Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 77 от 23.01.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 4618/2023
Вид
Решение № 77
Подписан
23.01.2024
В сила
14.02.2024
Състав
Радостина Методиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.2, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Варна, 23.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20233110204618 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на С. В. Г. ЕГН ********** от гр.Варна, подадена чрез адв. Р. С. Р. от ВАК против НП № 23-0442-001073/28.09.2023год. на началник сектор в ОД МВР Варна, РУ 04 Варна, с което м у е било наложено административно наказание глоба в размер на 200лв. на основание чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДП за нарушаване нормата на чл. 150 от същия закон.

В жалбата си въззивникът твърди, ч е НП е неправилно, незаконосъобразно и е съставено в нарушение на процесуалните правила.

Сочи, че с акта му е повдигнато обвинение за едно нарушение извършено 28.09.2023год. в 21:05ч, а с НП е наказан за друго такова извършено на същата дата, но в 19:40ч., което нарушавало правото му на защита и го лишавало от възможността да разбере в какво точно е обвинен и за какво е наказан. Моли НП да бъде отменено като отправя искане за присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание въззивникът се представлява от надлежно упълномощен защитник в лицето на адв. Р. Р., който заявява, че поддържа жалбата и оспорва фактите, а във фазата по същество пледира за отмяна на НП на основанията изложени в жалбата. Отправя искане за присъждане на направените разноски.

За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното заседание, представител не се явява. По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. Л.-А., в които същата изразява становище за неоснователност жалбата, моли НП да бъде потвърдено и отправя искане за присъждане на 1 юрисконсултско възнаграждение. В условията на алтернативност, в случай, че жалбата бъде уважена и се претендират разноски за адвокатско възнаграждение отправя искане за присъждане на такова в минимален размер.

Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за с.з., не изпраща представител и не изразява становище.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Вечерта на 26.08.2023год. свидетелите К. и А. и двамата мл. автоконтрольори в ОДМВР Варна, РУ 04, застъпили нощна смяна в 20:00ч.

Същите били изпратени от ОДЧ да обслужат ПТП възникнало по-рано в кв.

„Аспарухово“ на кръстовището на ул. Мара Гидик“ и ул. „Янтра“. На място свидетелите установили самокатастрофиралото МПС - мотоциклет „Пиаджио“ с рег.№ В3069В, както и техен колега който им съобщил, че водач на МПС-то бил въззивникът, който бил откаран в болницата. Свидетелите направили справка в системата на КАТ и установили, че въззивникът не притежава свидетелство за управление на МПС, неправоспособен е. На мястото на произшествието, в отсъствието на въззивника, св. К. му съставил АУАН 1029609/26.08.2023год. в който посочил, че въззивникът на

26.08.2023год., в 21:05ч., в гр.Варна, кв. „Аспарухово“ по ул. „М. Гидик“ в посока ул. „К. и Методий“, управлявал мотоциклет Пиаджио с рег.№ В3069В, собственост на Г.Ж.Д. без да притежава свидетелство за управление на МПС.

Като нарушена законова норма в АУАН св. К. вписал нормата на чл. 150 от ЗДП.

По-късно на мястото на произшествието се върнал въззивникът.

Същият потвърдил, че той е управлявал мотоциклета. Св. К. му предявил съставения АУАН и въззивникът го подписал без възражения и получил препис от него.

В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражения срещу акта не постъпили и на 28.09.2023год. въз основа на него, началник сектор в ОДМВР Варна, РУ 04 издал атакуваното НП. В него АНО приел, че на 26.08.2023год. в 19:40ч. гр.Варна, кв. „Аспарухово“ по ул. „Мара Гидик“ в посока ул. „К. и Методий“ въззивникът управлявал мотоциклет Пиаджио с рег.№ В3069В, собственост на Г.Ж.Д. без да притежава свидетелство за управление на МПС, с което бил нарушил разпоредбата на чл. 150 от ЗДП и на основание чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДП му наложил адм. наказание глоба в размер на 200лв.

Като свидетели в хода на съдебното следствие показания са дали К. К.

