Решение № 152 от 30.05.2023, Районен съд - Хасково
- Съд
- Районен съд - Хасково
- Дело
- Административно наказателно дело 352/2023
- Вид
- Решение № 152
- Подписан
- 30.05.2023
- В сила
- 20.06.2023
- Състав
- Пламен Стоянов Георгиев
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 118, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 118, ал. 3 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 152 гр. гр. Хасково, 30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: П. Ст. Георгиев при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева като разгледа докладваното от П. Ст. Георгиев Административно наказателно дело № 20235640200352 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от „Тео и Славея” ЕООД със седалище и адрес на управление: с. Минерални бани, обл. Хасково, ул. „Оборище” № 16, представлявано от управителя Р. Д. Р. срещу Наказателно постановление № 694999 –F680408 от 13.03.2023 г. издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в Национална агенция за приходите, с което на дружеството - жалбоподател е наложена, на основание чл. 185, ал. ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на състава на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено в противоречие с разпоредбите на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че в разрез с 1 изискването на чл. 53 от ЗАНН относно задължението на наказващия орган да установи обективната истина относно това дали е извършено нарушение, извършено ли е виновно и относно конкретния извършител, наказващият орган направил погрешния извод за наличие на основание за издаване на НП, като се излагат и подробни съображения за наличие на хипотеза по чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло, като незаконосъобразно и неправилно, атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, дружеството – жалбоподател „Тео и Славея” ЕООД, с. Минерални бани, обл. Хасково, редовно призовано, се представлява от управителя Р. Д. Р., който лично и чрез овластения процесуален представител – адв. Г. К. от АК – Хасково заявява, че поддържа подадената жалба и в хода по същество развива подробни аргументи за нейната основателност, позовавайки се на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, а при условията на евентуалност пледира за изменение на наказателното постановление и намаляване на размера на наложената санкция. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
Административнонаказващият орган - Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в Национална агенция за приходите, редовно призован, чрез упълномощения по делото представител – юрисконсулт М. К., оспорва жалба и в хода по същество моли същата да бъде оставена без уважение а атакуваното с нея наказателно постановление – потвърдено, по съображения, подробно изложени и аргументирани в съдебно заседание. Претендира се и присъждане на разноски в производството за възнаграждение за юрисконсулт, а при условията на евентуалност – възразява за прекомерност по отношение на разноските, претендирани от жалбоподателя.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, 2 намира за установено следното:
На 20.09.2022 г. в около 10:00 часа била извършена проверка от свидетеля П. П. А., на длъжност „*************” в ЦУ на НАП и Н. Д. Г. – „*****************” в ЦУ на НАП Пловдив, съвместно с представители на БАБХ и Икономическа полиция - Хасково в търговски обект – магазин за хранителни и нехранителни стоки, супермаркет „Славея“, намиращ се в с.
Минерални бани, обл. Хасково, ул. „Иван Вазов” № 16, стопанисван от „Тео и Славея” ЕООД, с. Минерални бани, обл. Хасково. Обектът бил в работен режим, в него се предлагали за продажба широка гама хранителни и нехранителни стоки. Имало и монтирано и въведено в експлоатация едно фискално устройство модел „Datecs FP-2000“ с идентификационен номер:
DT278509 и фискална памет 02278509 на ТД на НАП – Пловдив Била извършена от органа по приходите – Н. Д. Г. контролна покупка – 1 бр. минерална вода на стойност 0.69 лева, за която от обслужващото лице – С. Г. Р. – ************, получила плащането, не бил издаден фискален бон от ФУ, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. на МФ. След това контролните органи се легитимирали и уведомили, че се извършва проверка за спазване на данъчното и осигурителното законодателство, като преценили, че за извършената контролна покупка на минерална вода на стойност 0.69 лева, платена в брой преди легитимацията, следвало да бъде издаден фискален бон с № 0251740 от 20.09.2022 г., тъй като бил изведен с този номер дневен нефинансов отчет от проверяващите, без нулиране с оборот 259.54 лева.
