Решение № 11 от 18.01.2022, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Въззивно гражданско дело 443/2021
- Вид
- Решение № 11
- Подписан
- 18.01.2022
- В сила
- 22.03.2023
- Състав
- ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА, РАДОСЛАВ РУМЕНОВ АНГЕЛОВ, ПЛАМЕН ПЕНОВ
Цитирани разпоредби
- чл.13 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131, ал.2, т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.133 · Граждански процесуален кодекс
- чл.164, ал.1 , т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.164, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.164, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.73, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 11 гр. Ловеч, 18.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:
ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно гражданско дело № 20214300500443 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК (ГЛАВА ДВАДЕСЕТА ГПК).
Постъпила е въззивна жалба вх.№261716/30.06.2021 подадена от СН.
П. Д., ЕГН ********** , гр.************ чрез процесуалния й представител адв. ИВ. Б. от САК, срещу решение № 260080/10.06.2021г. по гр.д.
1103/2020г. по описа на РС - Троян, втори с-в, в частта в която е уважен евентуалният иск с правна квалификация чл.59 ЗЗД вр. чл.73, ал.1 ЗЗД, с което ответницата СН. П. Д., ЕГН **********, гр.*************** е ОСЪДЕНА да заплати на Г. Д. В., ЕГН **********, *************** сумата от 5412,90 (пет хиляди четиристотин и дванадесет лева и деветдесет стотинки) лева, с която СН. П. Д. неоснователно се е обогатила за сметка на Г.
Д. В., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба в съда /04.12.2020г./ до окончателното изплащане на задължението, както и че ответникът е осъден да заплати на Г. Д. В., сумата в размер на 1
816,52 (осемстотин и шестнадесет лева и петдесет и две стотинки) лева, представляващи направени по делото разноски.
Въззивникът твърди, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Първо, твърди, че съдът неправилно не е съобразил задължителните указания, дадени в т.9 от ППВС № 1/1979, че приложението на чл.59 ЗЗД е недопустимо, когато има точно определен иск. Твърди, че искът по чл.59 ЗЗД е допустим едва когато няма друга възможност за правна защита като възможността да претендира търсената сума на договорно, деликтно или чрез иск за защита на вещо право, изключва възможността за приложение на чл.59, ал.2 ЗЗД. Твърди, че след като искът за заемно правоотношение на ищецът е отхвърлен като неоснователен и недоказан, следва да се отхвърли и иска по чл.59 ЗЗД, тъй като е налице и друг иск, макар и отхвърлен като недоказан (възражение за недопустим иск).
Второ, твърди, че уваженият евентуален иск е неоснователен, тъй като процесната сума е платена от ищеца в изпълнение за връщане на заем, получен от ответника. Твърди, че ответникът много кратно е давал пари в заем на ищеца и процесната сума е изплатена от нея като елемент от връщането на заемите. Твърди, че от показанията на разпитаните свидетели ясно се установило, че ответникът С.Д. е предоставяла заеми в размер на 3000 щатски долара и 2500 щатски долара. Твърди, че ответникът не е потърсил съдебна защита, защото са с близки отношения с ищеца (възражение за погасяване на по-рано даден заем).
Трето, възивникът твърди, че първоинстанционният съд необосновано не е кредитирал показанията на свидетелката Й. като е приел, че са неясни, противоречиви и необосновани, както и че същите са заинтересовани.
Твърди, че свидетелката е очевидец на даването на сумите в заем, твърди че всички показания са логични и последователни, с изключение за предоставените заеми суми през 2005 г. и 2008 г. Твърди се, че няма никакво противоречие в нейните показания в показанията на свидетелката по гр.д.
1103/2020г. по описа на РС – Троян, и тези, дадени по гр.д. 241/2020 по описа на ОС – Ловеч. Моли съда да кредитира показанията на свидетелката Й. относно наличието на предоставените суми в заем, надвишаващ сумата в исковата претенция (възражение за неправилна оценка на свидетелските показания).
2
Моли съда да отмени решение № 260080/10.06.2021г. по гр.д.
1103/2020г. по описа на РС - Троян, втори с-в, в частта в която е уважен евентуалният иск по чл.59 ЗЗД вр. чл.73, ал.1 ЗЗД и искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски в двете инстанции.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият е изразил становище за неоснователност на жалбата.
