Решение № 342 от 15.03.2021, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 342 гр. Велико Търново , 15.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело № 20204110101786 по описа за 2020 година

Производството е образувано по искова молба на Д. А. П. и Е.П. *. Излагат се твърдения, че с постановление от 16.09.2019г. по изпълнително дело *, влязло в сила на 28.05.2020г., в полза на ищеца Д. А. П. е възложена 1/2 идеална част от недвижим имот, намиращ се в *.

Ищците твърдят, че постановлението за възлагане е съставено по време на брака им като горепосочената идеална част от имота е в режим на съпружеска имуществена общност, а останалата 1/2 идеална част е индивидуална собственост на ответника в резултат на прекратената с принудителното изпълнение съпружеска имуществена общност с длъжника по изпълнителното дело. Ищците твърдят, че не могат да постигнат споразумение с ответника за доброволно разделяне на съсобствения имот, поради което отправят искане до съда същият да бъде допуснат до делба.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор, в който оспорва основателността на исковата претенция. Изтъква, че е придобил имота въз основа на договор за покупкопродажба *, в резултат на което той е индивидуална негова собственост. Навежда доводи, че преди продажбата гаражът е бил собственост на трети лица, които не са длъжници по изпълнително дело *, както и че по отношение на същия не е налагана възбрана от съдебния изпълнител. С оглед гореизложеното, се отправя искане за отхвърляне на предявения иск.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

Предмет на делото е иск за делба по чл. 341 от ГПК, вр. чл. 34 от ЗС.

1

Процесният имот се намира в *. Съгласно извършени прехвърлителни сделки от 13.07.1983г. и 05.12.1983г., обективирани в *както и въз основа на учредено право на строеж през 1975г. от родителите си, *станали съсобственици при равни права на горепосочения поземлен имот и на по един самостоятелен етаж от построената в него сграда. На 02.04.1984г. по отношение на всеки от съсобствениците са издадени разрешения за строеж с *за построяване на съседни гаражи в поземления имот. На 18.11.1998г. в полза на *е издаден констативен нотариален акт, с който е призната за собственик на прехвърлената й през 1983г. идеална част от дворното място, на изградения етаж от жилищна сграда въз основа на отстъпеното й през 1975г. право на строеж и на построения гараж съгласно разрешение за строеж *. С договор за продажба от 09.04.2003г., обективиран в *, горепосочените имоти са прехвърлени от нея на В. Г. И. като сделката е сключена по време на брака на последната с *. С влязло в сила на 02.04.2014г. решение за развод *, бракът между ответника и *е прекратен. Във основа на издаден изпълнителен лист от 12.08.2011г. срещу последния е образувано изпълнително дело *, в хода на което принудителното изпълнение е насочено спрямо 1/2 идеална част от правото на собственост спрямо процесния гараж. Съдебния изпълнител наложил възбрана върху имота, а впоследствие след осигуряване на достъп до него от длъжника извършил опис и оценка. Ищецът Д. А. П. участвал в обявената публична продан като с постановление от 16.09.2019г. идеалната част от гаража му е възложена. Възлагането е извършено по време на брака на Д. А. П. с ищеца Е.П. *. На 16.10.2019г. длъжникът обжалвал постановлението за възлагане, което влязло в сила на 20.05.2020г. с решение от *.

На 15.05.2020г. * сключили договор за доброволна делба с нотариална заверка на подписите, съгласно който постигнали съгласие в дял на първата съделителка да се постави изграденият гараж въз основа на разрешение за строеж *., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *, а в дял на втората съделителка да се постави изграденият гараж въз основа на разрешение за строеж *, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *.

При сключване на договора праводателят на ответника се позовал на същите документи, които представил в производството по чл. 483 от ГПК /отм./. На същата дата между *и В. Г.

И. е сключен договор за продажба, обективиран в *за прехвърляне правото на собственост спрямо процесния недвижим имот.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

С влизане в сила на постановлението за възлагане на имота и на основание чл. 496 от ГПК и чл. 21, ал. 1 от СК в полза на ищците е прехвърлена притежаваната от длъжника по изпълнителното дело 1/2 идеална част от процесния гараж. Имотът е придобит през 2003г. от В. Г. И. и * в режим на съпружеска имуществена общност като с прекратяването й през 2014г., на основание чл. 27, ал. 1 и чл 28 от СК бездяловата съсобственост се е трансформирала в обикновена дялова съсобственост при равни права. Първоначално правото на собственост спрямо гаража е възникнало в патримониума на техния прехвърлител *с постояването му през 1984г., за което свидетелстват издаденото й разрешение за строеж и констативен нотариален акт от 1998г. По реда на чл. 56, ал. 3 от 2

ЗТСУ /отм./ *взаимно са си учредили право на строеж за изграждане на самостоятелни гаражи и с построяването им всяка от тях е станала собственик на индивидуално обособен недвижим имот. При това положение липсва основание за възникване на съсобственост между тях по отношение на двата съседни гаража, за да е налице основание за последващата им доброволна делба през 2020г. С договора за продажба от 2003г. процесният гараж е напуснал патрумонума на *като сключената между нея и ответника сделка през 2020г. е лишена от прехвърлителен ефект. В резултат на това, между страните по делото е възникнала съсобственост по отношение на имота при права от 1/2 идеална част за ищците в режим на съпружеска имуществена общност, възникнала от постановлението за възлагане и от 1/2 идеална част за ответника, възникнала до договора за продажба от 2003г. и прекратената съпружеска имуществена общност с *през 2014г. С оглед гореизложеното искът за прекратяването на съсобствеността между страните чрез делба е основателен и следва да бъде уважен при посочените права.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

Допуска да се извърши съдебна делба между Д. А. П. с ЕГН: ********** *, Е.П. *с ЕГН:

********** *и В. Г. И. с ЕГН: ********** *, на недвижим имот представляващ *.

Имотът се допуска до делба при квоти от 1/2 /една втора/ идеална част за Д. А. П. и Е.П. * в режим на съпружеска имуществена общност, въз основа на Постановление за възлагане на недвижим имот от 16.09.2019г. по изпълнително дело * и от 1/2 /една втора/ идеална част за В. Г. И. въз основа на договор за продажба от 09.04.2003г., обективиран в *и прекратена съпружеска имуществена общност *.

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3