Решение № 170 от 30.10.2024, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Бяла, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия М. Ненова при участието на секретаря Валентина Т. Великова като разгледа докладваното от Лилия М. Ненова Гражданско дело № 20234510100439 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Многопрофилна болница за активно лечение „Св.Иван Рилски - Разград“ АД срещу Р. Х. Р..

Ищецът твърди, че на 04.03.2021 г. сключил с ответницата договор за провеждане на обучение по клинична специалност „Ендокрилонология и болести на обмяната“, по силата на който последната се задължила да работи при ищеца не по-малко от три години след придобиване на специалност.

Заявява, че обучението се провело в друго лечебно заведение за сметка на ищеца, като след придобиване на специалността трудовото правоотношение между страните било прекратено по желание на ответницата, поради което на основание чл.7, т.3 във връзка с чл.8 от договора претендира обезщетение неустойка в размер на 20 000 лв., за неизпълнение на поетото от страна на ответницата с договора задължение. Сочи, че на 13.02.2023 г. отправил до ответницата покана за доброволно изпълнение, която тя отказала да подпише.

Сочи още, че се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело № 247/2023 г. по описа на Районен съд - Бяла, срещу 1 която ответницата възразила.

При тези твърдения първоначално ищецът е претендирал да бъде прието за установено, че ответницата му дължи обезщетение в размер на 20 000 лв., ведно със законната лихва от 14.02.2023 г. до окончателното изплащане, както и присъждане на разноски.

След уточнение и искане на ищеца, по реда на чл.214 от ГПК съдът е допуснал изменение на търсената защита чрез преминаване от установителен иск към осъдителен, като исковата претенция се счита предявена за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата 20 000 лв. - неустойка за неизпълнение на поето с договор от 04.03.2021 г. задължение ответницата да работи при ищеца не по-малко от три години след придобиване на специалност „Ендокрилонология и болести на обмяната“, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане и сумата 729,61 лв.

- мораторна лихва за времето 14.02.2023 г. - 08.06.2023 г.

В постъпилия по реда и в срока по чл.131, ал.1 от ГПК отговор на исковата молба ответницата заема становище за допустимост, но неоснователност на исковата претенцията. Признава, че на 04.03.2021 г. е сключила с ищеца договор за обучение по клинична специалност „Ендокринология и болести на обмяната“, като сочи, че по силата на договора се задължила да работи по специалността не по-малко от три години при ищеца след придобиване на специалността. Признава, че на 01.01.2023 г. придобила клинична специалност „Ендокринология и болести на обмяната“, както и че на 13.01.2023 г. подала предизвестие за прекратяване на трудовия си договор с ищеца, като последният бил прекратен считано от 13.02.2023 г.

Оспорва да е налице виновно неизпълнение на договора от 04.03.2021 г. от нейна страна, като твърди неизпълнение от страна на ищеца, тъй като същият на 10.01.2023 г., различно от договореното, ú предложил работа като „лекар ординатор“ в отделение по „Вътрешни болести“ вместо да я назначи за специалността, за която е обучавана, като „лекар Ендокринология и болести на обмяната“, поради което счита, че неизпълнението от нейна страна се дължи на обстоятелства, за които тя не отговоря. На следващо място, твърди че е погасила пълния размер на разходите на ищеца за нейното обучение, а именно - сумата от 3 134,57 лв., като оспорва ищецът да е направил разходи в размер на 20 000 лв. Навежда възражение за нищожност на клаузата от 2 договора, предвиждаща право на работодателя на обезщетение в размер на 20 000 лв., поради противоречие с добрите нрави, тъй като счита, че такава неустойка води до прекомерно облагодетелстване и неоснователно обогатяване на ищеца, тъй като надвишава повече от шест пъти сторените от ищеца разходи за обучение по специализацията. Освен това твърди, че за придобиване на медицинска специалност „Ендокринология и болести на обмяната“ се изискват 48 месеца специализация, като към датата на подписване на договора от 04.03.2021 г. тя е имала 37 месеца и 13 дни от специализацията, т.е. ищецът я е обучавал само 10 месеца и 17 дни, или 22,65 % от необходимото време. На последно място, оспорва ищецът да я е канил да заплати претендираната сума. При тези твърдения и възражение моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски за производството.

В съдебно заседание ищецът се представлява от юрисконсулт М. Б., която поддържа исковата молба и уточненията към същата, по реда на чл.143, ал.1 от ГПК и чл.145, ал.1 и ал.2 от ГПК при поставени от съда въпроси за изясняване на фактите по делото, заявява липсата на оспорване, че след придобиване на специалност „Ендокринология и болести на обмяната“ болницата е предложила на ответницата работа като „лекар ординатор“ в отделение по „Вътрешни болести“, че сторените от болницата разходи за специализацията на ответницата се равняват на сумата 3134,57 лв. и че ответницата е заплатила на ищеца тези разходи. В хода на устните състезания юрисконсулт Б. моли за уважаване на исковата претенция и подновява искането за присъждане на разноски, като представя списък по чл.80 от ГПК.

Ответницата не се явява в съдебно заседание, представлява се от адвокат Б. Б. от АК-Шумен, която поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на предявения иск като неоснователен и присъждане на разноски за производството съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.

СЪДЪТ, след преценка на събраните по делото доказателства, твърденията на ищеца и приложимия закон, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приобщеното към доказателствения материал ч.гр.дело № 3

257/2023 г. по описа на РС-Бяла, въз основа на постъпило от ищцовата болница заявление срещу ответницата е издадена Заповед № 94/03.04.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. В едномесечния срок по чл.414 от ГПК от връчване на заповедта, ответницата е подала бланкетно възражение за недължимост на вземането по издадената заповед за изпълнение, като след уведомяване на заявителя с указания за възможността за предявяване на иск относно вземането, същият е подал исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото исково производство.

