Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3256 от 13.05.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 14614/2024
Вид
Решение № 3256
Подписан
13.05.2026
В сила
13.05.2026
Състав
Николай Димов, Велина Пейчинова, Евгени Стоилов Станоев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3256 гр. София, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20241100514614 по описа за 2024 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №19220 о т 25.10.2024г., постановено по гр.дело №64040/2023г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 63-ти състав, е осъден "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ и ЗДРАВЕ" АД, с ЕИК 200299615, да заплати на ЗК "УНИКА" АД, с ЕИК 040451865, на основание чл.411 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД сумата от 1307.93 лв., представляваща неизплатена част от регресно вземане за заплатено от З К "УНИКА" АД на трето лице застрахователно обезщетение по имуществена застраховка "Каско на МПС" в общ размер от 2615.86 лв. за възстановяване на увреждания по застрахован товарен автомобил марка "Ситроен", модел "Берлинго", с рег.№**** по щета №22111740088/2023г., които ответното дружество "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ и ЗДРАВЕ" АД дължи като застраховател по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите на виновния за настъпване на вредите водач на лек автомобил марка "Ситроен", модел "С4", с рег.№****, при настъпило на 15.06.2023г.

ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 22.11.2023г. до окончателното изплащане на вземането; както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 939.52 лв., представляваща направени разноски в исковото производство за платен адвокатски хонорар, с вкл. ДДС.

Постъпила е въззивна жалба от ответника - "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ и ЗДРАВЕ" АД, с ЕИК

1

200299615, чрез юрисконсулт Боян Милев, с приложено пълномощно, с която се обжалва решение №19220 о т 25.10.2024г., постановено по гр.дело №64040/2023г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 63-ти състав, с което е уважен предявения осъдителен иск с правно основание чл.411 КЗ, както и са възложени в тежест разноски. Поддържа се, че първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост всички събрани по делото доказателства, което е довело до постановяване на незаконосъобразен и неправилен съдебен акт. Оспорват се констатациите на вещото лице, изготвило приетата по делото съдебно-авто-техническа експертиза /САТЕ/ в частта относно механизма на настъпване на уврежданията по лекотоварен автомобил марка "Ситроен", модел "Берлинго", с рег.

№****. Излага се, че в хода на производството пред първата инстанция не е доказано от ищеца при условията на пълно и главно доказване механизма на настъпилото ПТП, респективно че причинените увреждания по лекотоварния автомобил марка "Ситроен", модел "Берлинго", с рег.№****, са в резултат на процесното ПТП, както и че ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване виновно и противоправно поведение на водача на лек автомобил марка "Ситроен", модел "С4", с рег.№****, който е имал валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" в "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ и

ЗДРАВЕ" АД към датата на настъпване на застрахователното събитие – ПТП, станало н а 15.06.2023г., около 16.30 часа в град Добрич, при движение по бул."Добруджа" №12, при излизане от паркинг водачът на лек автомобил марка "Ситроен", модел "С4", с рег.№****, не е пропуснал движещия се по пътя с предимство лекотоварен автомобил марка "Ситроен", модел "Берлинго", с рег.№****, вследствие на което е реализирал ПТП, при което на ударения лекотоварен автомобил марка "Ситроен", модел "Берлинго", с рег.№****, са причинени имуществени вреди - огъната дясна врата. Твърди се още, че от събраните по делото писмени доказателства се установява наличието на съпричиняване от страна на водача на лекотоварния автомобил марка "Ситроен", модел "Берлинго", с рег.№ ****, който не се е съобразил с интензивността на движението и е нарушил разпоредбите на ЗДвП и ППЗДвП и по този начин с поведението си е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат – процесното ПТП. В тази връзка се твърди, че не са налице предпоставките за уважаване на иска с правно основание чл.411 КЗ. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявения осъдителен иск с правно основание чл.411 КЗ, или алтернативно да приема наличие на съпричиняване от страна на водача на лекотоварния автомобил марка "Ситроен", модел "Берлинго", с рег.№ ****, за настъпилия вредоносен резултат и съответно да намали присъденият размер на застрахователно обезщетение. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. В представена молба от 16.04.2026г. е направено възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на претендираните от въззиваемата страна разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна - ЗК "УНИКА" АД, с ЕИК 040451865, чрез процесуален представител адв.В.Димитрова, с надлежно учредена представителна власт, депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Излагат се доводи, че обжалваното решение на СРС е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с разпоредбите на закона. Поддържа се, че правилно първоинстанционният съд е приел, че са доказани всички елементи от сложния фактически състав на нормата на чл.411 КЗ и са налице основания в закона за ангажиране на договорната отговорност на ответника, а именно: наличие на валиден застрахователен договор по застраховка "Каско на МПС" към датата на настъпване на процесното ПТП между ЗК "УНИКА" АД и собственика на увредения лекотоварен 2 автомобил марка "Ситроен", модел "Берлинго", с рег.№****; настъпило застрахователно събитие в срока на сключения застрахователен договор; вреди, причинно-следствена връзка между вреди и застрахователно събитие, изплащане на обезщетение по имуществена застраховка "Каско на МПС" от застрахователя. Излага се още, че правилно съдът е преценил с оглед събраните по делото доказателства, че от установения механизъм на ПТП е видно, че същото е причинено в резултат на виновно и противоправно поведение на водача на лек автомобил марка "Ситроен", модел "С4", с рег.№****, който е имал валидна застраховка "Гражданска отговорност" при ответното дружество, поради което е присъдено в полза на ЗК "УНИКА" АД дължимото застрахователно обезщетение след приспадане на извършеното от ответника извънсъдебно частично плащане на част от претендираното застрахователно обезщетение. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на сторени разноски пред въззивната инстанция, в т.ч. и адвокатско възнаграждение. Към молба от 17.04.2026г. се прилага списък по чл.80 ГПК за направени разноски за платено адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция. В същата молба е обективирано и възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на претендираните от въззивника разноски за адвокатско възнаграждение.

