Решение № 3949 от 28.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3949 гр. София, 28.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛКА Н. Й.А при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. Й.А Административно наказателно дело № 20231110205560 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. З. Г. с ЕГН –********** с адрес ********* чрез адв.С. П. със съдебен адрес ******* срещу Наказателно постановление № 22-4332- 028965 от 30.01.2023 г., издадено от Началник сектор към СДВР отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложена „Глоба” в размер на 800.00 лв./осемстотин лева/ и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 /три/ месеца за нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Същият оспорва фактическите констатации в акта и наказателното постановление като твърди, че не е извършил нарушението, в което е обвинен. Твърди, че е депозирал декларация по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП с приложено копие на СУМПС на лицето, управлявало автомобила, но въпреки това е била ангажирана неговата отговорност. Посочва също така, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати множество съществени нарушения на 1 процесуалните правила, които са самостоятелно основание за отмяна на крайния административен акт.

Въззиваемата страна -Началник сектор към СДВР отдел „Пътна полиция” при СДВР, редовно призована, не изпраща представител и не релевира становище по жалбата.

Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

С акт за установяване на административно нарушение Серия АД бл.№ 129252 от 09.12.2022 г., съставен от мл. автоконтрольор при Отдел „Пътна полиция” при СДВР е установено, че на 09.07.2022 г., в 15:42 часа, в гр.София, по бул.“Цариградско шосе“ с посока на движение от ул.“Патриарх Герман“ към ул.“Околовръстен път“ жалб. В. З. Г. с ЕГН –********** управлявал лек автомобил марка „*******“ ****** с рег.№ ******, собственост на ******** като до № 200 се движи със скорост от 115 км./ч. /след приспадане на 3 % толеранс в полза на водача/ при ограничение на скоростта 50 км./ч., въведена с пътен знак В-26 за населено място. Нарушението било установено и заснето с техническо средство /АТСС/ - CORDON М2 с фабр.№ MD1192, заснемащо и записващо дата и час, скорост, както и рег. табела с ДК № на автомобилите, по преписка № СПУКС 3 3-824-14193/22 г. и попълнена докларация относно водача на автомобила. В акта е отразено, че са били нарушени разпоредбите на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП във вр. с чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП.

Въз основа на горепосочения акт е издадено процесното наказателно постановление № 22-4332- 028965 от 30.01.2023 г. на Началник сектор към СДВР отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложена „Глоба” в размер на 800.00 лв./осемстотин лева/ и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 /три/ месеца за нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля А. Й. Й., които съдът кредитира изцяло като последователни, 2 логични и непротиворечиви, както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на последното и нарушаващи правото на защита на жалбоподателя.

АУАН е съставен от оправомощено лице, съгласно нормата на чл.189, ал.1 от ЗДвП в присъствието на двама свидетели. Така съставения АУАН отговаря на императивните изисквания относно съдържанието на същия, заложени в чл.42 от ЗАНН. Актосъставителят е спазил срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН.

АУАН е бил предявен за запознаване и подписан от нарушителя като в 6месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. НП е издадено от компетентен по смисъла на чл.47, ал.2 от ЗАНН орган, предвид инкорпорираните в производството писмени доказателства. Налице е припокриване на установените фактически обстоятелства и правни изводи между АУАН и НП, с оглед първият да е годна основа за издаване на втория акт.

В НП се сочи, че с деянието си жалбоподателят е нарушил виновно разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП. Посочената разпоредба не визира състав на административно нарушение, а задължение за водачите на превозни средства. Нарушението на това задължение е възведено като наказуемо вече със състав на административно нарушение, който по настоящата хипотеза е в разпоредбата на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП. Цитираната норма, действаща към датата на извършване на нарушението (изм. и доп. - ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) предвижда наказание за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място за превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.

Районният съдия след служебна проверка на АУАН и издаденото въз основа на него НП не намира да са допуснати нарушения на императивните разпоредби на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. И в АУАН, и в НП са описани нарушението и обстоятелствата, при които е извършено – управление на МПС в населено място със скорост над пределно допустимата, датата и 3 мястото, където е извършено. Съставеното НП съдържа всички реквизити на нормата на чл.57 от ЗАНН и напълно съответства на констатираното в АУАН.

По делото пред съда не бяха представени доказателства относно наличието на друга фактическа обстановка, различна от тази, установена по делото.