Първо, твърди, че исковата претенция е предявена като евентуално на главната като всякога, когато главният иск е отхвълен като неоснователен, съдът дължи произнасяне и по заявения евентуален иск. Твърди, че когато дадена сума е отхвърлена на конкретно основание, поради недоказаност на твръдението, то същата сума може да се претендира и на основание чл.59, ал.1 ЗЗД, като наличието на влязло в сила решение, с което първоначално заявената претенция е отхвърлен поради недоказаност на твърдяното основание не представлява основание да се приеме, че ищецът е разполагал с „друг иск“ по смисъла на чл.59, ал.2 ЗЗД. Твърди, че след като искът за връщане на заемната сума е отхвърлен, това не е пречка да се разглежда иск за същата сума, претендирана на извъндоговорно основание, с което оспорва възражението за допустимост на иска по чл.59 ЗЗД.
Второ, твърди, че евентуално искова претенция е основателна, а твърдението, че процесната сума представлява връщане на заеми, които въззивникът е дал на въззиваемата, в периода от 2004 до 2010г., е неоснователно. Твърди, че възражението на възивникът, че процесната сума е заплатена от въззиваемата, вследствие на предоставен по-рано заем (върнат заем), не е направено своевеменно в срока по чл.131, ал.2, т.5 ГПК. Твърди, че с отговора на ИМ ответникът оспорва получаването на процесната сума в заем, като сочи че не е имал нужда от такъв заем от ищеца и че ответникът не е направил своевременно възражение , че ищцата всъщност е връщала на ответницата такива суми. Твърди, че възражението на въззивника (ответник), че заплатената сума от ищеца е връщане на заем, получен по-рано, е направено едва в първото проведено по делото о.с.., което е в нарушение на преклузията по чл.131, ал.1 ГПК и по отношение на него следва да се приложат последиците на чл.133 ГПК. Твърди, че въззивникът в първото по делото о.с.з. е признал, че процесната сума е преведена от Г.В. на адвокатското дружество. Освен това твърди, че това възражение не е доказано 3 от ответника като прави възражение за изтекла погасителна давност на твърдЯ.те заеми в периода от 2006 до 2010 г., което възражение е направено от ответника в срока пред районния съд. Възиваемата твърди, че в цялото исково производство не е установено, че процесната сума е послужила за погасяване на стари задължения на ищцата към ответницата, с което оспорва възражение за погасяване на по-рано даден заем и твърди, че е установено, че процесната сума е платена от ищеца по искане на ответницата за погасяване на задължение на последната към адвокатско дружество – получател на паричния превод (твърдение за даване вместо изпълнение).
Твърди, се че правилно районният съд е преценил, че показанията на свид. Й. (майка на ответника) са противоречиви, неясни и са налице обстоятелства на заинтересованост, поради което правилно съдът не ги е кредитирал. Сочи се, че мотивите на съдебния състав, въз основа на които е формирал горния извод са пълни, изчерпателни и обосновани. Излага подробни съображения защо следва да не се кредитира показанията на свидетелката, като е направен обстоен анализ на нейните показания, като оспорва възражението неправилна оценка на свидетелските показания.
Четвърто, възиваемата твърди, че вземанията по обжалваното гр.д.
1103/2020 по описа на РС - Троян, е цедирано на С.Д.И., ЕГН **********.
Твърди, че уведомлението е редовно връчено на въззивника на 03.09.2021г. в о.с.з. по гр.д. 80/2021г. по описа на ОС – Ловеч.
Моли съда да остави въззивната жалба без уважение като потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски в настоящото производство.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) въззивника не се явява, но се представлява от процесуален представител адв. ИВ. Б. от АК - София.
Същият поддържа депозираната въззивна жалба. Счита, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуален закон по изложените аргументи във възивната жалба. Моли да се отмени решението в обжалваната част като се отхвърли предявения от ищцата иск като неоснователен. Претендира разноски. Представя с списък по чл.80 ГПК.
