Определение № 779 от 19.12.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 779 гр. П., 19.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венцислав Ст. Маратилов

Членове:

Димитър П. Бозаджиев

Иванина Игн. Иванова като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно гражданско дело № 20245200500812 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.220 във връзка с чл.219 и с чл.274 ал.1 т.2 от Гражданския процесуален кодекс.

Обжалва се определение на Пазарджишки районен съд №2945 от 11.10.2024г. постановено по гр.д.№20245220103407 по описа на съда за 2024г., с което е оставено без уважение искането на ответника П. г. и. и м. П., с адрес гр.П., бул.“Х. Б." №***, представлявана от директора Т. К. Б., чрез пълномощника си адв.М. от АК-П., на негова страна да бъде привлечен като трето лице помагач-М. о. и н., ЕИК*********, представлявано от министър Г.

Ц.

В частната си жалба подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, с вх.№26815 от 30.10.2024г. от ПГИМ-П. чрез пълномощника си адв.М. се излагат доводи за неправилност на определението като постановено в нарушени на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че Г. има правен интерес от привличането на Министерството като трето лице помагач /ТЛП/ на своя страна в производството. На първо място се изтъква, че Г. ответник по делото е действала в изпълнение на дадени от МОН задължителни указания в писмо №0513-185 от 27.09.2023г. на заместник министър Е. Л. по повод изпълнение 1 на анекс от 10.08.2023г. на КТД към Г. като второстепенен разпоредител на бюджетни средства за липса на правно основание за преизчисляване на трудовите възнаграждения /ТВ/, считано от 01.01.2023г. и обезщетенията по чл.224 ал.1 и чл.222 ал.3 от КТ, изпълнени от Г. и довели до отказ на Г. да удовлетвори претенциите на ищеца, като причина до инициирания от последния исков процес. Счита, че това са обстоятелствата за правния интерес на Г. от привличането на МОП като трето лице-помагач /ТЛП/, оспорващо правното основание за извършване на такива плащания и основание да откаже и допълнително финансиране по чл.282 ал.24 т.4 от ЗПУО. Поддържа, че с привличането на МОН като ТЛП, последното ще защити правилността на оспореното писмо за липса на основание за плащане на ТВ и обезщетения, като в случай на осъдително решение на основание чл.223 ал.2 от ГПК министерството като ТЛП и първостепенен разпоредител с бюджетни средства /ПРБС/, ще бъде обвързан с мотивите му за дължимостта на тези вземания и за необходимост от допълнително финансиране от държавния бюджет. Счита, че осъдително съдебно решение ще възпроизведе неблагоприятни последици и по отношение на МОН като ПРБС и ако не бъде привлечено като ТЛП не би могло да подпомага Г. за недължимост на тези вземания. По отношение на твърдените допуснати съществени нарушения се поддържа въведена от съда неправилна предпоставка за правен интерес за ТЛП от предявяване срещу него на обратен иск, като се поддържа единствено с цел ТЛП да бъде обвързано със силата на мотивите на евентуалното осъдително решение между третото лице и привличащата го страна и обуславящо вземането на ПГИМ към МОН на основание актовете на Министерския съвет, с които МОН е задължено като ПРБС да ръководи съответната рамка за изпълнение на стратегическата рамка за развитие на образованието. Излага се и довод за противоречиви мотиви на съда към обжалвания съдебен акт-необходимост от допълнително финансиране от ТЛП при евентуално осъдително решение и липса на правен интерес от привличането на МОН да се защитава срещу подобно допълнително финансиране. Не били обсъдени от съда в съвкупност и взаимовръзка приложените доказателства относно значението за правния спор на цитираното писмо на заместник-министър д-р Е. Л. в светлината на дадените задължителни от МОП указания, като обуславящи наличието на интерес на Г. на привлече МОН като ТЛП. За необосноваността на обжалваното 2 определение се сочи, че то е резултат от съществените нарушения на съдопроизводствени правила довели да необоснованост на съдебния акт и въз основа на които приетото от съда за липса на правен интерес от привличането на МОН като ПРБС като ТЛП, а Г. на второстепенен такъв разпоредител и че по този начин съдът е отрекъл правото на ищцата относно вземанията й поради липса на правно основание според аргументите на процесното писмо на МОН, адресирано до всички образователни институции. Моли да се отмени обжалваното определение с последващите от това закони последици.