Съдът е на становище, че е осъществен от обективна и субективна страна състав на административно нарушение, за което жалбоподателят правилно е административно санкциониран съгласно нормата на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП. От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вина – пряк умисъл, тъй като жалбоподателят е преследвал пряката си цел по достигане до определеното местонахождение за по-кратко време като съзнателно е нарушил правилата, които регламентират движението и скоростта в населено място и не е съобразил поведението си с тях.

Наложеното наказание по вид и размер е определено съобразно критериите по чл.27 от ЗАНН, така както е било разписано в чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП към датата на извършване на нарушението. Доколкото размерът на глобата и лишаването от право да се управлява МПС е строго фиксиран в закона, съдът няма правомощия за тяхното намаляване.

Поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Използването на заснемащи технически средства е позволено (чл. 165, ал. 2, т. 7 ЗДвП), тъй като касае повишаване и гарантиране на сигурността при движението по пътищата, а наред с това тези технически средства могат да създадат висока степен на достоверност (изключващо намесата на субективен фактор).

В конкретния случай нарушението е било установено с автоматизирано техническо средство - видео- радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации CORDON М2 с фабр.№ MD1192,

Същото е вписано в

Регистъра на одобрените за използване типове за измерване със срок на валидност 13.06.2027 г./, и същото е преминало успешно последваща проверка /Протокол от проверка № 05 – СГ - ИСИС /15.03.2022 г. на БИМ/.

Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, че нарушението, което му се вменява, не е извършено от него. От приобщените 4 писмени доказателства по несъмнен начин се установява извършеното нарушение и неговия автор. В материалите по административнонаказателната преписка се съдържа декларация от 17.10.2022 г. за предоставяне на информация по чл.188 от ЗДвП, но видно от същата К.П.Д. в качеството си на управител и представляващ ******** – собственик на лек автомобил марка „*******“ ****** с рег.№ ******, е посочил, че на 09.07.2022 г., в 15:42 часа автомобилът е бил управляван от В. З. Г. с ЕГН – ********** г. В тази връзка не е налице посоченото от жалбоподателя нарушение на чл. 34 от ЗАНН. За да е налице хипотезата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е необходимо длъжностното лице, оправомощено да разкрие нарушението, да бездейства по отношение съставянето на АУАН.

Действително нарушението е извършено на 09.07.2022 г., но към този момент ОПП –СДВР не разполага с информация относно неговия автор. Доколкото процесното МПС е собственост на юридическо лице, е следвало да бъде извършена проверка относно самоличността на лицето, което е управлявало автомобила на посочената дата и място. С декларацията от 17.10.2022 г. това обстоятелство е безспорно установено, и именно от тази дата започва да тече срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН като срок за откриване на извършителя.

Процесният АУАН е съставен на 09.12.2022 г., от което следва, че тримесечният срок е спазен и не е изтекла една година от извършване на нарушението.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя за неправилна правна квалификация на извършеното нарушение. Съгласно посочената в акта и наказатолното постановление разпоредба на чл.20, ал.2 от ЗДвП когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Липсата на привръзка, както жалбоподателят твърди, с ал.1 на същата разпоредба от ЗДвП, не ограничава по никакъв начин възможността му да разбере в какво точно нарушение е обвинен. След като движението се извършва в населено място, то ограничението на скоростта е 50 км/ч и това ограничение жалбоподателят е длъжен да спазва, а в конкретния случай, за този пътен участък за ограничението от 50 км/ч е поставен и пътен знак "В 26" с указано ограничение от 50 км/ч, поради изменение на разрешената скорост, което се установява от приложената схема на организацията на движението с поставените пътни знаци. От горното следва, че жалбоподателят е бил длъжен 5 да се движи с 50 км/ч. – веднъж, защото се намира в населено място и втори път, поради наличие на пътен знак "В 26", което изрично е отразено както в акта, така и в наказателното постановление по достатъчно ясен и еднозначен начин.

Съдът намира, че в случая не е налице маловажност на извършеното нарушение, доколкото в случая е налице засягане на значими обществени отношения, касаещи предмета на нарушението, поради което и обществената опасност на деянието не се явява незначителна и не следва да се приеме, че това деяние не съставлява нарушение.

С оглед гореизложеното, съдът намира издаденото наказателно постановление за законосъобразно и правилно, и като такова същото следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото неоснователна се явява претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените в производството разноски.

Водим от горното, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-4332- 028965 от 30.01.2023 г., издадено от Началник сектор към СДВР отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя В. З. Г. с ЕГН –********** с адрес *********, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложена „Глоба” в размер на 800.00 лв./осемстотин лева/ и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 /три/ месеца за нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

6

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 7