Решение № 4385 от 12.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4385 гр. София, 12.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20231110113657 по описа за 2023 година

Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу ответника А. Г.

Божкова - Г. , ЕГН **********, с адрес: гр. София, *****, за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 433,83 лв. дължима главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 28.02.2019 г. за имот с адрес: гр. София, *****, аб. № 91639, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 28.02.2022 г. до окончателното й погасяване, 150,85 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 17.02.2022 г., 23,83 лв. неплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.01.2019 г. до 28.02.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 28.02.2022 г. до окончателното й погасяване, и 8,80 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за дялово разпределение за периода от 03.03.2019 г. до 17.02.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.03.2022 г. по ч.гр.д.№ 10582/2022 г. по описа на СРС, 157 с-в.

Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените права при твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата на публикуване на месечните сметки. Сочи, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати сумата 1829,04 лв. за потребена топлинна енергия за периода от 1

01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. и 70,32 лв., представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода 01.01.2019 г. до 30.4.2021 г. Тъй като срещу издадената заповед изпълнение по ч.гр.д. №10582/2022 г. по описа на СРС, 157 с-в е постъпило възражение по чл. 414 ГПК от длъжника – ответника само срещу част от претендираните със заявлението суми, ищецът предявява иск за установяване на вземането си само в оспорената част, а именно за сумата 433,83 лв. –дължима и неплатена главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 28.02.2019 г. и сумата 23,83 лв. - неплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.01.2019 г. до 28.02.2019 г. Претендира и заплащането на обезщетение за забава съответно в размер на 150,84 лв. върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.9.2019 г. до 17.02.2022 г., и обезщетение за забава в размер на 8,80 лв. върху дължимата главница за дялово разпределение за периода 03.03.2019 г. до 17.02.2022 г., както и законната лихва върху главниците от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.02.2022 г. до окончателното й погасяване.

Ответникът А. Г. Божкова - Г. в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на исковата молба, в който заявява, че е заплатила дължимите суми за топлинна енергия за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2021 г. и дялово разпределение в размер на 65,54 лв. Оспорва дължимостта на претендираните от ищеца суми за главници и лихви за периода от 01.05.2018 г. до 28.02.2019 г. поради погасяването им по давност.

Конституираното трето лице – помага „Техем Сървисис“ ЕООД в предоставения от съда срок изразява становище, че дяловото разпределение за абонатен № 91639 е извършено в съответствие с всички действащи през процесния период нормативни актове.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, поради което този факт е отделен като безспорен е ненуждаещ се от доказване, а и от представените по делото доказателства - Нотариален акт за собственост върху апартамент (жилище) по чл. 55 г. от ЗПИНМ № 98, том II, дело № 298/1975 г. и Нотариален акт за учредяване на ползване върху недвижим имот № 61, том II, рег. № 3402, дело № 212 от 2003 г., се установява, че през процесния период ответникът е бил собственик на недвижим имот, представляващ Апартамент № 67 находящ се в гр. София, ж.к. „Крива река“, бл. 11, ет. 3 и с настоящ административен адрес – ул. „Райко Жинзофов“ № 20.

Представено е Удостоверение изх. № **** - София, според което стар адрес:

***** е идентичен с настоящ адрес: ул. *******

На 24.03.2017 г. ответникът е подал заявление за откриване на партида на нейно име за топлоснабдяване на процесния имот.

Представени са Договор № 2797/07.08.2002 г. и Договор №******г. между етажните собственици на сграда, находяща се на адрес: гр. София, ****** и третото лице - помагач „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване от последното на индивидуално разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, за сключването на които е взето решение от общото събрание на етажната собственост на 5.2002 г. и на 07.03.2002 г., както и Договор № Д0-67 от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост.

По делото са представени съобщение към фактура № **********/31.07.2019 г., обща фактура № 1005572500/31.07.2020 г., обща фактура № 1014111394/31.07.2021 г., справка за потребените количествата топлинна енергия и дължимата цена и за дължимото възнаграждение за дялово разпределение за периода 01.01.2019 г. до 30.09.2021 г., както и изравнителни сметки, изготвени от ТЛП.

Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.

По делото е представено платежно нареждане, видно от което на 11.10.2023 г.

2 ответникът е превел в полза на ищеца сумата от 1586,99 лв. за погасяване на сумите по ч.гр.д 91639/2022 г., срещу които не е подал възражение.

Според заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебносчетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, начислените суми за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2022 г. по прогнозни данни са 1783,80 лв., а след годишното отчитане и изравнението от ФДР – 1829,04 лв. Вещото лице е изчислило размера на законната лихва, считано от датата на изпадане на ответника в забава до 17.02.2022 г. – 260,65 лв. Размерът на главницата за предоставена услуга дялово разпределение от 01.01.2019 г. до 30.04.2021 г. е 70,32 лв., а законната лихва върху тази сума за периода 03.03.2019 г. – 17.02.2022 г. е в размер на 12,98 лв. Вещото лице е установили осчетоводяване на постъпилото плащане в хода на делото в размер на 1586,99 лв., с което ищецът е погасил разноски, мораторна лихва и част от главницата, в резултат на което е останала непогасена главница 1093,45 лв.

Вещото лице е изчислило и дължимата сума за топлинна енергия само за периода 01.11.2018 г. – 28.02.2019 г., която е в размер на 285,19 лв., а дължимата лихва за периода 15.09.2019 г. – 17.02.2022 г. е в размер на 70,28 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че за процесния период е извършвана услугата „дялово разпределение“, както и дължимата цена. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.

С оглед гореизложеното и предвид липсата на спор между страните и след като съобразно представените по делото писмени доказателства съдът намира, че може да се обоснове несъмнен извод, че ответникът е бил собственик на имота през процесния 3 период. Следователно ответникът притежава качеството „потребител“ на топлинна енергия, като собственик на процесния имот и между страните е налице валидно облигационно правоотношение, като същият дължи цената на доставена топлинна енергия и другите задължения във връзка с доставката й.

Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.

Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се налага извод, че между ответника и ищеца съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в качеството му на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.