нито свидетелката И. са възприели вземането на портмоне от страна на подсъдимия от ръката на държащия го пострадал, нито пък – носенето на нещо от страна на подсъдимия по време на бягството му – която празнина във възприятията им според защитника е основание за извод за неизвършено деяние и оправдаване на подсъдимия. Съдът намира тази претенция на защитника за неоснователна:

Вниманието на В.И. не е било съсредоточено върху пострадалия и подсъдимия и тя не ги наблюдавала непрекъснато. Според показанията й пред СГС, когато чула писъци, В.И. погледнала в тази посока и видяла, че подсъдимият и пострадалият, намиращи се вече на отсрещната страна на булеварда пред кафето, се бутали: пострадалият държал подсъдимия за якето, а подсъдимият ударил пострадалия, след което се дръпнал и побягнал, а пострадалият побягнал след него. Според досъдебните й показания, В.И. чула подвикване от И.К. и се обърнала, за да погледне в неговата посока, като тогава видяла как подсъдимият се отскубва от ръцете на пострадалия и хуква да бяга към Женския пазар, а пострадалият ги последвал, след което свидетелката ги загубила от поглед. Свидетелят Р.К., който бил с подсъдимия и пострадалия на същата страна на булевард „Христо Ботев“, въпреки близостта си с тях не е видял подсъдимия да взема нещо от пострадалия, нито пострадалия да държи портмоне в ръката си; впоследствие свидетелят К. научил от пострадалия, че подсъдимият му взел 300 евро и 40 лв. Въпреки близостта си с подсъдимия и пострадалия обаче, свидетелят Р.К. – също като свидетелката И., не е имал специална причина да наблюдава съсредоточено и непрекъснато подсъдимия и пострадалия. Предвид тази обстановка на възприемане на случващото се между подсъдимия и пострадалия, съдът намира, че невъзприемането от страна на свидетелите К. и И. на вземането на портмонето от страна на подсъдимия от ръката на пострадалия не е равнозначно на неизвършването на това действие от страна на подсъдимия. Относно невъзприемането от страна на К. и И. на носенето на портмонето на пострадалия от страна на подсъдимия, вече по време на бягството му по булевард „Христо Ботев“ към булевард „Сливница“ следва да се отчете, че подсъдимият е бил с гръб към тях и в движение, което добре обяснява тази празнина във възприятията на двамата свидетели. Предвид съдържанието на показанията на пострадалия, съпоставено със съдържанието на показанията на К. и И., се обуславя извод, че практически липсва противоречие между показанията на пострадалия от една страна и от друга страна – 3 показанията на тези двама свидетели (както твърди защитникът), а е налице съответствие между показанията на свидетелите за общо възприетото от всички тях и допълване на показанията на свидетелите К. и И. чрез показанията на пострадалия относно невъзприетите пряко от К. и И. фактически обстоятелства.

В подкрепа на обвинителните твърдения, че подсъдимият е отнел от ръката на пострадалия държаното от него портмоне, при това – непосредствено след удрянето с юмрук на лицето на пострадалия, след което подсъдимият побягнал с портмонето и по време на бягството си успял да вземе част от намиращите се вътре пари, са показанията на пострадалия И.К., намиращи се в пълно съответствие с поведението на подсъдимия, с извършеното от К. непосредствено след удрянето му от подсъдимия, както и със съдържанието на изявленията на К. в телефонен разговор на спешния телефон 112 и пред дошлите на място полицейски патрули.

Пострадалият е посочил категорично именно подсъдимия като нападателя си – и в съдебно заседание, и в нощта на инцидента, пред полицейските служители, с които търсили, намерили и заловили подсъдимия. Пострадалият усетил липсата на портмонето си веднага, след като се съвзел от удара с юмрук в лицето, като тогава подсъдимият вече се отдалечавал, тичайки. Пострадалият предприел действия, напълно съответни на установяване на липсата на портмонето с пари от ръката му – преследване на подсъдимия и уведомяване на спешния телефон още по време на преследването на подсъдимия. Както поведението на подсъдимия – напускане на мястото с бягане, така и поведението на пострадалия съответстват на отнемане от страна на подсъдимия на портмонето от ръката на пострадалия веднага след удрянето му в лицето. Отделно от това, докато тичал след подсъдимия, пострадалият го видял да изпуска по пътя портмонето и си го взел, след което установил липсващите от него пари (по време на обхождането на района с полицейски патрул в търсене на подсъдимия).

Вследствие на обаждането на пострадалия на спешния телефон 112, на мястото дошли два полицейски патрула. Първоначално дошъл патрулът от 02 РУ-СДВР, съставен от свидетелите Р. С. (НОХД, л. 86-88 вр. ДП, л. 30) и Н. О. (НОХД, л. 88-89 вр. ДП, л. 31).