Акт № 786 от 09.11.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 786 гр. Казанлък, 09.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря МИЛКА Н. НИКОВА като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело № 20265510103041 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от М. Т. М., ЕГН **********, чрез адв. М. Д., АК Стара Загора против „ЕОС Матрикс“ ЕАД с ЕИК *********/ универсален правоприемник на „ЕОС Матрикс“ЕООД с ЕИК *********/, представлявано от Т.В., правоприемник на „Микро кредит“ АД гр. София 1784 ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. Цариградско шосе 137 ет.3 с правно основание: чл. 26, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът чрез процесуалния си представител сочи, че бил страна по Договор за заем М........................от ............. г. с „Микро кредит“ АД, по силата на който е получил сумата от 500 лв. за покриване на потребителски нужди при фиксиран годишен лихвен процент от 40,47 и ГПР в размер на 48.90%. На същата дата и във връзка с горепосочения договор за кредит между страните бил сключен и Договор за допълнителни услуги към заем М....................... с предмет пакет ..Комфорт" за срок от 6 месеца при месечна вноска от 48.72 лв. с падеж до 23 то число, която сума се кумулирала в падежната вноска. Пакетът включвал следните услуги: Посещение в къщи или на удобно място за събиране на вноска; Безплатно внасяне на вноска директно по банковата сметка на Микро кредит АД; Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; Разглеждане до минути; Преференциално обслужване; Право за участие в специални промоции. Твърди, че в пакета за допълнителни услуги са включени такива „услуги“, които представляват действия, свързани е усвояване и управление на кредита, за които по силата на чл. 10а ал. 2 ЗПК не следвало да се начислява отделна такса. Освен това, уговорката за заплащане на посочените допълнителни услуги поставяли в по-неблагоприятна позиция потребителя, не защитавала правата му като по-слаба страна в правоотношението и водило до значително неравновесие между правата и 1 задълженията на страните по процесното правоотношение. Таксата за посочените услуги, дължима отделно от главницата и възнаградителната лихва по договор за кредит, представлявала възнаграждение за извършена от кредитора конкретна дейност или услуга и би следвало дължимостта им да е обусловена от това дали кредиторът е изпълнил насрещното си задължение - извърши дейността или да предостави услугата. Услугите по пакет „Комфорт“ следвало да се включат в ГПР, което в случая не било сторено. Това от своя страна представлявало заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съгласно която максимално допустимият процент на разходите на година по потребителските кредити следвало да е в размер не по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на Министерския съвет. След изчисление по реда на чл.162 от ЗПК считал, че в случая се касае до надвишаване на максималния процент на ГПР по договора за кредит, определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Считал, че Договорът за допълнителни услуги заобикаля забраните на чл. 10а ал.2 и чл.

19, ал.4 от ЗПК, и като резултат води до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без да се престират каквито и да било услуги. Твърди, че според него Договор за заем М........................ и Договор за допълнителни услуги към заем М........................, са нищожни на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК. Не били спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12. ал. 1. т. 7 - 9 от ЗПК. поради което договорът за потребителски кредит е недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК. Сочи, че съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал. 1,т.9 от ЗПК договорът за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в Договор за заем М........................ бил посочен годишен лихвен процент, но липсвали обаче каквито и да е било условия за прилагането му. Процесните договори не отговаряли на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, т.е. договорът не съдържал годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Според т.9 и т.10 на чл.11 от ЗПК договорът трябвало да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение №1 начин. Сумите по допълнителните услуги следвало да бъдат включени в ГПР. Според разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК договорът трябвало да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочели взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин. В §1, т. 2 от ДР на ЗПК била дадена легална дефиниция за "Обща сума, дължима от потребителя" и това бил сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя.

Посочено било, че ГПР е 48.90%, но не било ясно същият от какво се формира. В размера на ГПР не били включени допълнителните услуги в 2 размер на 292.32 лв. С включването им, ГПР щяла да се промени многократно.

Тази сума несъмнено следвало да бъде включена в ГПР, тъй като с разход във връзка с предоставяне на кредита по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК. Твърди, че между първоначалният кредитор на вземането „ Микро кредит„АД гр. София и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД гр. София е сключен договор за цесия, по силата на който цедентът бил прехвърлил на цесионера „Агенция за събиране на вземания" ЕАД гр. София портфолио с необслужвани кредити.

На 29.10.2025г. бил сключен договор за цесия между „Агенция за събиране на вземания" ЕАД гр. София и „ЕОС Матрикс“ ЕАД с ЕИК *********/ универсален правоприемник на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК *********, въз основа на който вземането се претендирало от ищеца. Твърди, че Договорът за потребителски кредит между страните се явявал недействителен на основание чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и не пораждала целените правни последици.