Горните констатации от проверката били обективирани в Протокол за извършена проверка, серия АА, № 0120172 от 20.09.2022 г., който бил подписан от представляващия дружеството – жалбоподател, присъствал при извършване на проверката. Въз основа на достигнат от контролните органи извод за допуснато нарушение по чл. 3 от Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. на МФ и чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, на управителя на дружеството било отправено разпореждане – той или упълномощено лице да се яви на 07.10.2022 г. в 10:30 часа в ТД на НАП - Пловдив, на посочения в протокола адрес, като представи съответните, изброени документи – лична карта.
Актът за установяване на административно нарушение с № F680408 е съставен на 07.10.2022 г. от свид. П. П. А., в присъствие на свидетелите И. Н.
3
В. и Б. Р. С., служители в ЦУ на НАП и на представляващия по закон дружеството – жалбоподател, който подписал акта, а в графата за възражения и обяснения по него вписал, че има такива, а именно, че нарушението било за първи път и станало неволно, а не умишлено, каквито допълнително не депозирани в рамките на тридневния срок от връчване на екземпляр от процесния АУАН, което действие е осъществено на датата на неговото съставяне, според отбелязването в приложената разписка.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган изцяло възприел описаната фактическа обстановка, като е приел, че извършеното нарушение е довело до неотразяване на приходи.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по-горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетеля П. П. А. относно обстоятелствата, свързани с начина на извършване на проверката и с констатациите, до които е достигнал в хода на същата, както и за обстоятелствата, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. За последната група факти, съдът дава вяра на изложеното и от свидетелите И. Н. В. и Б. Р. С., като относно процедурата по съставяне на акта за установяване на административно нарушение всъщност не се и спори от страните по делото и в частност от жалбоподателя.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. По силата на чл.
4
3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 106 от 27.12.2006 г., в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз - 1.01.2007 г., с изм. и доп. в редакцията, относима към датата на процесното деяние, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8. По силата на чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лева, или имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лева.
Следователно, деянието, за което е наложена на дружеството - жалбоподател административна санкция е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето му в присъствие на законния представител на дружеството – жалбоподател, който е запознат със съдържанието му и е била предоставена възможност за възражение, от която се е възползвал. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, от компетентен орган, а по съдържанието си то формално отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити, като дадената правна квалификация по чл. 3, ал., 1 от 5
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ и чл. 118, ал. 1 от ЗДДС се явява релевантната в случая, с оглед въведените фактически твърдения по случая.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказан е фактът, а и не се спори, че обектът, в който е инсталирано процесното фискално устройство е бил в работен режим, а дружеството – жалбоподател е лице по чл. 3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г., задължено да регистрира и отчита извършваните от него продажби чрез издаване на фискална касова бележка (ФКБ) от ФУ в търговския обект – магазин за хранителни и нехранителни стоки – супермаркет „Славея“. Съгласно определението за фискален бон, издаден от въведено в експлоатация фискално устройство, направено в чл. 118, ал. 3 от ЗДДС, същият е хартиен документ, регистриращ продажба на стока или услуга в търговски обект, включително по която се плаща с банкова кредитна или дебитна карта. Тоест, несъмнено за извършената в обекта контролна покупка на минерална вода на стойност 0.69 лева, за която на 20.09.2022 г., в 10:00 часа е извършено плащане в брой от орган по приходите – Н. Д. Г. е следвало да бъде издаден от търговеца фискален бон с № 0251740 от 20.09.2022 г., след като бил изведен с този номер дневен отчет от проверяващите. Описаните в АУАН и НП констатации изцяло се потвърждават и от представените и приети по делото писмени доказателства – изведен дневен отчет, протокол за извършена проверка, както и от показанията на разпитания свидетел, преценени в тяхната взаимовръзка.