Определение № 13732 от 25.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13732 гр. София, 25.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станимира И.ова

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева като разгледа докладваното от Виктория Р. Митева Въззивно частно гражданско дело № 20261100506364 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на И. К. Г. и Н. Г. Г., чрез пълномощника им адв.

М. Ел-Т., срещу Определение № 12188/26.03.2026 г., постановено по гр.д. № 25853/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 174-ти състав, в частта, с която молбата им по чл. 248 ГПК е оставена без уважение за разликата над присъдените 306,78 евро до пълния претендиран размер на разноските за адвокатско възнаграждение.

Частните жалбоподатели поддържат, че определението е неправилно в обжалваната му част. Сочат, че представителството е било осъществено по отношение на трима първоначални ответници, като по представените фактура и платежно нареждане е заплатено възнаграждение от по 1 000 лева без ДДС за защитата на всеки от тях. Навеждат доводи, че адвокатската защита е включвала проучване на фактическите отношения между страните, изготвяне на подробен отговор на исковата молба с възражения относно допустимостта и основателността на иска, както и действия по уведомяване на съда за смъртта на М. К.а Г. и конституиране на неин наследник.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Я.И.К., чрез адв. В.П., с който частната жалба се оспорва. Поддържа се, че делото е прекратено преди насрочването му в открито съдебно заседание, не са събирани доказателства и не са провеждани съдебни заседания, поради което присъденият от районния съд размер е съответен на действително извършената работа.

Въззивният съд, след преценка на материалите по делото и съобразно доводите на страните, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежни страни, имащи правен интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

1

Разгледана по същество, тя е частично основателна.

С Определение № 48857/25.11.2025 г., постановено по гр.д. № 25853/2025 г. по описа на СРС, 174-ти състав, първоинстанционният съд е прекратил производството по предявения от Я.И.К. иск за прогласяване нищожността на дружествен договор от 09.07.2018 г., поради липса на правен интерес от търсената защита.

Преди прекратяването на производството М. К.а Г. е починала. С Определение от 20.10.2025 г. тя е заличена като ответник, а на нейно място е конституирана нейната наследница по закон Н. Г. Г..

С молба по чл. 248, ал. 1 ГПК И. К. Г. и Н. Г. Г. са поискали допълване на прекратителното определение в частта за разноските. Към молбата са представени фактура № 0000000971/10.08.2025 г. и платежно нареждане от 11.08.2025 г., от които се установява, че И. К. Г. е заплатил на Адвокатско дружество „Ел-Т. и Ко.“ сумата 3 600 лева с включен ДДС за процесуално представителство по делото на И. К. Г., Н. Г. Г. и М. К.а Г..

С обжалваното определение районният съд е приел, че ответниците имат право на разноски на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, но е уважил възражението на ищеца за прекомерност и е присъдил сумата 306,78 евро, равностойна на 600 лева.

Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че на ответниците се дължат разноски. Производството е прекратено поради липса на правен интерес от предявения иск, а не поради поведение на ответниците, довело до отпадане на правния спор.

Налице е хипотезата на чл. 78, ал. 4 ГПК, при която ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.

Основателно е и своевременно направеното от ищеца възражение за прекомерност, но не в степента, в която то е възприето от районния съд.

При преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът следва да съобрази действителната правна и фактическа сложност на делото, характера и обема на извършената защита, засегнатия интерес, както и условията, при които адвокатската помощ е предоставена.

Липсата на проведено открито съдебно заседание не е достатъчно основание сама по себе си да се приеме, че защитата е била формална или че платеното възнаграждение подлежи на съществено намаляване.

В случая защитата е осъществена от един процесуален представител с общ отговор на исковата молба от името на тримата първоначални ответници. Интересите им са били еднопосочни и не са налагали изграждане на различни защитни тези или извършване на отделни процесуални действия по отношение на всеки от тях.

Производството е приключило преди насрочване в открито съдебно заседание, не са събирани доказателства и не са извършвани действия по доказването.

Същевременно защитата не може да бъде приета за несъществена. В отговора на исковата молба са изложени твърдения относно обстоятелствата, на които ответниците основават качеството си на съдружници в събирателното дружество след смъртта на техния наследодател. Именно тази защитна теза е обусловила извода на районния съд, че ищецът няма правен интерес да иска прогласяване нищожността на сочения дружествен договор, тъй като ответниците не се позовават на него като основание за участие в дружеството. Извършени са и допълнителни действия по уведомяване на съда за настъпилата смърт на една от първоначалните ответници и по конституиране на неин наследник.

При тези обстоятелства заплатеното възнаграждение в общ размер 3 600 лева, 2 съответно 1 840,65 евро, е прекомерно. Не съответства обаче на положения адвокатски труд и присъденият от районния съд общ размер 306,78 евро. С оглед ранния етап, в който е прекратено производството, общата защитна позиция на страните, липсата на съдебни заседания и доказателствена дейност, но и характера на спора, съдържанието на отговора и извършените действия по правоприемството, съдът намира, че справедлив и съответен на критериите по чл. 78, ал. 5 ГПК размер на дължимото възнаграждение е 700 евро общо.

Следователно обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, с която молбата по чл. 248 ГПК е оставена без уважение за разликата над 306,78 евро до 700 евро, като на частните жалбоподатели бъде присъдена допълнително сумата 393,22 евро.

Водим от горното, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 12188/26.03.2026 г., постановено по гр.д. № 25853/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 174-ти състав, в частта, с която е оставена без уважение молбата на И. К. Г. и Н. Г. Г. по чл. 248 ГПК за присъждане на разноски за разликата над 306,78 евро до 700 евро, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Я.И.К., ЕГН ********** да заплати на И. К. Г. и Н. Г. Г., на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, допълнително сумата 393,22 евро, представляваща разноски за първоинстанционното производство.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на И. К. Г. и Н. Г. Г. в останалата част – за разликата над 700 евро до пълния претендиран размер от 1 840,65 евро.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд при предпоставките на чл. 274, ал. 3 ГПК и чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3