Решение № 1875 от 25.10.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1875 гр. Пловдив, 25.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20215330100885 по описа за 2021 година

Ищецът Ц. В. П. е предявил срещу „Це Ел Ер Комерс” ЕООД обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва: 1) за заплащане на дължимо възнаграждение по Договор за възлагане на управление от ******г., за м. ******* г. в размер на 1000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – ****** г., до окончателното изплащане на сумата - правно основание чл. 141, ал. 7 ТЗ, вр. чл. 286 ЗЗД, 2) за заплащане на обезщетение за забава върху главницата за периода 31.07.2019 г. – 21.01.2020 г. в размер на 48, 61 лева.

В исковата молба се излагат съображения, че между страните е действал валидно учреден договор за възлагане на управление от ******г. ( обозначен като трудов договор). По силата на цитираното правоотношение, ответното дружество е възложило, а ищецът е приел да осъществява функциите на управител срещу месечно възнаграждение в размер от 1000 лв. Изпълнението по посочения договор започнало на ******г. Договорът бил прекратен по взаимно съгласие на страните, считано от ******г. Ищецът изтъква, че и към момента на депозиране на исковата молба, дължимото му възнаграждение по 1 договора за м. **** ****г. в размер на 1000 лв. не е заплатено. Предвид изложеното, претендират се горепосочените суми. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответното дружество, чрез назначения особен представител. Излага се становище в насока неоснователност на предявените искове. Изтъква се, че не е изяснено кога и на какво основание е прекратен процесният договор за възлагане на управление, а оттам е недоказана и претенцията за заплащане на мораторна лихва. Моли се, така предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявени са обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 141, ал. 7 ТЗ, вр. чл. 286 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Същите са родово и местно подсъдни на РС- Пловдив. Ищецът следва да установи по иска с правно основание чл. 141, ал. 7 ТЗ, вр. чл. 286 ЗЗД, че е осъществил действия по управление на дружеството в процесния период ( м. *** ****г.), а фактът, че уговореното възнаграждение е заплатено, следва да бъде установено от ответника.

Страните не спорят, че между тях е сключен Договор за възлагане на управление от *******г. Съгласно задължителната съдебна практика решение №204/8.07.2014 г. на ВКС по г.д. №983/2014г., IV г.о., ГК, р ешение № 306/25.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1387/2011 г., на IV г. о., постановени по реда на чл.290 ГПК, правоотношението, което се създава между ***** и **** от него дружество възниква от избора на ****, като това правоотношение не е трудово, а има мандатен характер и се регламентира от нормите на гражданското и търговското право – чл. 286 и сл. ЗЗД и чл. 141 ТЗ.

Следователно по делото се доказва, че за процесния период ищецът е заемал длъжността ***** на Це Ел Ер Комерс” ЕООД по силата на договор за възлагане на управление, без значение,че страните саг о обозначили като трудов.

От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза 2 се установява, че ответникът е начислявал в счетоводството си възнаграждение на ищеца за периода, в който той е бил управител на дружеството. Във връзка с изложеното съдът намира за доказано обстоятелството, че ищецът е изпълнил задълженията си във връзка с възложеното му управление на търговското дружество, като ответникът му дължи възнаграждение по договора. Установява се, че за периода от м. **** г. ответникът е начислил в счетоводството си като дължима към ищеца по договора за възлагане на управление сумата в общ размер на 775.98 лв. Не са налице доказателства за плащане на посоченото задължение.

По предявения иск с правно основание чл. 86 ЗЗД ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване падежа на задължението за заплащане на претендираната сума за главница, както и че е поканил дружеството да заплати главницата. По делото не беше ангажирано нито едно доказателство в този смисъл. Не се установи нито договора между страните да е прекратен, нито дата, на която да е договорено, че възнаграждението за ******г следва да е изплатено, като в този случай нямаше да има нужда от покана.

Ето защо, съдът счита, че искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 286 ЗЗД следва да се уважи за сумата в размер на 775,98 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до погасяването, като бъде отхвърлен до пълния предявен размер от 1000 лв, а иска с правно основание чл.86 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен изцяло.

По разноските:

По аргумент от чл. 78, ал. 1 ГПК разноските за държавна такса в размер на 25 лв. ,възнаграждение за вещо лице в размер на 200 лв, адвокатско хонорар в размер на 300 лева и възнаграждение за особен предствител на ответника в размер на 300 лева следва да се възложат в тежест на ответника, съобразно уважената част от исковете, а именно 519 лева. Държавните такси по заповедното производство следва да останат за сметка на ищеца, тъй като заявлението му, подадено по реда на чл.410 ГПК, е отхвърлено. Ответникът не е направил разноски в производството и такива не следва да му се присъждат.

Така мотивиран, съдът

3

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Це Ел Ер Комерс” ЕООД , ЕИК ****, да заплати на Ц. В.

П., ЕГН ********** на основание чл. 141, ал. 7 ТЗ, вр. чл. 286 ЗЗД сумата в размер на 775,98 лева, възнаграждение по договор за възлагане на управление за периода м.****г, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска – **** г., до погасяването, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 286 ЗЗД до пълния предявен размер от 1000 лева и иска с правно основание чл. 86 ЗЗД до пълния предявен в размер на 48,61 лева за периода 31.07.2019 г. – 21.01.2020 г..

ОСЪЖДА Це Ел Ер Комерс” ЕООД , ЕИК*****, да заплати на Ц. В. П., ЕГН **********, сума в размер на 519 лева – разноски по първоинстанционното производство съобразно уважената част от исковете.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: /П/ Христо Иванов

4