Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 58516 от 19.04.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно гражданско дело 11964/2024
Вид
Разпореждане № 58516
Подписан
19.04.2024
В сила
19.04.2024
Състав
НОРА ВЛАДИМИРОВА МАРИНОВА

Цитирани разпоредби

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 58516 гр. София, 19.04.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Частно гражданско дело № 20241110111964 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.

Подадено е заявление с вх. № 65838 от 28.02.2024г. от „**** за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Р. Р. Н..

Заявителят е поискал издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника за непогасени парични вземания по договор за потребителски кредит № 40013754213 от 29.11.2022г. за главница, възнаградителна и мораторна лихва, сред които и вземане за възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, вземане за възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ и такси за извънсъдебно събиране на вземането.

При извършена проверка за наличие на положителните предпоставки по чл.410 ГПК и отсъствие на пречки по чл. 411, ал. 2, т. 2 – т. 5, вкл. ГПК, за които съдът следи служебно, се констатира следното:

От представения по делото договор за кредит и Общи условия към него е видно, че в договора е уговорено възнаграждение за услуга „Фаст“, даваща право на клиента за приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит и изплащане на потребителския кредит в размер на 240 лв. и възнаграждение за услуга „Флекси“, даваща право на клиента да промени предварително уговорения погасителен план в размер на 360 лв., които са дължими разсрочено на падежа на месечните погасителни вноски, независимо от използването на съответната услуга.

При така установените факти, съдът намира следното:

Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.

Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация на заемодателя, а именно отпускане на заема и неговото администриране – арг. от противното на нормата на чл. 10а, 1 ал. 2 ЗПК. Услугата „Фаст“ със съдържанието, посочено в Общите условия на договора, няма характер на допълнителна услуга, защото не е услуга, предлагана при действието на договора, а е за действия, предхождащи самото сключване на договора – приоритетно разглеждане на искането за кредит. Посочената клауза, уреждаща възнаграждение за услуга, която не е сред допустимите по договора за потребителския кредит, противоречи на нормата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК и е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Поради това заявлението в частта относно възнаграждение за услуга „Фаст“ следва да се отхвърли на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.

Съгласно уговореното възнаграждение за услуга „Флекси“ се дължи независимо от това дали са ползвани уговорените възможности, даващи право на кредитополучателя да оперира с кредитните средства при облекчени за него условия. Това поставя кредитополучателя в неравноправното положение да дължи цена за услуги, които не ползва, на което съответства и реципрочното право на кредитора да събира цена за непредоставени услуги. Клаузата относно възнаграждение за услуга „Флекси“ е неравноправна, защото не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя – чл. 143 ЗЗП и след като няма твърдения да е индивидуално уговорена, тя е нищожна – чл. 146, ал. 1 ЗЗП. С оглед това заявлението относно вземане за възнаграждение за услуга „Флекси“ подлежи на отхвърляне на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.

Отделно от това размерът на възнаграждението за закупуване на пакет допълнителни услуги от 600 лв. е равен на размера на на отпуснатия кредит, с оглед на което стойността на тези странични за договора задължения се явява необосновано висока и води до значително неравновесие в правата на длъжника и на кредитора по договора, което е още един допълнителен аргумент, водещ до извода за нищожност на клаузите, с които е предвидено заплащането на тези допълнителни услуги.

Съдът приема, че клаузата на Тарифа за таксите на заявителя, която предвижда, че при забава от 90 дни в плащането се дължи неустойка, начислена еднократно в размер на 200 лв., е недействителна. Посочената уговорка е в противоречие с разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, тъй като установява задължение за плащане на неустойка за забава, наред с дължимото обезщетение за забава, и то в размер по-голям от законната лихва за забава, което е забранено от императивната разпоредба на чл. 33 ЗПК, която повелява, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Поради изложеното заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да се отхвърли и по отношение на това вземане.

Заявлението следва да се отхвърли и в частта относно вземането за сумата от 30 лв. – такси за извънсъдебно събиране на вземането по кредита, защото посочената такса по същество е във връзка с управление на кредита и е недопустимо да бъде събирана съгласно чл.10а, ал. 2 ЗПК.

По тези съображения, съдът

2

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 65838 от 28.02.2024г., подадено от „****, ЕИК **** за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу *** Р. Н., ЕГН **********, в частта по отношение на претендираното вземане в размер на 174,54 лв., представляващо възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, на претендираното вземане в размер на 261,81 лв., представляваща възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ по договор за потребителски кредит № 40013754213 от 29.11.2022г., както и по отношение на претендираното вземане в размер на 200 лв., еднократно начислена неустойка при просрочие на задължения по кредита с повече от 90 дни съгласно Тарифа за таксите на заявителя и в размер на 30 лв., представляваща такси за извънсъдебно събиране на вземането по кредита

Разпореждането може да се обжалва пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3