Въззиваемият не се явява в о.с.з., представлява се от процесуален представител адв. М.Ц. от АК – Варна. Поддържа отговора на въззивната жалба. Оспорва възражението на въззивна за неоснователност и 4 недопустимост на иска по чл.59 ЗЗД, както и, че процесната сума е изплатена за погасяване на по-рано даден от ответница заем на ищцата. Счита, че съдът правилно не е кредитирал показанията на свид. Колева с оглед нейната предубеденост, противоричи показания. Излага подробни съображения в устните състезания и в представена писмена защита. Претендира разноски.
Представя списък по чл.80 ГПК.
ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на съобраните по делото доказателства, приема следното:
По допустимостта:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл.269 от ГПК са: да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното решение и допустимостта в обжалваната му част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.
По възражението на въззивника за недопустимост:
Съгласно чл.59, ал.2 ЗЗД, искът за неоснователно обогатяване е възможен, ако ищецът няма друг иск, с който да се защити. Искът е субсидиарен и за ищецът възниква портезателното право да иска ответникът да бъде осъден едва когато, разместването на блага не е друго правно о с н о в а н и е (облигационно, гестия, деликт, владелческо, собственост, дружествено или търговска). В този смисъл т.9 от ППВС № 1/1979г. постановява, че недопустимо е приложението на чл.59 ЗЗД, когато законът е предоставил на разположение на правоимащия точно определен иск.
Първоинстанционното производство е било образувено по обективно съединени искове при условията на евентуалност с правна квалификация 5 чл.79 вр. чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.59 ЗЗД. Искът по договора за заем е отхвърлен.
Решението в тази си част не е обжалвано и е влязло в законна сила. Ето защо ищецът няма на разположение друг иск, за да приеме, че предявеният иск по чл.59 ЗЗД е недопустим. Не е изключена възможността с една искова молба правоимащият да претендира търсените притезания на няколко основания при условията на евентуалност, чиито последене евентуален иск е този по чл.59 ЗЗД. Недопустим, че бъде иска по чл.59 ЗДД, ако е предявен като главен или не като последен от каскадно предявени евентуални претенции.
Наличието на главен и съденинен евентуален иск по чл.59 ЗЗД, по никакъв начин не представляват предпоставка за отхвърляне или за недопустимост на на евентуалния иск.По същият начин в най-голяма степен се проявява принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) и се установява липсата на други искове по смисъла на чл.59, ал.2 ЗЗД. Ето защо възражението на въззивника, че искът по чл.59 ЗЗД е недопустим, с оглед предявения по чл.79 вр. чл.240, ал.1 ЗЗД, е неоснователно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззвивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.
От фактическа страна:
Между ищцата Г. Д. В. и ответницата СН. П. Д. се е водила кореспонденция по електронната поща за периода от 30.11.2015 до 04.12.2015г. от електронните адреси съответно [email protected] и [email protected] (л.7-7-14 от първоинстанционното дело). От тези писма се останови, че ответницата СН. П. Д. на 30.11.2015г. (15:29 часа, българско време) и 04.12.2015г. (09:26, българско време) е изпратила на ищцата Г. Д. В. снимка с данни за банковата сметка за Международна кантора за правни услуги, чиято сметка е банка Emirates NBD Bank в Дубай. Същото е представено и на заверен превод на български език (л.43 от първоинстанционното дело). На 04.12.2015г. (09:35, българско време) ответницата е изпратила писмо на ищцата, с което иска ответницата да изпрати платежното на английски език на банката, с цел да го препрати на адвокатката веднага. Ответницата с електронна поща на 04.12.2015г. (12:35, 6 българско време) е изпратила като прикачен файл платежно нареждане. От него се установи, чена 04.12.2015г. ищцата е наредила банка „Сосиете Женерал Експресбанк“ да преведе сумата от 3 000 щатски долара на Международната кантора за правни услуги със сметка Emirates NBD Bank в Дубай. Като основанието за плащане е „услуги“. Платежното е представено и на заверен превод на български език (л.13, 42 от първоинстанционното дело). На 04.12.2015г. (13:05, българско време) ответницата е върнала отговор на ищцата, че й благодари. Може да се направи единествият доказателствен извод, че ответницата е получила копие от платежното. Имала е интерес да го притежава, защото е искала да го представи на кантората веднага (л.11 от първоинстанционното дело).