Определение № 2705 от 17.02.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2705 гр. Варна, 17.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда М. Александрова като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело № 20253110101037 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по постъпила молба с вх. № 8708/03.02.2026г. от ищцата Ж. В.

****************** чрез адв. Л. Б., с която е отправено искане до съда да измени постановеното по делото решение в частта за разноските. Молителят не е съгласен с позоваване на практиката на съда на СЕС, обективирана в Решение по дело C-438/22 на съда, въз основа на което по делото в полза на адвоката на ищцовата страна е определен размер на адв. възнаграждение, под минимално установения в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения.

В предоставения за отговор срок е постъпил такъв от насрещната страна.

По допустимостта на молбата:

Молбата е подадена в законоустановения двуседмичен срок по чл. 248, ал. 1, предл. 1 от ГПК, същата изхожда от активно легитимирано лице, имащо правен интерес да искат изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските, поради което се същата се явява допустима.

По основателността на молбата:

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Въз основа на това и с оглед решението на съда, с което предявения иск с пр. осн. чл. 26, ал.

1 от ЗЗД е изцяло уважен, съдът е присъдил дължимото адв. възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца на осн. чл. 38 от ЗА за оказана безплатна правна помощ в общ размер от 200 лв. за уважения иск. Съдът, като съобрази изложените от молителя доводи в подадената молба с пр. осн. чл.

248 ГПК за изменение на постановения по делото съдебен акт, намира че 1 изложените от съда мотиви в решението остават непромени и към настоящият момент, поради което молбата за изменение на решението в частта за разноските следва да бъде оставена без уважение.

С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С438/22 е даден отговор дали и в каква степен, при определяне на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение, националните съдилища са обвързани от тарифа за минимални адвокатски възнаграждения, приета от съсловна организация на адвокати, в която те членуват задължително по закон. В решението на СЕС е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Национална уредба, съгласно която: - от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, - и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Даденото разрешение с решението по преюдициалното запитване (задължително за всички съдилища - чл.633 ГПК) означава, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът и в приложение на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба №1/20024г. минимални размери на адвокатското възнаграждение. Въведеният с разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК праг на разноските за адвокатско възнаграждение - в размер не по-нисък от минималния, определен в Наредбата, следва да се счита за ограничение на конкуренцията с оглед на целта му по смисъла на чл.101, пар.1 ДФЕС.

Изложените по-горе обстоятелства дават право на съда да определи размера на разноските, като отчете правната и фактическа сложност на конкретното дело, без да е обвързан нито от уговорения от заявителя и процесуалния му представител размер на адвокатското възнаграждение, нито и от минималния размер на адвокатските възнаграждения, предвиден в Наредбата. В разглеждания случай не е налице никаква фактическа и правна сложност на делото, не са събирани допълнителни доказателства, проведено е само едно открито съдебно заседание, в което не са участвали пълномощниците на страните. При това положение съдът намира, че присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 200.00 лева не следва да бъде изменяно. Съдът, като се съобрази с изложените по-горе съображения относно съответствието на националната правна уредба за вземанията за разноски в гражданския процес с правото на Европейския съюз и като прецени действителната и правна сложност на предмета на правния спор, 2 счита, че определеното с решението на съда възнаграждение в размер на 200 лева за настоящото производство е адекватно на посочените критерии. С оглед на изложеното, настоящият състав счита, че отсъства легитимно основание на ищеца да се присъди по-високо възнаграждение за процесуална защита от 200 лева, респективно да бъде изменено решението на съда в частта за разноските в искания от молителя смисъл.

Поради изложените съображения съдът счита, че липсва основание за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, воден от което:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 8708/03.02.2026 г. от ищцата Ж. В. ****************** чрез адв. Л. Б. , с която е отправено искане до съда да измени постановеното по делото решение в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.Варна в двуседмичен срок от съобщението, на основание чл. 248, ал. 3, изр.

2 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3