Няма постъпил отговор на частна жалба от насрещната страна.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

Пред Пазарджишки районен съд е инициирано исково производство от ищцата Т. Л. Т., ЕГН-********** от гр.П. против ПГИМ-П., /искова молба с вх.№20480 от 13.08.2024г.-гр.д.№3407/2024г. / с искане ответната Г. да бъде осъдена да й заплати сумата от 2392лв, представляваща увеличението на брутната й работна заплата за времето от 01.01.2023г. до 16.07.2023г.; сумата о т 1120лв представляваща увеличението на обезщетението по чл.224 ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 82дни; сумата от 4048лв -увеличението на обезщетението на основание чл.222 ал.3 от КТ в размер на 11брутни работни заплати; 297лв-моратолна лихва за забава върху 2392лв представляваща общото увеличение на работната заплата за 6.5месеца;

139лв-мораторна лихва за забава върху 1120лв представляваща разликата в обезщетението за неизползван платен годишен отпуск в размер на 82дни; сумата от 503лв, мораторна лихва за забава върху 4048лв за обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ в размер на 11брутни работни заплати /БРЗ/, законната лихва от предявяването на иска и сторените съдебно-деловодни разноски.

Изложените от ищцата обстоятелства за предявените искове са ,че същата е работила в ответното училище по трудов договор и ТПО /трудово правоотношение/ й е прекратено на 17.07.2023г. поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Била член на КТ “Подкрепа“, страна по КТД за системата на предучилищното и училищното образование /СПУО/ от 06.12.2022г. и като продължила да бъде член и след уволнението до края на календарната 2023г..Търди, че БТВ за месец юни 2023г. бил в размер на 3

2455лв, включващо и 663лв представляващи 37% допълнително възнаграждение за прослужено време. Работодателят изплатил договореното ТВ към момента на прекратяване на ТПО и обезщетението по чл.224 ал.1 от КТ в размер на неползван отпуск от 82дни /общо 9217.40лв/ и обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ в размер на 11БРЗ от 27752.56лв. Твърди се, че с анекс от 10.08.2023г. към КТД от 06.12.2022г. били увеличени минималните основни работни заплати, считано със задна дата-от 01.01.2023г. с минимум от 15%.

Счита, че въз основа на този анекс ищцата има право да получи увеличенията на основната работна заплата / ОРЗ/ с 15%, при което последната става 2060.80 съответно месечното БТВ става 2823.30лв, като за времето от 01.01.2023г. до 16.07.2023г.за 6.5месеца, общото увеличение на заплатата е от 2392лв, съответно обезщетението по чл.224 ал.1 от КТ става 10337.40лв или увеличение с 1120лв, а обезщетението по чл.222 ал.3 от КТ в размер на 11 БРЗ се увеличава с още 4048лв. Твърди, че на поискано от ищцата към работодателя преизчисляване и изплащане на увеличеното ТВ, обезщетение за неползван отпуск и обезщетените за пенсиониране получила отказ от последния от 03.10.2023г..Предвид изложеното ищцата претендира присъждане от съда на посочените суми

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната по спора страна ПГИМ-П. с вх.№22577 от 12.09.2024г. с който исковите претенции се квалифицират като недопустими и неоснователни по същество.

Към отговора на исковата молба ответника е приложил и молба за привличане на негова страна като трето лице помагач в процеса МОН, като с друга молба от същата дата е предявен и обратен иск за същите суми срещу МОН /вх.№22578 от 12.09.2024г./.