По същите съображения и Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № 9042- 00169351 /............. г. също бил недействителен. Двата договора обслужвали едно и също кредитно правоотношение и не могли да бъдат разглеждани самостоятелно, а само като функционално свързани.

Допълнителните услуги представлявали разход по кредита, отпуснат на основание Договор за заем М........................ /............. г„ който не фигурирал при изчисляването на ГПР. С Договор за допълнителни услуги към заем М........................ /............. г. се целяло единствено да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал.1 и ал. 4 ЗПК. Сочи, че съгласно чл.22 ЗПК, когато не били спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл.11, ал.1 т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12 ал.1 т.7-9. договорът за потребителски кредит бил недействителен. Съгласно чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит бил обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължал лихва или други разходи по кредита. Моли съда да постанови решение, с което: Да признае за установено, че Договор за заем Microcredit № ........................ от ............. г., сключен между М. Т. М. ЕГН ********** и „ЕОС Матрикс“ЕАД с ЕИК *********/универсален правоприемник на „ЕОС Матрикс"ЕООД с ЕИК *********/ като правоприемник на „Микро кредит" АД гр София ЕИК ********* придобило вземането от цедента „Агенция за събиране на вземания" ЕАД е изцяло недействителен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 22 от ЗПК във връзка с чл.10, ал.1, т.2 от ЗПК и чл.11, ал.1, т.9, 10 и 11 от ЗПК. Претендира за разноски по делото с представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК, претендира адвокатско възнаграждение съгласно сключен договор за правна помощ от 16.09.2026 г.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на ответното дружество. На същия са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към нея.Оспорват така предявения иск по основание и размер, като считат същия за недопустим, а разгледан по същество - за неоснователен и недоказан, по аргументи, подробно развити в отговора като счита, че не са налице основания чл. 140а, ал.3 ЗПК. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ищцовата страна разноски и моли на основание разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК съдът да присъди минимален размер на разноските, заплатени за адвокатски хонорар, при условие че се докаже заплащането им.

3

От събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното:

Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че между М. Т. М., ЕГН ********** и „Микро кредит“ АД гр.

София 1784 ЕИК ********* е сключен Договор за заем М........................от ............. г., по силата на който ищецът е получил сумата от 500 лв. за покриване на потребителски нужди при фиксиран годишен лихвен процент от 40,47 и ГПР в размер на 48.90%. На същата дата и във връзка с горепосочения договор за кредит между страните бил сключен и Договор за допълнителни услуги към заем М....................... с предмет пакет „Комфорт" за срок от 6 месеца при месечна вноска от 48.72 лв. с падеж до 23 то число, която сума се кумулирала в падежната вноска, като общата стойност възлиза на 292,32 лева.

Между първоначалният кредитор на вземането „Микро кредит„АД гр. София и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София е сключен договор за цесия, по силата на който цедентът е прехвърлил на цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София портфолио с необслужвани кредити.

На 29.10.2025 г. е сключен договор за цесия между „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София и „ЕОС Матрикс“ ЕАД с ЕИК *********/ универсален правоприемник на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК *********.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че в калкулацията на ГПР - 48.90 % е включен единствено разхода за договорни лихви в размер на 60,64 лева. Цената на допълнителната услуга по пакет „КОМФОРТ по Договор за допълнителни услуги към заем М........................ от ............. година не е включена при изчисляване на ГПР. Експертизата калкулира ГПР, съгласно изискванията на чл.19 от ЗПК и Приложение N1 от същия закон, и с параметрите на процесния Договор за заем М....................... от ............. година — главница, лихвен процент, срк, в едно с включени разходи за договорни лихви в размер 60,64 лева и разходи за допълнителна услуга по пакет „КОМФОРТ“ в размер на 292,32 лева, изплащани месечно. В този случай ГПР би бил в размер на 612,86%. Към датата на извършване на цесията - 22.06.2026 година размерът на дълга по Договор за заем М....................... от ............. година е 415,22 /четиристотин и петнадесет евро и 22 еврцента/ евро, формиран от отделните елементи, както следва: Главница - 216,49 евро /423,42 лева, Договорна лихва -74,18 евро /145,08 лева, разноски - 124,55евро/243,60 лева.

След като по делото се установи възникналото облигационно правоотношение между ищеца и ответното дружество, следва да се прецени дали този договор е действителен, както с оглед правните възражения на ищеца, така и в изпълнение на служебните задължения за преценка на действителността на договор /или клаузи от него/ сключен с потребител.

Между страните е сключен договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. от ЗПК.Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Разпечатката съдържа 24 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7e72f6aa-5664-48c5-bf0d-00065eb70ee6