(актосъставител) и М. А. (свидетел вписан в акта), които в показанията си пред съда сочат, че са били нощна смяна от 20:00ч., че са били изпратени от ОДЧ да обслужат ПТП, което е станало по-рано, че на място заварили само мотоциклета, друг техен колега, от който разбрали, че мотоциклета бил управляван от въззивника, за който след справка установили, че няма 2 свидетелство за управление на МПС. Заявяват, че въззивникът се бил върнал после и потвърдил, че той е управлявал МПС-то и му бил връчен АУАН.

Като писмени доказателства към АНП освен АУАН са приложени писмено сведени еот С. В. Г., справка за нарушител, както и Заповед № 8121з1632/02.12.2021год. на министъра на вътрешните работи.

Допълнително в хода на съдебното следствие са приобщени и представени от въззивника лист за преглед на пациент н КДБ/СО от 26.08.2023год. и епикриза на С. В. Г. издадена от клиника по неврохирургия при МБАЛ „Св.Анна - Варна“ АД.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи и се кредитират от съда изцявло с доверие.

След преценка на събраните по делото доказателства и осъществявайки императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на атакувания акт относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание съдът, прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане по същество.

АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете предвидени в нормите на чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. И в двата акта се съдържа описание на нарушението от фактическа страна което кореспондира изцяло с посочената като нарушена норма на чл. 150 от ЗДП вменяваща забрана за управление на МПС от неправоспособен водач.

Въпреки горното обаче съдът констатира, че в хода на адм.наказателното производство е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, а именно с НП на въззивника е наложено наказание за деяние, за което не му е било предявено обвинение с АУАН.

С АУАН въззивникът е привлечен към адм. наказателна отговорност за това, че на 26.08.2023год. в 21:05 часа е управлявал МПС без да притежава свидетелство за управление на МПС, а с НП на същия е наложено наказание за това, че е управлявал МПС без свидетелство за управление час и половина по-рано – в 19:40ч. Няма спор, че се касае за различни деяния и на практика с НП на въззивника е наложено наказание за нарушение за което той изобщо не бил привлечен към адм. наказателна отговорност с АУАН.

Горното съставлява съществено нарушение на процес. правила и е достатъчно основание за отмяна на НП на процес. основание тъй като води до 3 грубо нарушаване правото на защита на въззивника.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в нарушение на закона, същото страда от пороци, които го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде отменено.

По разноските.

Разноски се претендират от двете страни в процеса както от въззивника, така и от въззиваемата страна като и двете искания са направени своевременно.

С оглед изхода на делото (НП подлежи на отмяна) макар и своевременно искането на процес. представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно. В тези случаи разноски не й се дължат.

По искането на въззивника за присъждане на разноски, с оглед крайния изход на делото съдът счете, че такива се дължат съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал.1, от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.1 от АПК.

В случая въззивникът е представил доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. В тази насока е представения договор за правна защита и съдействие сключен на 24.10.2023год. между въззивника и адв. Р. Р.. Видно от същия в него е договорено възнаграждение в размер на 400лв. като е налице и изявление, че сумата е платена в брой. Налице са и подписи на клиент и адвокат в договора за правна защита, поради което и в тази част договора има характер на разписка и съобразно константната съдебна практика, в това число и такава със задължителен за съдилищата характер – ТР №6/2012год. на ОСГТК на ВКС, удостоверява, че страната не само е договорила, но е и заплатила договореното възнаграждение. И като взе предвид, че договорената и заплатена от въззивника сума за адвокатско възнаграждение е равна по размер на минималното адвокатско възнаграждение за този тип дела определен в чл.

18, ал.2 вр. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредбата №1 от 09.07.2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът счете, че направеното от страна на процес. представител на въззиваемата страна искане за определяне на разноски в по-нисък размер се явява неоснователно, а на въззивника следва да бъдат присъди разноски за адвокатско възнаграждение в пълен размер – 400лв.. Посочената по-горе сума следва да му бъде заплатена от ОД МВР Варна.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.1 от ЗАНН Варненският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление

№ 23-0442-001073 от

28.09.2023ГОД. на началник сектор в ОДМВР Варна, РУ 04, Варна, с което на 4

С. В. Г. ЕГН **********, с поС.ен адрес ****, на основание чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 200лв. за ануршаване нормата на чл. 150 от ЗДП.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна да заплати на С. В. Г. ЕГН **********, с поС.ен адрес **** сума в размер на 400лв. представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5