Определение № 531 от 26.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 531 гр. Пловдив, 26.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20245300500474 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.248 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна въззивна жалба от адвокат Д. Г. Б. от АК Пловдив, гр.Пловдив, ул.Райко Даскалов №68, ет.3, офис 4 срещу определение № 462/11.01.2024г. постановено по гр. дело № 8318/2023г. по описа на ПРС, ХVІІІ - ти граждански състав, с което се оставя без уважение молба от 05.12.2023г. на адв.Д. Б. за изменение на решението в частта за разноските, по реда на чл.38 ал.2 от ЗА.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, защото се дължи само възнаграждение от два пъти по 400 лева по НМРАВ на основание чл.2 ал.5 от НМРАВ и съобразно трайната съдебна практика в тази насока.

В срок не е постъпил отговор от въззиваемото «Адессо Кредит България» ЕООД, със седалище в гр.Ботевград.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя адв.Д. Б., че в казуса следва да се прилага нормата на чл.2 ал.5 от НМРАВ, която предвижда че за всеки един иск по едно и също дело следва да се заплаща отделен адвокатки хонорар. Варно е че преобладаващата част от съдебната практика на българските съдилища е била в синхрон с нормата на чл.2 ал.5 от НМРАВ и за всеки един иск по едно и също дело са се заплащали отделни адвокатки хонорари на адвоката. Като това се е прилагало и за дължимите адвокатски хонорари на адвокати безплатно защитаваши материлано затруднени лица по чл.38 ал.2 от ЗА, какъвто е и настоящия казус. Но с решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22г. е постановено, че чл.101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, протИ.речи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Ето защо в казуса и при липса на подписан договор за правна защита настоящият съд на 1 основание чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС отказва да прилага чл.2 ал.5 от Наредбата №1/09.07.2004г. за минималните адвокатски хонорари, поради което обжалваният акт на РС Пловдив е законосъобразен и не следва да се присъжда още едно адвокатско възнаграждение защото по делото са били предявени два иска, поради липса на правно основание за това. Поради което определението на РС Пловдив следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 462/11.01.2024г. постановено по гр. дело № 8318/2023г. по описа на ПРС, ХVІІІ- ти граждански състав

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2