Правният интерес от привличането на МОН като ТЛП по делото на страната на ответната Гимназия, последната обосновава по следния начин:

1.ПГИМ е второстепенен разпоредител с бюджетни средства /ВРБС/и в това си качество е получил задължителни указания от МОН-ПРБС дали основание за предявяване на иска от страна на ищцата във връзка с изпълнението на процесния Анекс към КТД от 10.08.2023г. Счита че, процесните обезщетения по чл.224 ал.1 и по чл.222 ал.3 от КТ са за сметка на допълнителни финансови средства, извън делегирания бюджет на Г. като ВРБС; че тези допълнителни средства са в изпълнение на Решение №408 от 31.05.2023г. на МС съгласно 4 одобрена национална програма “Оптимизиране на вътрешната структура на персонала“-Приложение №8 към т.1, б.“з“ на същото и че такива допълнителни финансови средства са представени и за последващ период по същата програма-решение №295 от 24.04.2024г. на МС. Ответникът се позовава на т.2 от Цитираното приложение, с период на действие на последната от 2021г.-2023г. обуславяща според ответника правния интерес от привличането на МОН като ТЛП предвид на целите и териториалния обхват на програмата за изпълнение на стратегическата рамка за развитие на образованието. Цитира се т.12 на Приложението „Допустими разходи и етапи на финансиране с посочени в него правни основания за плащания на посочените обезщетения. Цитира се и т.13 от същото приложение със разписани условия за реда за кандидатстване за процесното допълнително финансиране, като се акцентира, че средствата се предоставят на институциите чрез бюджета на МОН. Посочено и правното основание за издаване на решението от МС-чл.286 ал.3 от ЗПУО имащо нормативен характер по приложение на цитираната норма, като съгласно чл.286 ал.1 от ЗПУО средствата от държавния бюджет са за програми каквато е тази по приложение №8, чиито цели не могат да се постигнат с финансиране в рамките на средствата по чл.280 ал.3 т.1-т.3 от ЗПУО. И че в рамките на тези средства са делегираните бюджети за издръжка на дейността на училището и други дейности свързани с образованието разписани по посочените разпоредби в чл.280 от ЗПУО. Въз основа на изложеното ответника поддържа, че процесните обезщетения не са за сметка на бюджета на училището а са за сметка на бюджета на МОН по цитираната национална програма, което обстоятелство е нормативно разписано и обуславящо според ответника правния му интерес от привличането на МОН като ТЛП, респективно от предявяването на евентуален обратен иск, като обратното би довело до невъзможност изпълнението на императива по чл.286 от ЗЕОП връзка с чл.280 по ЗПУН провеждаща държавната политика в областна на образованието.

За да откаже да уважи искането на ответника за привличане на МОН като ТЛП исковият съд е посочил, че привличащата страна следва да установи и обоснове, правия си интерес от привличане на ТЛП в процеса, доколкото привличането е всякога обусловено и от наличието на правна възможност чрез участието си в процеса по делото това ТЛ да съдейства за постановяване в 5 полза на привличащата го страна благоприятно съдебно решение, което да въздейства върху неговото правно положение, като предотврати евентуалната му регресна отговорност. Допълнено е, че в конкретния случай не може да се направи извод, че ответника има обратен иск срещу ТЛП, доколкото наличието на правен интерес се свързва със съществуването на субективно материално право на подпомаганата страна против третото лице, което ще възникне при неблагоприятен за ответника изход на процеса по главния иск. И че не се установява същестуването на такова правоотношение между Г. и МОН, по силата на което ответникът да може да претендира права против него при уважаване на исковата претенция, независимо от направеното от ответника уточнение, че средствата за двата вида обезщетения, са средства от държавния бюджет, извън делегирания бюджет на училището и са за сметка на бюджета на МОН. Цитира се чл.282 ал.24 т.4 от ЗПУО, че в бюджетите на Държавните и общинските училища, прилагащи системата на делегиран бюджет, се включват и разход за сметка на допълнителното финансиране извън средствата по чл.280 ал.3, осигурено за сметка на други средства от бюджета на финансиращи орган. Наведен е извода, че дори средствата за двата вида обезщетения да са такива извън делегирания бюджет на училището, направените разходи за изплащането им при евентуално уважаване на исковата претенция би обусловило необходимост от допълнително финансиране на училището, но не и до пораждане на право на ответника да претендира същите от МОН по съдебен ред на това основание.