Определение № 3217 от 23.10.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3217 гр. София, 23.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно частно гражданско дело № 20261000501027 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274, ал. 1 т. 2 и сл. от ГПК във вр. с чл. 121 от ГПК.

Обжалвано е определение № 8 от 16.01.2026г., постановено по т.д.№ 64/2025г. по описа на ОС-Перник, с което е оставено без уважение възражението на ответника за родова подсъдност на делото, респ. искането му за прекратяване на производството по делото и изпращането на същото за разглеждане от РС- Радомир.

Частният жалбоподател, „ЕВЕЛИН 29“ ЕООД твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно и неправилно и моли съда да постанови определение, с което да го отмени и да изпрати делото за разглеждане на РСРадомир, на осн. чл. 103, вр. с чл. 104 т. 4 и чл. 105 от ГПК. Излага подробни съображения в частната жалба.

Ответникът по жалбата „МОНТЕ НАТИВО“ ООД не представя писмен отговор в законоустановения срок.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е допустима, като подадена срещу валиден и допустим съдебен акт, обжалваем по реда на частното производство, съобразно чл. 121 от ГПК и от надлежно легитимирано лице, с правен интерес от неговото 1 обжалване, разгледана по същество е неоснователна.

Пред първоинстанционния съд е предявен от „МОНТЕ НАТИВО“ ООД осъдителен иск без посочено правно основание за сумата от 31 779,98 лв., претендирана като дадена по развален договор с ответника „ЕВЕЛИН 29“ ЕООД, чието връщане от ответника „ЕВЕЛИН 29“ ЕООД се претендира.

С отговора на исковата молба, ответникът „ЕВЕЛИН 29“ ЕООД е направил възражение за родова подсъдност, като твърди, че с ищцовото дружество са нямали сключен писмен договор, а доколкото ищецът претендира връщане на суми по различни фактури и за два различни продукта, съотв. в размер на 22 941,98 лв. и 8 838 лв., то следва да се приеме, че са предявени два отделни иска, всеки с цена под 25 000 лв., поради което делото е подсъдно на районен съд и предвид правилата на местната подсъдност, следва да бъде определен като местно компетентен съд РС-Радомир, предвид седалището и адреса на управление на ответника.

Моли съдът, да изпрати делото по подсъдност на РС-Радомир, съгл. разп. на чл. 103 във вр. с чл. 104 от ГПК и чл. 105 от ГПК.

С обжалваното определение от 18.10.2018 г., първоинстанционният съд е оставил възражението за родова, съотв. местна подсъдност на ответника без уважение.

Настоящата съдебна инстанция, приема, че с отговора на исковата молба ответникът е направил е възражение за родова подсъдност и възражение за местна подсъдност, обвързано с възражението за родова подсъдност.

Възражението за родова подсъдност е неоснователно.

Ищецът е този, който очертава в рамките на процеса параметрите на своето искане, вкл. и досежно цената на същото. Родовата подсъдност се определя като се изхожда от заявения от ищеца размер на искането му и обстоятелствата, на които то се основава, т.е. от размера и квалификацията на предявения иск. Ищецът не е дал правна квалификация на предявения иск, първоинстанционният съд също не е квалифицирал разглеждания от него иск.

За да се определи правилно родовата подсъдност на иска, следва да се даде правна квалификация на предявения иск като се изходи от изложените в исковата молба обстоятелства, на които е основан иска, и от заявения петитум.

2

Доколкото и в обстоятелствената част на исковата молба, и в изложения петитум е заявено, че процесната сума в размер на 31 779,98 лв. се претендира за връщане от ответника като дадена от ищеца по развален договор за търговски доставки, то следва да се приеме, че е предявен иск с правно осн. чл.55 ал.1 предл. второ от ЗЗД.

Предвид обстоятелството, твърдяно в исковата молба, а и заявено в отговора на същата от ответника, че между страните са съществували трайни търговски отношения, то следва да се приеме, че сумата се претендира като дадена по едни договор, който ищецът твърди, че и бил развален. Дължимата и търсена от ищеца сума по този договор, макар и получена като сбор от заплащане на суми по три отделни фактури, всяка в размер под 25 000 лв., е над 25 000 лв. и доколкото тази обща сума е търсена по едно договорно правоотношение, то следва да се приеме, че е предявен един иск с цена над 25 000 лв., който по общите правила на гл. 12 на ГПК е подсъден на окръжен съд, съотв. на ОС-Перник.

Доколко е относимо към съществото на спора обстоятелството, че между страните не е съществувал договор в писмена форма, заявено от ответника е ирелевантно в настоящото производство по отвод за подсъдност, доколкото не се оспорва съществуването на трайни търговски отношения между страните по делото.

Предвид изложеното, следва да се приеме, че съдът е сезиран с един осъдителен иск, основаващ се на едни правопораждащ ЮФ - едно договорно правоотношение, с който иск се търси връщане на дадени суми, съставляващи отделни пера (платени авансово или при доставка и пр.) , получени от ответното дружество, по договор сключен с ищцовото дружество, който договор е бил развален на едно основание: виновно неизпълнение от страна на ответника, изразяващо се в доставени дефектни и отклоняващи се от уговореното продукти. Отделните пера, обаче, не съставляват отделни искове- в този смисъл е трайна и задължителна практиката и на ВС и на ВКС.

Съгласно чл. 68 ГПК цената на иска е паричната оценка на предмета на делото, а съгласно чл. 69, ал. 1 т. 1 ГПК по искове за парични вземания размерът на цената на иска е търсената сума. В случая не може да се приеме, ч е е налице обективно съединяване на исковете, доколкото не се излагат в 3 исковата молба обстоятелства за разваляне на два или три отделни договора, на различни основания, които да обуславят извода, че са предявени отделни искове за връщане на суми, дадени по два или три развалени на различни основание договора.

Предявеният иск има едно основание, а именно – връщане на дадена сума по развален договор за търговска доставка и произтича от едно правоотношение, породено от едни правопораждащ ЮФ - един развален договор, поради което и цената му е в размер на 31 77,98 лв.

Съгласно чл. 104, т. 4 ГПК на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни граждански дела с цена на иска над 25000 лв. Предвид размера на иска, то на основание чл. 104, т. 4 ГПК, същият е родово подсъден на окръжния съд, т.е. на ОС-Перник.

Възражението за местна подсъдност също е неоснователно, доколкото то е направено от ответника изцяло в обвързаност с възражението му за родова подсъдност.

По изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 10-и състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 8 от 16.01.2026г., постановено по т.д.

№64/2025г. по описа на ОС-Перник, с която е оставено без уважение възражението на ответника за родова подсъдност на делото, респ. искането му за прекратяване на производството по делото и изпращането на същото за разглеждане от РС-Радомир.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5