С доклада си по делото съдът е обявил за безспорни между страните следните обстоятелства: че ответницата е работила по трудово правоотношение при ищеца; че на 04.03.2021 г. страните са сключили договор за обучение на ответницата по клинична специалност „Ендокринология и болести на обмяната“ и че с последния ответницата се е задължила да работи при ищеца не по-малко от три години след придобиване на специалност; че ответницата е придобила клинична специалност „Ендокринология и болести на обмяната“ и че след това трудовият ú договор с ищеца е прекратен по нейна инициатива с отправено предизвестие; че след придобиване на специалността „Ендокринология и болести на обмяната“ от страна на ответницата, ищецът е предложил работа на същата като „лекар ординатор“ в отделение по „Вътрешни болести“; че сторените от ищеца разходи за специализацията на ответницата се равняват на сумата 3134,57 лв. и че ответницата е възстановила тези разходи като е заплатила на ищеца сумата от 3134,57 лв.

От страните са ангажирани писмени доказателства, които като допустими, относими към предмета на делото и необходими за решаването на правния спор са приобщени към доказателствения материал. Същите установяват, че на 04.03.2021 г. ищецът и ответницата са сключили три договора - трудов договор на назначаване на ответницата на работа при ищеца на длъжност „лекар специализант по ендокринология и болести на обмяната“ в „Отделение по вътрешни болести“ с код по Националния класификатор на професиите /НКП/ 22127081; договор за повишаване на квалификация, с който страните са договори, че ответницата ще се обучава за придобиване на специалността „Ендокринология и болести на обмяната“ в Многопрофилна болница за активно лечение „Д-р Стефан Черкезов“ АД в гр.Велико Търново, като таксите за обучение ще се поемат от ищеца, срещу задължението на ответницата да работи при ищеца не по-малко от три години след придобиване 4 на специалността; договор за провеждане на обучение по реда на чл.13, ал.1 от Наредба 1/2015 г. за обучение по клинична специалност „Ендокринология и болести на обмяната“ в Многопрофилна болница за активно лечение „Д-р Стефан Черкезов“ АД в гр.Велико Търново, като ищецът се е задължил да заплаща на ответницата договореното трудово възнаграждение по трудовия договор, да поеме таксите за обучението, да ú разреши платен служебен отпуск за срока на провеждане на основния курс и модулите по утвърдения учебен план и платен годишен отпуск за подготовка и явяване на държавен изпит, а ответницата се е задължила да работи при ищеца не по-малко от три години след придобиване на специалността, като страните са предвидили уговорки при неизпълнение както следва: при неспазване от страна на ответницата на минималния тригодишен срок за работа в лечебното заведение след придобиване на специалността право на ищеца да получи обезщетение в три компонента, сред които сумата за таксите на обучението и сума в размер на 20000 лв., съответно индексирани с индекса на инфлацията /чл.7 от договора/. Със заповеди на ректора на Медицински университет - Плевен от 19.03.2021 г. и 25.03.2021 г. на ответницата е разрешено да се регистрира в университета на специализация по „Ендокринология и болести на обмяната“ с база на обучение МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД - Велико Търново, като са признати 37 месеца и 13 дни практическо обучение по „Ендокринология и болести на обмяната“ по конкретно посочени модули и колоквиуми, проведено в Медицински университет - Варна. Видно от свидетелство за призната специалност серия МУ-2023, рег.№ 026152, издадено от Медицински университет -Плевен, считано от 01.01.2023 г. ответницата е придобила права на „Специалист по ендокринология и болести на обмяната“. Представено е изготвено от ищеца допълнително споразумение № ****/10.01.2023 г. към сключения между страните трудов договор, за изменение на последния считано от 01.01.2023 г. за промяна длъжността на ответницата от „ Лекар специализант по ендокринология и болести на обмяната“ на „Лекар ординатор“ с НКП 22117001 във същото отделение /Отделение по вътрешни болести при ищеца/, като трудовото възнаграждение се увеличава от 1200 лв. на 1250 лв. Допълнителното споразумение носи подпис за работодател, но не и подпис за служител. На 13.01.2023 г. ответницата е отправила предизвестие до ищцовата болница за прекратяване на трудовото правоотношение считано от 13.02.2023 г. на основание чл.326 от Кодекса на труда. От страна на 5 работодателя е издадена заповед № 13/09.02.2023 г., с подпис за служител, с която на основание чл.326 от КТ считано от 13.02.2023 г. трудовото правоотношение с ответницата като „лекар специализант по ендокринология и болести на обмяната“ е прекратено. Ангажираните от страна на ответницата декларация от 13.02.2023 г. за дадено съгласие за удръжки от трудовото възнаграждение, фиш за работна заплата № 13/01.2023 г. и разходен касов ордер№ 113/01.03.2023 г. установяват, че ответницата е заплатила на ищеца сумата 3134,57 лв. - разходи за обучение по специализация. Представена е и покана от ищеца, адресирана до ответницата, с която на последната се дава едномесечен срок от получаването да заплати доброволно сумата от 20000 лв. поради виновно неизпълнение на договор от 4.03.2021 г. за провеждане на следдипломно обучение и неизпълнение. Върху поканата с двама свидетели е удостоверен отказ на ответницата да получи същата срещу подпис на дата 13.02.2023 г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Претенцията на ищеца намира своето правно основание в чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.чл.234 от КТ вр.чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, насрещни възражения на ответницата - в чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл.81, ал.1 от ЗЗД.