Предявен е от

ЗК "УНИКА" АД, с ЕИК 040451865, срещу

"ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ и

ЗДРАВЕ" АД, с ЕИК 200299615, осъдителен иск с правно основание чл.411 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД.

С оглед заявения петитум на подадената въззивна жалба на инстанционен контрол подлежи изцяло постановеното първоинстанционно решение, с което е уважен предявения осъдителен иск с правно основание чл.411 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е подробно изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на обжалваното решение и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 на ТР №1/09.12.2013г. по тълк.дело №1/2013г., ОСГТК на ВКС).

В случая при извършената служебна проверка по чл.269, изр.1 ГПК настоящият 3 въззивен състав намира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим, като при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. По същество решението е правилно. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. За да постанови обжалваното съдебно решение, с което е уважен предявения иск с правно основание чл.411, ал.1 КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД, първоинстанционният съд е приел, че ищецът (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и чл.8, ал.2 ГПК) е доказал по безспорен и категоричен начин, чрез т.нар. пълно доказване (изключващо всякакво съмнение), че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки, обуславящи отговорността на ответното дружество. Крайните изводи на СРС за основателност на предявения иск с правно основание чл.411 КЗ са обосновани при правилна преценка на събраните по делото доказателства и при правилно прилагане на материалния закон. При постановяване на обжалваното решение СРС не е допуснал нарушение на процесуални и материалноправни норми, същото е законосъобразно, постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон - КЗ и въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави следното:

Въззивният съд счита, че от приетите по делото като неоспорени от страните доказателства се установяват предпоставките за ангажиране отговорността на ответното дружество - застраховател на основание чл.411, ал.1 КЗ. Отговорността на застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" е функционално обусловена от отговорността на сочения като деликвент застрахован и следователно възниква само при наличието на всички предвидени в чл.45, ал.1 ЗЗД предпоставки. Неоснователно е твърдението на въззивника-ответник, че от събраните доказателства не се установява по категоричен начин противоправно поведение на водача на лек автомобил марка "Ситроен", модел "С4", с рег.№****, в резултат на което е настъпило процесното ПТП. Противно на поддържаното от въззивника от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства безпротиворечиво се установява, че процесното ПТП е причинено от противоправното поведение на водача на лек автомобил марка "Ситроен", модел "С4", с рег.№****, който е бил застрахован по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" при ответника.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за недоказаност на механизма на настъпилото процесното ПТП на 15.06.2023г. в гр.Добрич. Това обстоятелство се доказва от двустранен констативен протокол от същата дата, съставен от участниците в реализираното ПТП, заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка "Каско", подадено от собственика на увредения лекотоварен автомобил до застрахователното дружество- ищец - З К "УНИКА" АД, от прието по делото заключение по САТЕ, както и показанията на разпитаните свидетели, съгласно които доказателства механизмът на настъпилото ПТП е следният: